О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 239
гр.София,11.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т.д. № 1922 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.307, ал.1 от ГПК.
Образувано е по молба на „Бокар Монд” ООД (н.) за отмяна на влязлото в сила решение № 38/26.03.2019г. по т.д. № 1157/2018г. на Върховен касационен съд на РБългария, Търговска колегия, Второ отделение. С него, след отмяна на решение № 31/04.01.2018г. по т.д. №5087/2018г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав, са отхвърлени предявените от „Бокар Монд” ООД (н.) срещу „Обединена Българска Банка” АД (като правоприемник на „Сибанк” ЕАД) искове по чл.694, ал.1 от ТЗ за признаване за установено, че ищецът, в качеството му на солидарен длъжник по договор за кредит № 922/29.11.2007г., не дължи на банката, поради погасяването им по давност, вземанията, включени в списъка на приетите вземания в производството по несъстоятелност на „Бокар Монд” ООД съгласно определение от 14.04.2015г. по т.д. № 3271/2012г. на Софийски градски съд, съответно: за сумата 5 482 362,80 лв. – главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 27.08.2014г. до окончателното й изплащане; за сумата 1 746 656,27 лв. – законна лихва за периода 27.08.2011г. – 11.08.2014г. и за сумата 23 185,82 лв. – законна лихва за периода 12.08.2014г. – 27.08.2014г.
В молбата си „Бокар Монд” ООД (н.) се позовава на основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, като излага съображения, че решението на ВКС противоречи на задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълк.д. № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът „Обединена Българска Банка” АД, [населено място] поддържа, че в молбата липсват точни и конкретни твърдения за наличие на предвидените в чл.303, ал.1, т.1 от ГПК основания за отмяна. Твърди, че молбата за отмяна съдържа само доводи за неправилност на решението на ВКС. Моли същата да бъда оставена без разглеждане, евентуално да бъде оставена без уважение като неоснователна.
С разпореждане от 03.10.2019г. съдията – докладчик по делото е задължил молителя да представи изложение на обстоятелствата, съставляващи някое от основанията по чл.303, ал.1 от ГПК, по отношение на решението, чиято отмяна иска.
С писмена молба с вх.№9041/25.10.2019г. молителят твърди, че основание за отмяна на решението на ВКС е противоречието му със закона и с предходно тълкувателно решение – Тълкувателно решение №3/18.05.2012г. по тълк.д. №3/2011г. на ОСГТК на ВКС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, констатира, че молбата е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Производството за отмяна представлява извънинстанционен извънреден способ за контрол на влезли в сила съдебни актове при наличието на изчерпателно изброените в процесуалния закон основания, навеждането на които е ограничено и с посочените в разпоредбата на чл.305 от ГПК срокове.
Според задължителните указания на т.10 от Тълкувателно решение № 7/31.07.2017г. по тълк.д. №7/2014г. на ОСГТК на ВКС, задължението на страната за посочване в молбата на точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна е уредено изрично в чл.306, ал.1 от ГПК като изискване за редовност на молбата за отмяна. Липсата на изложение на обстоятелства, съставляващи някое от основанията по чл.303, ал.1 от ГПК, предпоставя нередовност на молбата за отмяна. Основанията за отмяна по чл.303, ал.1 от ГПК представляват определени фактически твърдения на молителя, които според отделните хипотези на закона обосновават неправилност на влязлото в сила решение. Наличието на точно и мотивирано изложение от страната на посочените основания, на които Върховният касационен съд може да даде правна квалификация по чл.303 и чл.304 от ГПК, представлява изпълнение на изискването на чл.306, ал.1 от ГПК за редовност на молбата за отмяна (т.13 от ППВС №2/1977г.). Молбата за отмяна няма да отговаря на изискването за редовност, когато молителят е релевирал доводи, които съставляват касационни оплаквания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които не са обхванати от хипотезите на чл.303, ал.1 от ГПК.
В случая изложените от молителя твърдения не могат да бъдат подведени под основанията за отмяна по чл.303, ал.1, ал.1 от ГПК. За да е налице основанието по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК е необходимо молбата да съдържа твърдения за нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Релевираните от молителя доводи, че уговорените погасителни вноски по договор за банков кредит представляват периодични плащания, за които важи кратката тригодишна погасителна давност не са „нови обстоятелства” или „нови доказателства” по смисъла на закона. По същество същите съставляват оплаквания за неправилно приложение на материалния закон от състава на ВКС, постановил решението по чл.290 от ГПК, чиято отмяна се иска. Твърдението, че решението противоречи на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълк.д. № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС също не представлява надлежно заявено основание по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК. Съгласно задължителните указания на т.1 от Тълкувателно решение №7/31.07.2017г. по тълк.д.№7/2014г. на ОСГТК на ВКС, по съдържание тълкувателното решение е акт на колективен орган на ВКС – общо събрание на гражданска и/ или търговска колегия на ВКС, с който се тълкува материалноправна или процесуалноправна разпоредба. Извършеното тълкуване не е дейност по създаване на ново правило, тъй като неговата цел е да открие точния смисъл на нормата, да реализира визирания в чл.124 от Конституцията на Р България резултат – осигуряване еднакво приложение на законите от съдилищата, като изясни как е следвало да се разбира съдържанието на създадения от законодателя нормативен текст. Спецификата на акта се проявява в дейността, която ОСГКТК осъществява и която няма отношение към правоприлагане по конкретен правен спор, засягащо въпроси, ограничени в предмета на определено дело, независимо дали те ще се обхващат от силата на пресъдено нещо или ще засягат само преюдициални отношения, обуславящи спорно право и по тях няма да се разпростре силата на пресъдено нещо. По индивидуален правен спор последващото тълкувателно решение не може да има значението на юридически факт, тъй като с оглед на посочените по – горе характеристики, не представлява елемент от основанието на иска, респективно не съставлява факт, индивидуализиращ материалното гражданско право – предмет на делото. Последващото тълкувателно решение не е доказателствен факт по конкретно дело, тъй като не съдържа данни, от които могат да се направят констатации за факт с правно значение, включително обстоятелство, променящо приетата от съда фактическа обстановка по делото. Освен това последващото тълкувателно решение не е факт, от който произтичат правни последици за възраженията, които биха могли да се противопоставят в конкретното правоотношение срещу предявения иск. Докато визираните в чл.303, ал.1, т.1 от ГПК обстоятелства или доказателства представляват факти от действителността, които имат значение на юридически или доказателствени факти спрямо спорното правоотношение. Постановеното тълкувателно решение не може да има ролята на юридически или доказателствен факт, от значение за решаване на конкретен спор по същество. Поради това същото има приложение за неразрешените, висящи спорове, които съдът е длъжен да реши в съответствие с дадените в тълкувателното решение отговори, но не може да служи като основание за отмяна на влезли в сила решения (решение № 563/07.01.2011г. по гр.д. №1399/2010 г. на ВКС, II г.о.).
Доколкото искането за отмяна на процесното решение на ВКС е аргументирано с основание, каквото не е предвидено в ГПК, и с оглед обстоятелството, че молбата не се основава на нови обстоятелства или нови писмени доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, същата следва да се остави без разглеждане.
Воден от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на „Бокар Монд” ООД (н.) за отмяна на влязлото в сила решение №38/26.03.2019г. по т.д. №1157/2018г. на Върховен касационен съд на РБългария, Търговска колегия, Второ отделение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Търговска колегия при Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до молителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.