О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 239
София, 11.05.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
частно търговско дело № 775/2016 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от „И. пропъртис (Ин – П.) А. [населено място], чрез процесуалния му представител адв. З. Н. от САК, срещу определение № 313 от 27.01.2016 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ч. т. д. № 4 581/2015 г. Със същото се оставя без уважение частната жалба на дружеството против разпореждане № 6 022/20.09.2015 г. по т. д. № 4 567/2015 г. на СГС, ТО, VІ – 13 състав, с което на основание чл. 130 ГПК исковата молба на жалбоподателя е върната, поради липса на правен интерес от предявения иск по чл. 29, ал. 1 ЗТР.
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Производството по т. д. № 4 567/2015 г. пред Софийски градски съд е образувано по иск с правно основание чл. 29, ал. 1 от ЗТР, предявен от „И. пропъртис (Ин – П.) А. [населено място] срещу [фирма] [населено място] за прогласяване на нищожност на „решенията на едноличния собственик на капитала на [фирма], посочени в т. 1.1.1., буква „е” и т. 1.1.1., буква „ж” от протокол № РД – 21- 48/19.06.2014 г., съставен от министъра на икономиката и енергетиката”, както и да бъде заличено вписване № 20140627170156 по партидата на ответното дружество в Търговския регистър към Агенцията по вписванията, поради несъществуване на вписаното обстоятелство. В исковата молба е поддържано, че с посочения протокол едноличният собственик на капитала е взел решение да намали капитала на дружеството с 5 140 лв. от 27 320 лв. на 22 180 лв., чрез намаляване стойността на дела в капитала, като намали броя на дяловете от 2 732 дяла, всеки на стойност 10 лв. на 2 218 лв., всеки на стойност 10 лв. Намалението е със стойността на правото на собственост върху тринадесет недвижими имоти, два от които са били собственост на ищеца към датата на вземане на решението. Правният си интерес от предявяване на иска по чл. 29, ал. 1 ЗТР ищецът обосновава с правото си на собственост върху два от имотите, по отношение на които е взето решение за намаляване на стойността им. Приложен е договор от 15.12.2008 г. за замяна на недвижими имоти – частна държавна собственост с недвижими имоти, собственост на юридическо лице, сключен по реда на ЗДС, в подкрепа на твърденията, че ищецът се легитимира като собственик на два имота, включени в капитала на [фирма], чийто едноличен собственик на капитала е Министерство на икономиката и енергетиката. С разпореждане № 6022/20.09.2015 г., на основание чл. 130 ГПК, Софийски градски съд е върнал исковата молба, поради липса на правен интерес от предявения иск по чл. 29 ЗТР.
Срещу постановения съдебен акт е подадена частна жалба, която е оставена без уважение с определение № 313 от 27.01.2016 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ч. т. д. № 4 581/2015 г. (предмет на настоящото производство). С оглед изложеното в обстоятелствената част на исковата молба, въззивният съд е приел, че повдигнатия спор, който очертава предмета на делото по своето естество е вещноправен, с оглед на което ищецът няма правен интерес от предявяването на иск по чл. 29 ЗТР, поради което правилно е върната исковата му молба.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят е посочил следния въпрос, който смята, че е от значение за изхода на делото, а именно – „Налице ли е правен интерес в полза на действителния собственик на имота, от прогласяването на нищожност на вписвано в Търговския регистър решение на едноличния собственик на капитала на търговското дружество, с което последното се разпорежда с чуждия имот?” Поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Формулираният от жалбоподателя въпрос не може да обоснове допускане на касационния контрол. Преди всичко, преценката на съда за това, налице ли е правен интерес от предявения установителен иск, е винаги конкретна, с оглед твърденията на ищеца, изложени в обстоятелствената част на исковата молба, като направените от въззивния съд изводи в тази насока са резултат от решаващата му правораздавателна дейност. Правилността на тези изводи може да бъде предмет на касационния контрол, но не и на производството по неговото допускане. В конкретния случай, чрез предявяване на иска по чл. 29, ал. 1 ЗТР жалбоподателят не би могъл да реализира търсената от него защита, легитимиращ се като собственик на два от имотите, по отношение на които твърди, че едноличния собственик на капитала се е разпоредил.
Независимо от липсата на основния селективен критерий, в случая не е налице и поддържаната допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК би било налице тогава, когато се касае за приложение на законова норма, по която липсва съдебна практика, или тази практика, макар и непротиворечива, е неправилна и следва да бъде изоставена, както и когато приложимата разпоредба е неясна и се налага тълкуването й. Тези изисквания в настоящия случай не са осъществени. Общата норма на чл. 124, ал. 1 ГПК, предвиждаща наличието на правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на установителния иск, какъвто по своя характер е и искът по чл. 29, ал. 1 ЗТР за установяване на нищожност или недопустимост на вписването, както и за несъществуване на вписано обстоятелство, е напълно ясна и не поражда трудности при тълкуването и прилагането й. По въпроса за допустимостта на установителния иск, от гледна точка на правния интерес, е налице непротиворечива съдебна практика, в т. ч. и на Върховен касационен съд, с която обжалваното определение не е в противоречие.
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Апелативен съд [населено място].
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 313 от 27.01.2016 г. на Софийски апелативен съд, постановено по ч.т.д. № 4 581/2015 година.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: