О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 24
гр. София 13.01.2017 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд – четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 12 януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч. гр. дело № 5314 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
С определение № 2741/04.08.2016 г. по в.гр.дело № 195/2016 г. на Софийски апелативен съд е отменено определението, постановено в съдебно заседание на 25.05.2016 г., с което е приключено събирането на доказателствата и е даден ход на устните състезания, и е спряно производството по делото до приключване на гр.дело № 35017/2016 г. на Софийски районен съд.
Срещу постановеното определение е подадена частна жалба от ответника по първоначалния иск Д. Д. С., чрез адв.Н. Х. и адв. Н. Ч.. Според жалбоподателя обжалваното определение е незаконосъобразно. Сочи, че изводът на въззивния съд за наличие на предпоставките на чл. 229, ал.1,т.4 ГПК са неправилни, че ответникът по жалбата С. С. е пропуснал да направи възражение за унищожаемост на завещанието на Т. В. в хода на делото пред първоинстанционния и въззивен съд, поради което не следва да се спира производството по делото на посоченото основание.
В писмен отговор ответникът по частната жалба С. С., чрез адв.В. З. е изразил становище за неоснователност на жалбата. Мотивира съображения, че в производството пред първоинстанционния съд не е оспорено завещанието, оставено от Т. В., тъй като не е имал възможност за такова оспорване, поради особени непредвидени обстоятелства, свързани със здравословното състояние на адвокат-пълномощника му, че с въззивната жалба е оспорено процесното завещание и е поискано назначаване на съдебно-медицинска експертиза относно здравословното състояние на завещателя Т. В., което било оставено без уважение от въззивния съд.
Настоящият състав на ВКС, Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя и съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежна страна срещу определение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното определение Софийски апелативен съд е приел, че производството по делото пред същия съд е образувано по подадена въззивна жалба от С. Т. С. против решение от 29.09.2015 г., постановено по гр.дело № 17370/2014 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК срещу Д. Д. С. за признаване за установено, че ищецът е собственик на недвижим имот – апартамент № 35, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] с площ от 66.83 кв.м., заедно с избено помещение № 34 и съответните идеални части от общите части на сградата и е уважен предявения от Д. Д. С. против С. Т. С. иск с правно основание чл.108 ЗС по отношение на същия имот.
Прието е, че след провеждане на съдебното заседание, на което е приключено съдебното дирене на 28.06.2016 г. е постъпила молба от въззивника С. Т. С. с искане за спиране на производството по делото на основание чл.229,ал.1,т.4 ГПК до решаване на спора по предявения от него иск с правно основание чл.43,ал.1,б.”а” ЗН за унищожаване на едно от универсалните завещателни разпореждания, въз основа на които ищецът по насрещния иск основава своите права. Прието е също, че искането за спиране е основателно, тъй като ищецът по насрещния иск Д. С. основава правото си на собственост върху спорния имот на направените в негова полза завещателни разпореждания от неговата баба К. М. В. и неговия дядо Т. С. В.. Съдът е посочил, че предмет на предявения иск от С. С. е второто завещателно разпореждане, че е налице преюдициалност на предявения иск спрямо настоящия спор. Посочил е, че от извършената служебна справка в СРС е установено, че по подадената искова молба е образувано гр.дело № 35017/2016 г. Молбата за спиране е уважена, поради наличие на предпоставките, предвидени в чл.229,ал.1,т.4 ГПК.
Настоящият съдебен състав преценява за правилни и обосновани изводите на съда в обжалваното определение.
Предмет на разглеждане на в.гр.дело №195/2016 г. на Софийски апелативен съд е подадена въззивна жалба от ищеца по първоначалния иск С. Т. С. срещу решение от 29.09.2015 г. по гр.дело № 17370/2014 г. на Софийски районен съд. С последното е отхвърлен предявения положителен установителен иск за собственост на недвижим имот от С. С. – с пр.осн.чл.124,ал.1 ГПК срещу Д. Д. С. за признаване за установено, че ищецът е собственик на недвижим имот – апартамент № 35, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] с площ от 66.83 кв.м и е уважен предявения насрещен ревандикационен иск от ответника Д. Д. С. срещу С. С. с правно основание чл.108 ЗС за същия недвижим имот.
В хода на делото след приключване на устните състезания пред САС в съдебно заседание на 25.05.2016 г. е постъпила молба на 28.06.2016 г. от въззивника С. С. с искане да спиране на производството по делото на основание чл.229,ал.1,т.4 ГПК, поради наличие на висящ спор по предявен иск с правно основание чл.43,ал.,б.”а” ЗН, вр.чл.124,ал.4 ГПК – за унищожаване на завещателно разпореждане на Т. С. В., въз основа на което ищецът по насрещния иск Д. С. основава правото си на собственост върху спорния апартамент.
Представен е препис от искова молба вх. № 8013801/27.06.2016 г. по описа на Софийски районен съд. Видно от същата С. Т. С. е предявил иск срещу Д. Д. С. с правно основание чл.43,ал.1,б.”а” от Закона за наследството за унищожение на завещателно разпореждане, направено от наследодателя Т. С. В., починал на 30.03.2007 г., с което е завещал на Д. Д. С. ? идеална част от недвижимия имот – апартамент № 35, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] със застроена площ от 66.83 кв.м. В исковата молба са изложени твърдения, че завещателното разпореждане е направено от Т. В., който по време на съставянето му не е бил способен да завещава. От извършената служебна справка от Софийски апелативен съд е установено, че по подадената искова молба е образувано гр.дело № 35017/2016 г. на Софийски районен съд.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че в случая са налице предпоставките на чл.229,ал.1,т.4 ГПК. Според посочените разпоредби съдът спира производството по делото, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Преюдициалност между две дела е налице когато предмет на обуславящото дело е правоотношение, чието съществуване или несъществуване е предпоставка за съществуването на правоотношението, предмет на обусловеното дело – т.е. необходимо е да има връзка между предмета на делата. Освен връзка между предмета на делата преюдициалност между две дела е налице, когато субективните предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, биха се разпрострели и по отношение на страните по обусловения иск. При наличие на тези предпоставки, съдът следва да спре производството по делото на основание чл.229,ал.1,т.4 ГПК за да се изчака решаването на преюдициалния спор и да бъде зачетено постановеното решение. Зачитането на обуславящото решение е възможно само ако то обвързва страните по обусловеното дело.
В настоящият случай пред Софийски апелативен съд е образувано в.гр.дело № 195/2016 г. по подадена въззивна жалба от С. Т. С. срещу решение от 29.09.2015 г. по гр.дело 17370/2015 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен положителния установителен иск на жалбоподателя срещу Д. С. за установяване правото му на собственост върху апартамент № 35, находящ се в [населено място] на заявеното придобивно основание – изтекла придобивна давност. Със същото решение е уважен предявения насрещен ревандикационен иск по чл.108 ЗС от ответника Д. Д. С. срещу С. Т. С. за същия апартамент на заявеното придобивно основание – направени завещателни разпореждания в полза на Д. С. от неговите баба и дядо – К. В. и Т. В.. Ищецът по насрещния иск Д. С. основава правото си на собственост върху процесния апартамент и на направеното в негова полза завещателно разпореждане от неговия дядо Т. С. В.. Предмет на предявения иск с исковата молба вх. № 8013801/27.06.2016 г. по описа на Софийски районен съд от С. С. срещу Д. С. е унищожение на извършеното завещателно разпореждане от Т. С. В. в полза на Д. С.. Този иск е обуславящ, спрямо насрещния иск, предявен от Д. С. срещу С. С., решението, по който иск е предмет на разглеждане по в.гр.дело № 195/2016 г. на Софийски апелативен съд. Решението по гр.дело № 35017/2016 г. на Софийски районен съд, заради което е спряно производството по в.гр.дело № 195/2016 г. на Софийски апелативен съд ще има значение за правилното решаване на спора по последното дело, тъй като обвързва страните по този спор. Субективните предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по гр. дело № 35017/2016 г. на СРС ще се разпрострат и по отношение на страните по обусловения иск, какъвто е насрещния иск, предявен от Д. Д. С. срещу С. Т. С., предмет на разглеждане на в.гр.дело № 195/2016 г. на Софийски апелативен съд.
Като взема предвид изложеното съдът намира за правилен извода на въззивния съд за спиране производството по в.гр.дело № 195/2016 г. на Софийски апелативен съд на основание чл.229,ал.1,т.4 ГПК до постановяване на влязло в сила решение по гр.дело № 35017/2016 г. на Софийски районен съд. Поради това обжалваното определение следва да се потвърди. Доводите в частната жалба за незаконосъобразност на определението не се подкрепят от събраните по делото доказателства и са необосновани.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава определение № 2741/04.08.2016 г., постановено по в.гр.дело № 195/2016 г. на Софийски апелативен съд, с което е спряно производството по в.гр.дело № 195/2016 г. по описа на същия съд до приключване на гр.дело № 35017/2016 г. на Софийски районен съд, 73 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: