О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 238
София 06.03.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 5259 по описа за 2008г. на бивше І г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена касационна жалба от Ф. Я. Х. он гр. З. против решение № 160 от 22.05.2008г.по в.гр.д. № 659 по описа за 2007г. на Смолянски окръжен съд,с което е оставено в сила решение № 208 от 18.10.2007г. по гр.д. № 155/2007г.на Девински районен съд.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба-касаторът се позовава на произнасяне от въззивния съд по три съществени процесуално-правни въпроса,по два от които по идентични казуси са постановени противоречиви решения от съдилищата-основание по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК,а за третия-като основание за допустимост сочи –чл.280 ал.1 т.1 от ГПК-противоречие с практиката на ВКС. В подкрепа на тезата си представя решения по пет дела– решение № 218 от 310.2007г. по гр.д. № 243 по описа за 2007г.на Девински районен съд, решение № 142 от 11.03.2008г.на Окръжен съд Смолян,решение № 1* от 30.01.2006г.по гр.д. № 7* по описа за 2004г.на VІ отд.на ВАС,решение № 1* от 25.10.2007г.по гр.д. № 6607/2007г.на VІ от.на ВАС и решение № 2* от 27.01.2006г.по гр.д. № 2* по описа за 2004г.на ІV отд.на ВКС.
Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
Относно посоченото основание по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.
Жлбоподателят поставя два съществени въпроса.Първият е: представлява ли доказателство,установяващо право на собственост по смисъла на чл.13 ал.3 от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд /ЗВСВГЗГФ/ протокола от 22.03.1929г.на Дьовленския мирови съдия,издаден по реда на чл.17,19 и 22 от Закона за уреждане на недвижимата собственост в новите земи,в случаите когато няма данни да е установено вписване на продажбата в ипотечните книги по реда на чл.1 от Закона за ипотеките. Вторият въпрос е : как следва да се тълкува установената по безспорен начин липса на част от страниците в емлячния регистър от 1949г., отразяващи заведените недвижими имоти на наследодателя на жалбоподателя.
Твърди се,че така формулираните два въпроса са били разрешени противоречиво от съдилищата при поставянето на идентични казуси между едни и същи страни.
По процесното решение/чието касационно обжалване се иска да бъде допуснато/ е прието,че този протокол не е годно доказателство за установяване право на собственост и че липсата на страница от емлячния регистър е равносилно на липса на доказателство,поради което то не може да се тълкува в полза на страната.
По приложеното решение № 142 от 11.03.2008г.на Окръжен съд Смолян,с което е отменено решение № 218 от 310.2007г. по гр.д. № 243 по описа за 2007г.на Девински районен съд и което е влязло в сила на 18.04.2008г./видно от направеното върху него отбелязване/ е прието обратното. Смолянският окръжен съд –обсъждайки същият протокол от 22.03.1929г.на Дьовленския мирови съдия,по реда на идентично производство /това по чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ/ е приел,че протоколът на съда „доказва по несъмнен начин,че правото на собственост е признато в полза на праводателя на ищците”,а по отношение на липсата на същите страници от емлячния регистър от 1949г.е приел,че „този факт е обективен,не се дължи на определено поведение на ищеца и не може да влече неблагоприятни за него последици”.
Следователно – в идентични хипотези, при наличие на едни и същи доказателства, по отношение на едни и същи страни – съдилищата са постановили противоречиви съдебни решения,което е довело до различно решаване на еднородни случаи. Налице е хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК, поради което подадената касационна жалба следва –на това основание да бъде допусната до разглеждане.
Относно посоченото основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК във връзка с повдигнатия въпрос за това –дали съдът е изпълнил задължението си по чл.188 от ГПК/ отм./,пред вид липсата в мотивите на постановения акт на изрично обсъждане на приложеното становище на ОС”ЗГ” с изх. № 1* от 10.07.2007г.,то същото е неоснователно,поради две причини. Първо-тъй като така поставения въпрос не е съществен по смисъла на чл.280 от ГПК. Становището не е доказателство и по отношение на него нормата на чл.188 от ГПК/отм./не е приложима. Второ –липсва противоречие между цитираните решения и процесното, тъй като те не са постановени по идентични казуси и тъй като е,че повечето от цитираните решения са на ВАС,а нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК-изисква противоречие с практиката на ВКС.
С оглед на горното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 160 от 22.05.2008г.по в.гр.д. № 659 по описа за 2007г. на Смолянски окръжен съд.
ДЕЛОТО да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.