3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 239
гр.София, 12.02.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шести февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 6067 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение от 14.05.2013 г., постановено по гр.д. № 9073 по описа за 2012 г. на Софийския градски съд, ГО, ІV „Д” въззивен състав, в частите, с които е отменено решение № ІІ-65-71 от 19.04.2012 г. по гр. д. № 8795 по описа за 2011 г. на Софийския районен съд, 65 състав, за отхвърляне на иска с правно основание чл.177 от КТ до размера от 9 265,77 лв., на иска по чл.86 от ЗЗД до размера от 1 590 лв. и на иска по чл.224 от КТ до размера от 5 016,77 лв. и е постановено друго, с което тези искове са уважени.
Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Възможно ли е възнаграждението за труд по клинични пътеки да се начисли и изплати в месеца, в който тези пътеки са изработени? В обжалваното решение е прието, че това е възможно, което противоречи на решение № 493 от 18.06.2010 г. по гр. д. № 538/2010 г. на ІV ГО на ВКС и решение № 174/1.06.2011 г. по гр.д. № 1250/2010 г. на ІІІ ГО.
2. Допълнителното финансово възнаграждение, което се изплаща в зависимост от наличие на положителен финансов резултат от дейността на лечебните заведения и не се изплаща в зависимост от отработеното време, елемент ли е на брутното трудово възнаграждение, от което се определя възнаграждението за платен годишен отпуск по чл.177 от КТ и обезщетението по чл.224 от КТ?
3. Платените за здравни услуги/избор на екип/ и хирургичен труд възнаграждения, допълнителни трудови възнаграждения с непостоянен характер ли са съгласно чл.17, ал.1, т.3 от Н., или възнаграждения над основната работна заплата съгласно чл.17, ал.1, т.2 от Н.?
4. Дължимите за предходен месец суми за платени здравни услуги и хирургичен труд, начислени и платени във фиша за работна заплата в последния отработен месец преди прекратяването на трудовия договор, съответно преди ползването на платен годишен отпуск, елемент ли са на брутното трудово възнаграждение, от което се определя възнаграждението за платен годишен отпуск по чл.177 от КТ и обезщетението по чл.224 от КТ?
Моли настоящата инстанция да допусне касационно обжалване на решението на Софийския градски съд по поставените въпроси.
Ответникът по жалбата М. Б. М. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за заплащане на 600 лв. адвокатско възнаграждение за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
За да отмени частично решението на Софийския районен съд и да присъди на ищеца 9 265,77 лв. на основание чл.177 от КТ, 1 590 лв. на основание чл.86 от ЗЗД и 5 016,77 лв. на основание чл.224 от КТ, съставът на Софийския градски съд е приел, че всички начислени на ищеца възнаграждения по клинични пътеки, за платени здравни услуги/избор на лекар/ и за хирургически труд, се отнасят за текущия месец и затова ги е включил в брутното трудово възнаграждение, въз основа на което се определят възнаграждението по чл.177 от КТ и обезщетението по чл.224 от КТ. До противоположен извод е стигнал съдът в мотивите на решение № 174 от 1.06.2011 г. по гр.д. № 1250/2010 г. на ІІІ ГО на ВКС, констатирайки, че е технически невъзможно плащането по клинични пътеки да се извърши през месеца, в който са изработени. Следователно отговорът на първия въпрос на касатора е от значение за определяне основателността и размера на предявените от ищеца искове по чл.177 и чл.224 от КТ.
В обжалваното решение въззивният съд е присъдил възнаграждение за ползвания платен годишен отпуск съгласно втори вариант на заключението на вещото лице. В този вариант към елементите на първи вариант са прибавени още възнаграждения за избор на лекар, клинична пътека и хирургически труд. Обезщетението за неизползван платен годишен отпуск е присъдено от въззивния съд въз основа на заключението при варианта с включване на хирургически труд, платени здравни услуги и допълнително финансово възнаграждение за текущ месец за декември 2010 г./стр.163 по описа на СРС/. Следователно отговорите на поставените от касатора въпроси дали възнагражденията за труд по клинични пътеки, за здравни услуги/избор на екип/ и за хирургичен труд се включват при изчисляване на възнаграждението по чл.177 от КТ и обезщетението по чл.224 от КТ са обусловили изхода на спора. Отговорите на всички поставени от касатора въпроси са от значение за точното прилагане на чл.177 от КТ, чл.224 от КТ и чл.17 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, поради което на основание чл.280, ал.1, т.3 от КТ следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Софийския градски съд.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 14.05.2013 г., постановено по гр.д. № 9073 по описа за 2012 г. на Софийския градски съд, ГО, ІV „Д” въззивен състав, в частите, с които е отменено решение № ІІ-65-71 от 19.04.2012 г. по гр. д. № 8795 по описа за 2011 г. на Софийския районен съд, 65 състав, за отхвърляне на иска с правно основание чл.177 от КТ до размера от 9 265,77 лв., на иска по чл.86 от ЗЗД до размера от 1 590 лв. и на иска по чл.224 от КТ до размера от 5 016,77 лв. и е постановено друго, с което тези искове са уважени.
ДАВА едноседмичен срок на [фирма] да внесе
317,45/триста и седемнадесет лева и четиридесет и пет стотинки/ лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба и да представи вносния документ. В противен случай касационната жалба ще бъде върната, а делото-прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване за разглеждане в открито съдебно заседание или на докладчика-за прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: