Определение №24 от 20.1.2011 по ч.пр. дело №539/539 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№24

С., 20.01.2011 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б., Второ гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА

като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова ч.гр.д. № 539 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.2 във връзка с ал.1, т.1 ГПК.
Постъпила е частна жалба от Н. А. Б. против протоколно определение от 30.09.2010 г., постановено по гр.д. № 648 по описа за 2008 г. на С. градски съд, ІV-Д състав, с което е обезсилено решение от 11.12.2007 г. по гр.д. № 10177 по описа за 2005 г. на С. районен съд, 76-ти състав и е прекратено производството по делото, като се поддържа, че дадените от съда указания са били неясни и непълни, без да се сочат последиците от неизпълнението им и е вменено на страната задължение, което същата няма според разпоредбите на ГПК, поради което се иска да се отмени атакуваното определение.
Ответниците по частната жалба И. А. А. А. и А. А. А. А. оспорват същата, а Р. Д. Б., Б. Г. Б., Т. Г. Б., Х. Д. Б., Р. С. К., Б. Е. Б.-Л., А. К. Б. и Г. В. С. не изразяват становище.
Частната касационна жалба е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Съдът е сезиран с иск за съдебна делба на недвижим имот, придобит от праводателите на страните К. И. Р., Н. Д. Н. и И.А. А.. В хода на въззивното производство като съделител е конституирана В. А. М. и е разпоредено призоваването й чрез съдебна поръчка по местоживеенето й в[населено място], У.. С писмо от 1.06.2010 г. Министерство на правосъдието е уведомило съда, че У. не е страна по Конвенцията за връчване в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела и между нея и Р. Б. няма договор за правна помощ, поради което съдебната поръчка следва да се изготви за изпълнение по дипломатически път, за което е необходимо документите да са снабдени с Apostille, като тъй като лицето, на което ще се връчват книжата е български гражданин, може да се лагализира и преведе само „молба за правна помощ” и да се преведе потвърждението за извършеното връчване. В писмото са посочени и трите фирми, с които работи Министерство на правосъдието и е приложено писмо на Министерство на външните работи, съдържащо указания за оформяне на съдебни поръчки, за които се изисква легализация. На 18.06.2010 г. съдът е разпоредил да се изготви нова молба за правна помощ, копие от която да се връчи на ищеца с указания в 3-седмичен срок да представи легализиран превод с апостил, като към съобщението се приложи и копие от писмото на Министерство на правосъдието. На 2.07.2010 г. на въззивниците, чрез процесуалния им представител адвокат Д. Б., е връчена призовка за съдебното заседание на 30.09.2010 г., към която са приложени писмото на министерство на правосъдието от 1.06.2010 г., и молба за правна помощ с указания в 3-седмичен срок да представят легализиран превод на молбата с апостил. С атакуваното определение съдът е приел, че указанията за условията, при които съдебната поръчка може да бъде изпълнена са надлежно връчени на въззивниците, срокът за изпълнението им е изтекъл на 23.07.2010 г. и ищците не са сторили необходимото, за да обезпечат участието на всички съделители в процеса, поради което първоинстанционното решение следва да се обезсили и делбеното производство да се прекрати.
Определението е незаконосъобразно. Съгласно приложимия чл.98, ал.1, б.”б” ГПК /отм./ задължение на ищеца е да посочи адреса на ответника, както и да обезпечи извършването на определени процесуални действия чрез предварително внасяне на разноските за тях – чл.59 ГПК /отм./. Осигуряването на законосъобразността на исковия процес, включително и връчването на призовки и съобщения, е задължение на съда. Съдът следва да изготви съответните призовки или съобщения и да осигури надлежното им връчване на страните според правилата на глава VІІ ГПК /отм./. Следователно задължение на съда е да изготви съдебната поръчка за призоваване на новоконституирания съделител по местоживеенето му в чужбина, а по аргумент от чл.59 ГПК /отм./ задължение на ищците е само да внесат предварително разноските за изготвянето на съдебната поръчка. В случая в нарушение на процесуалните разпоредби С. градски съд е дал указания страната по делото да предприеме действия по изготвяне на книжа от съдебната поръчка.
В обобщение атакуваното определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като делото се върне на С. градски съд за предприемане на следващите се процесуални действия.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ протоколно определение от 30.09.2010 г., постановено по гр.д. № 648 по описа за 2008 г. на С. градски съд, ІV-Д състав, с което е обезсилено решение от 11.12.2007 г. по гр.д. № 10177 по описа за 2005 г. на С. районен съд, 76-ти състав и е прекратено производството по делото.
ВРЪЩА делото на С. градски съд за предприемане на следващите се процесуални действия.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top