3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 239
С., 24.02.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети януари , две хиляди и единадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1193/2010 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на П. С. Д. от[населено място] срещу решение №255 от 01.06.2010г. по гр.дело № 340/2010г. на Б. окръжен съд , с което в една част е потвърдено , а в друга част е отменено решение №465 от 01.03.2010г по гр.д. № 590/2009г на РС[населено място] ,като до размера на сумата 10,23 лева е уважен иск за мораторни лихвиза период до завеждане на исковата молба , върху изплатена след завеждане на делото главница ,присъдена е законната лихва до датата на плащането в размер на 157,21 лева и мораторна лихва от 3,77 върху главницата от 120 лева ,представляваща средства СБКО,също изплатена .Потвърдено е отхвърляне на иска за главниците поради погасяването им чрез плащане , до размера на исковата сума.Постъпила е и частна жалба от П. С. Д. срещу определението от 25.06.2010г ,инкорпорирано като т.3 от диспозитива на постановеното по реда на чл. 274 ал.1 от ГПК решение №1171/2010г по същото дело , с което е оставено без разглеждане искането ответникът по делото Ю. „ Н. Р.”[населено място] да бъде осъден да заплати държавна такса съгласно чл. 78 ал.6 от ГПК
В приложеното към жалбата изложение на основанията по допускане се посочва, че обжалваното решение поставя процесуален въпрос поради своята нищожност и недопустимост и служебно задължение на Върховен касационен съд е да допусне жалбата до касационен контрол , за да прецени по същество тези пороци.Доводът за нищожност е основан на нелегитимността на председателя на съдебния състав и докладчик по делото при избора му за съдия в окръжен съд Б..Съображения за ненадлежен състав се изтъкват предвид избора на съдия Е. Т. с решение на ВСС по протокол №1 от заседание на 11.01.2006г . Обжалваното въззивно решение е недопустимо , тъй като съдът се е произнесъл по непредявена въззивна жалба -доколкото първоинстанционното решение е атакувано от касатора единствено като недопустимо , а не като неправилно ; тъй като е произнесено по непредявен иск – доколкото са обсъждани непредявени факти и тъй като не е приложен чл.270 ал.3 от ГПК , както е следвало . Поддържа се и основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК във връзка с решаващите изводи на въззивния съд по въпроса допустимо ли е извънсъдебно прихващане между обезщетение по чл. 224 ал.1 от КТ и обезщетение по чл. 221 ал.2 от КТ ,като са цитирани и приложени решения от практиката на ВС на РБ в обратен на възприетото от Б. смисъл (реш. № 623 от 24.06.2002, ІІІг.о).Противоречие с единната практика(изтъкнато е реш. по гр.д. № 2314/2001 на САС) е налице и по въпроса кога настъпва изискуемостта на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск , свързан с присъждането на мораторна лихва(чл. 84 ,чл. 86 от ЗЗД , чл. 224 от КТ ).Обратно на приетото в решение №1492 от 16.12.1999г ІІІ г.о на ВКС въззивният съд уважава акцесорен иск за лихви при отхвърлен иск за главницата. Съображения за нищожност и неправилност на определение по дължимите от ответника разноски в полза на държавата са изложени в частната жалба ,образувана за разглеждане в настоящето производство .
Отговор от ответника не е постъпил.
