О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 239
София, 18.12.2008 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Пето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори декември през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 3855 по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. с. „П”, гр. С. против решение № 130 от 24.06.2008 г., постановено по гр.д. № 4* по описа за 2007 г. на Софийски градски съд, ІV-А гражданско отделение, с което е обезсилено решение от 25.08.2007 г. по гр.д. № 20776/2003 г. на Софийски районен съд, 68 състав в частта по иска по чл.108 от ЗС; същото решение е отменено в частта по исковете по чл.92 от ЗЗД, чл.57, ал.2 от ЗЗД и чл.59 от ЗЗД и Н. с. „П”, гр. С. е осъдена да заплати на „В” О. сумите 9455.62 лв. – неустойка по договор № 1* от 3.12.1999 г., 4942.63 лв. – равностойност на разглобяеми конструкции /”алуминиеви будки „къщики”, монтирани през 2000 г. на територията на ГКПП-Вр.чука и ГКПП- Ф. В. , заедно със законната лихва върху тази сума от 17.09.2003 г. и сумата 181.18 лв. обезщетение за лишаване от ползването на двете разглобяеми конструкции, заедно със законната лихва от 17.09.2003 г. и разноски по делото в размер на 3463.45 лв.
Ответникът по касационната жалба „В” О. , гр. В. счита, че същата е недопустима, евентуално – неоснователна.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК са наведени твърдения, които следва да се квалифицират като позоваване на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Основание за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК е налице когато даден правен въпрос /процесуален или материалноправен/ се решава противоречиво от съдилищата, въпреки наличието на едни и същи, релевантни за този въпрос, факти по делата, т.е. това основание е неприложимо когато се достига до различен изход на едно съдебно производство по пътя на инстанционния контрол, а следователно отмяната на отхвърлителното първоинстанционно решение и постановяването на въззивно решение за уважаване на исковете, не съставлява противоречива съдебна практика.
Не е налице и основанието за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, приложимо когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, когато съдът за пръв път се произнася по даден правен спор или когато изоставя едно тълкуване на закона, за да възприеме друго. Наведените от касатора твърдения за необоснованост на изводите на съда, като основани само на свидетелски показания, по същество касаят релевиране на касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК, което обаче е неотносимо при преценка предпоставките по чл.280 от ГПК.
В обобщение следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Пето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 130 от 24.06.2008 г., постановено по гр.д. № 4* по описа за 2007 г. на Софийски градски съд, ІV-А гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: