3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 24
Гр.София, 08.01.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на пети януари през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 3727 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 вр. чл.396, ал.2, изр.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 1120/19.05.2014г., постановено по ч.гр.д.№ 1759/14г. от Софийския апелативен съд, с което е отменено определение от 17.04.14г. по гр.д.№ 5407/14г. на СГС и е допуснато обезпечение на бъдещи искове, които ще бъдат предявени от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] за сумите от 36741.78 лв. и от 23258.22 лв. чрез налагане на възбрана върху апартамент № 4, находящ се в [населено място], [улица] срещу гаранция в размер на 5000 лв.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът оспорва частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира, че подадената частна жалба е допустима, но не са налице основанията за допускане на касационното обжалване.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че бъдещите искове са вероятно основателни, като основанието на претенцията и падежът на задължението се установяват от представените договор, двустранно подписани протоколи, приемо- предавателен протокол и фактури. Съдът е счел, че исканата обезпечителна мярка е допустима и адекватна на търсената защита с оглед на данъчната оценка на имота и размера на претенциите.
Настоящият състав на ВКС, ТК намира, че не е налице въведеното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Касаторът поставя въпросите за това следва ли да се изложени конкретни твърдения за обстоятелства, които създават опасност за удовлетворението на кредитора, възможно ли е да се изведе презумпция за обезпечителна нужда и винаги ли наличието на необслужено изискуемо вземане поражда необходимост от обезпечаването му.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК предполага необходимост от тълкуване от ВКС на материална или процесуална правна норма, когато разглеждането на поставения правен въпрос ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й, с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и ако законовата норма е непълна, неясна или противоречива – ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.
В случая разпоредбата на чл.391, ал.1 ГПК определя обезпечителната нужда като невъзможност или затруднение в осъществяването на правата на кредитора по решението. Преценката за наличието на някое от законово визираните обстоятелства е предоставена на съда, разглеждащ молбата за допускане на обезпечението, и се осъществява за всеки конкретен случай, предвид на данните по делото. В този смисъл, уеднаквяване на съдебната практиката чрез изброяване на критерии или рамки, определящи обезпечителната нужда, би препятствало отчитането именно на спецификите на всяко отделно искане. Следва да се има предвид, че частният жалбоподател принципно е формулирал въпросите, но не е изложил доводи, от които да се формира извод за значението на поставените правни въпроси с оглед на точното прилагане на закона и за развитието в правото в контекста на спора.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 1120/19.05.2014г., постановено по ч.гр.д.№ 1759/14г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.