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Съгласно т.1 от Тълкувателно решение №1/2009г от 19.02.2010г на ОСГКТК, в стадия на селектиране на касационните жалби по чл. 288 от ГПК служебното начало не изключва, а изисква преценката на Върховния касационен съд и тази преценка се основава на вероятността обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо. Оплакванията на касатора за нищожност или недопустимост не са нито решаващи ,нито достатъчни за да обосноват допускане до касационно обжалване на постановеното решение , решаваща е вероястността , преценена дори служебно , въз основа на следното :
Както Върховен касационен съд е изтъквал многократно , основанията на нищожност на съдебните решения се извеждат от изискванията за постановявяване на валиден съдебен акт. Те се свеждат до това решението да е постановено от надлежен орган , функциониращ в надлежен състав , да е постановено в пределите на правораздавателната власт на съда , да изразява волята на съда , да е в писмена форма и да е подписано от членовете на съдебния състав .Доводите си за нищожност поради ненадлежен състав,предвид липса на качеството „съдия” в случая касаторът основава на обстоятелства , произтичащи от акта на избор и назначение спрямо един от съдиите, участвали при постановяването му.Коментира се за акт на В. съдебен съвет ,решение от 11.01.2006г за назначение по чл. 30 от ЗСВ(отм) на съдия Е.Т. в Окръжен съд Благоевград при условията на чл. 67 ал.1 т.1 от КТ , което назначение е произвело действие като публичен акт , конституиращ лицето в публичното му качество на окръжен съдия. Няма спор , че решението е произнесено с участие на посочения съдия по време на произтичащото от това назначение действие . Независимо от съображенията , доколко конкретното кадрово назначение е било законосъобразно или целесъобразно според вижданията на касатора и дали същите виждания отразяват по-широка обществена позиция , то същото очевидно не обективира нито един признак на нищожен административен акт .Освен това правната сигурност и изключително значимите публични функции , които произтичат от акта на избор и назначение на един съдия, налагат стабилност на актовете на В. съдебен съвет по назначаване и освобождаване, съобразена от законодателя чрез изчерпателна и ограничителна уредба на основанията за тяхното оспорване и отмяна .Ето защо не следва да се допуска касационно обжалване по настоящата касационна жалба с цел да се провери дали постановено с участието на съдия Е. Т. съдебно решение е нищожно .
Съображенията за недопустимост касаторът на първо място основава на съдържанието на въззивната си жалба , според него изключваща сезиране на окръжния съд относно други пороци на обжалваното първоинстанционно решение , освен недопустимостта му. Казаното в тази жалба обече :„процесното решение е недопустимо , съдът се е произнесъл по непредявен иск. Отделно решението дефектира в процесуално и материално отношения” ,както и оплакването ,че е налице „несправедливо решение –то не е свързано с общочовешки ценности „ са дали основание на въззивния съд ,след като не е приел довода за недопустимост на първоинстанционното решение , да се произнесе по законосъобразността на същото , като в една част то е отменено , за да се приложат правилно служебни последици като присъждането на законната лихва след завеждане на исковата молба и върху главници , платени в хода на делото,както и за да бъдат уважени предявените от ищеца претенции за присъждане на мораторна лихва, формирана до завеждане на иска върху платените главници. Присъденото в тази част е в полза на въззивно обжалвалия П. Д. ,сега касатор ,представлява произнасяне по исканията му ,което въззивният съд дължи съгласно задължителните указания по Тълкувателно решение № 1/2000г гр.д.№1/2000г на ОСГК на ВКС . По отношение на атакуваното решение не са налице признаците на недопустимостта,изтъквани в изложението. Останалите доводи на касатора за недопустимост на въззивното решение също не обосновават вероятност този именно порок да е допуснат ,а и те не са посочени в изложението, съдържат се в самата касационна жалба.
В аргументиране на основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК касаторът е обосновал три въпроса.Първият е, допустимо ли е извънсъдебно прихващане между обезщетение по чл. 244 ал.1 от КТ и обезщетение по чл. 221 ал.2 от КТ ,цитирано е решение реш. № 623 от 24.06.2002г на ВКС ІІІг.о. Приетото от въззивния съд по този въпрос действително е в обратен смисъл , но поставеният въпрос не бил е решаващ за делото ,макар да е коментиран без необходимост в мотивите както на първостепенния, така и на въззивния съд. Съгласно т.1 на ТР№1/19.02.2010г ОСГКТК на ВКС , материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело и да е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Предмет на спора са основанието и петитума на иска ,както и възраженията на ответника,вкл. правопогасяващите такива или възраженията за прихващане ,но не и ако последните,както в случая, са останали извън предмета на спора – ищецът е претендирал 5000 лева на основание чл. 224 ал.1 от КТ, но вземането му е било установено по делото в по-голям размер от заявения в петитума.До претендираният размер,на същото основание, е платено след завеждане на исковата молба , разликата до дължимия размер не може да бъде предмет на възражение за прихващане от страна на ответника, тъй като не е предмет на петитума , а следователно и на делото поради това ,че увеличение на иска по размер не е поискано по надлежния процесуален ред. При това положение евентуално заявено от ответника по иска „извънсъдебно прихващане” между обезщетението , което е дължал по чл. 244 ал.1 от КТ над претендираната от ищеца разлика ,с евентуално вземане на последния по чл.221ал.2 КТ ,по- малко от тази разлика , няма отношение към произнесения иск и може да ползва единствено настоящия ищец , но не в този , а в друг съдебен спор , ако работодателят отново поиска от него обезщетение по чл. чл.221ал.2 КТ.
Останалите два въпроса ,изведени като основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК ,касаят произнасянето на въззивния съд в частта , с която след отмяна на първоинстанционното решение претенциите на ищеца за присъждане на лихви са уважени – мораторната лихва , като предмет на петитум по чл. 86 от ЗЗД и законната лихва , като последица от плащане на главниците след завеждане на исковата молба, предвид което именно плащане искът по главниците е подлежал на отхвърляне. Тоест ,двата въпроса са формулирани и се отнасят до онази част от въззивното решение ,която касаторът няма правен интерес да обжалва като постановено в негова полза. Ето защо доводите на касатора за наличието на съдебна практика ,съгласно която е следвало при идентични обстоятелства исковете му да се отхвърлят,не обосновават допускане на въззивното решение до касационно обжалване, при това цитираното решение №142 от 16.12.1999г ІІІ г.о, не е постановено при идентични факти. Ако касаторът счита , че присъденото в тази част в действителност не му се дължи , на него законът е предоставил преценката дали да реализира принудително изпълнение ,т.е дали да се ползва от изпълнителната сила на решението в осъдителната му част .
Тъй като не се установяват общите и специални изисквания на чл. 280 ал.1 от ГПК , касационно обжалване на решението не следва да се допуска .
По частната жалба на П. С. Д., постъпила в срок и допустима съгласно чл. 274 ал.2 от ГПК.
Касаторът е обжалвал определението ,с което без разглеждане , като процесуално недопустимо , е оставено искането му насрещната страна да бъде осъдена да заплати държавна такса в полза на бюджета по чл. 78 ал.6 от ГПК. Оплакването е , че така Б. отказва правосъдие , съчетано с престъпление по служба . Като приема ответника по трудовия спор Ю. „Н. Р.”[населено място] за учреждение ,освободено от държавна такса, незаконният състав ощетява фиска .
Частната жалбата е неоснователна .
Правилно е прието ,че частният жалбоподател няма правен интерес по реда на обжалването да изисква и следи за изпълнението на служебните задължения на съда,когато тези задължения не засягат неговото процесуалноправно положение като страна или материалния му интерес .Не е предвидено ищецът да ревизира дейността на съда по събиране на държавни такси от ответника в полза на бюджета , други органи са натоварени с тази задача .
Тъй като не се установяват общите и специални изисквания на чл. 280 ал.1 от ГПК, касационно обжалване не следва да се допуска.
Ето защо Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №255 от 01.06.2010г. по гр.дело № 340/2010г. на Б. окръжен съд
Оставя без уважение частната жалба на П. С. Д. от[населено място] срещу определението от 25.06.2010г ,инкорпорирано като т.3 от диспозитива на постановеното по реда на чл. 274 ал.1 от ГПК решение №1171 от 25.06.2010г по гр.д. № 340/2010г на Б. окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .