6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 24
[населено място], 13.01.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1091 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение от 29.11.2013г. по в.гр.д. №4467/2013г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ Д състав, в частта с която е потвърдено решение ІІ-54-347/27.12.2012г. по гр.д. №33908/11г. на Софийски районен съд, 64 състав, в частта, в която са отхвърлени предявените от [фирма] срещу [фирма] искове с правно основание чл.59 ал.1 от ЗЗД за заплащане на суми в общ размер на 6750 лева, съставляващи обезщетение за неоснователно обогатяване за периода от м. септември 2010г. до м. януари 2011г., с правно основание чл.86 от ЗЗД за суми, съставляващи мораторна лихва за забава на претендираното обезщетение за периода от 07.09.2010г. до 20.01.2011г. в общ размер на 152,63 лева и иск с правно основание чл.49 от ЗЗД за заплащане на сумата от 9 465 лева, обезщетение за вреди, нанесени на ищеца от служители на ответното дружество, като [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] юрисконсултско възнаграждение в размер на 1271,68 лева. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа се,че съдът неправилно е приел,че за ответното дружество е възникнало право на безвъзмездно ползване на изграденото от касатора съоръжение за присъединяване – трафопост, след като в договора между страните изрично е определено, че съоръжението следва да бъде предоставено за изкупуване и изкупено. Касаторът излага оплаквания,че изградените от него съоръжения са поставени предварително под напрежение, без той да получи полагащото му се възнаграждение за тях, което обуславяло основателността на претенцията му по чл.59 от ЗЗД. Наред с това твърди, че поради несъгласието на [фирма] за изкупуване на изграденото съоръжение в продължение на години, се наложило сключването на консултантски договор с трето лице, което да води преговори с ответника. Счита, че неоснователно въззивният съд е приел за недоказана причинната връзка между понесените вреди /заплатеното възнаграждение по консултантския договор/ и отказа на служителите на ответника да изкупят изграденото ел. съоръжение.
Допускането на касационното обжалване е аргументирано с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по следните материалноправни въпроси, които са от значение за развитие на правото и точното прилагане на закона: Правилно ли съдът приема, въпреки законовите изисквания в подзаконов нормативен акт, че обезщетение за ползване не се дължи на собственика от разпределителното дружество, което е ползвало ел. съоръжението безвъзмездно преди същото да бъде изкупено по съответния ред? Следва ли да се ползва безвъзмездно неизкупено съоръжение поставено под напрежение, след като няколко години се отказва изкупуване, а впоследствие са останали все още неизкупени съоръжения по договора за присъединяване? Може ли след като са изпълнени указания на съда, след дадени изрични разпореждания от висшестоящ съд в производство по частна жалба, да се приемат за недоказани обстоятелствата за наличие на плащане по договор, като ответната страна не оспорва договора и заплатените по него суми? Как се доказва, че присъдените в двете инстанции разноски за юрисконсултско възнаграждение са платени и се дължат?
Ответникът [фирма] оспорва искането за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба по съображения в писмен отговор по чл. 287 от ГПК. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните по делото е сключен договор ДПЕРМ 50703/27.11.2006г. за присъединяване на обекта на ищеца – цех за безалкохолни напитки и офиси в УПИ ІІ-1200, 1275, кв.15А, м. Н. „Х. Д.”, към разпределителната мрежа на ответника, като в изпълнение на сключения договор е сключен и договор за покупко – продажба на съоръжения за присъединяване, по силата на който ищецът е продал на ответника изградения от него трансформаторен пост. Приел е за неоснователни претенциите за обезщетение за неоснователно обогатяване от страна на ответника, вследствие на ползването на съоръженията преди тяхното изкупуване в процесния период м. септември 2010г. до м. януари 2011г. Посочил е в мотивите,че не е доказано извършено от ищеца плащане на сумата 2 500 лева за охрана на процесното съоръжение, представляващи спестени на ответника разходи, както и извършени от ищеца разходи за застраховане на обекта в размер на 250 лева, тъй като сключената от последния със [фирма] имуществена застраховка на обекта, в който се намира съоръжението, е със срок на действие след исковия период. Счел е за недоказано обогатяването на ответника за сметка на ищеца през исковия период със сумата 800 лева месечно чрез извършване на продажба на ел. енергия от собствения на ищеца трафопост, преди неговото изкупуване. Приел е, че не са налице доказателства за наличието на виновно и противоправно поведение на служителите на ответното дружество, вследствие на което за ищеца да са възникнали вреди в размер на заплатеното от него възнаграждение по договор за консултантски услуги с лицето Х. Р..
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
Първият и вторият поставени от касатора въпроси не са обуславящи изхода на спора, доколкото въззивният съд не е изразил становище, че разпределителното дружество има право да ползва безвъзмездно неизкупено ел. съоръжение поставено под напрежение, преди същото да бъде изкупено по съответния ред. Съдът е приел, че касаторът – ищец в производството не е доказал наличието на неоснователно обогатяване от страна на ответното дружество, тъй като не е доказал извършването на разходи за охрана на обекта, в който се намира процесното съоръжение, съответно представляващи за ответника спестени разходи по поддръжка на съоръжението, както и извършването на разходи за застраховане на обекта през процесния период. Също така е приел за недоказани твърденията, че ответникът е извършвал продажба на електроенергия от трафопоста на ищеца, преди да изкупи същия и че стойността на енергията, с която ответникът се е обогатил е в заявения размер от 800 лева месечно. Евентуалната неправилност на приетите за установени факти и обстоятелства по спора, както и на формираните правни изводи на база на тълкуване на договора между страните, са основания за необоснованост на въззивния акт и подлежат на проверка съгласно чл.281 т.3 от ГПК, но след допускане на касационното обжалване, основано на разрешаването на значим материалноправен или процесуален въпрос.
Третият въпрос също не съставлява правен въпрос от значение за изхода на делото, тъй като не е свързан с тълкуване и прилагане на конкретна правна норма, а е относим към преценката на събраните по делото доказателства и правните последици на извършените от страните процесуални действия. Следва да се отбележи,че въпросът не е коректно формулиран, защото заявеното с въпроса твърдение, че ответникът не е оспорил сключването на договори за охрана и застраховка на обекта, не съответства на данните по делото. С отговора на исковата молба ответникът изрично е заявил, че оспорва твърдяното извършване на разходи от страна на ищеца по поддръжка на изградените ел. съоръжения, както и размера на претендираното обезщетение.
При липсата на основната предпоставка за касационния контрол по чл.280 ал.1 от ГПК по отношение на първите три поставени от касатора въпроси, не следва да се обсъжда поддържаната от него допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1 т.3 от ГПК .
По отношение на последния поставен от касатора въпрос относно присъждането на юрисконсултско възнаграждение също не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Липсва непълнота или неяснота на закона, налагащи преодоляването им по тълкувателен път, или необходимост от даване на нови правни разрешения, обусловена от промяна на конкретни обстоятелства, поради което въпросът не е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Нормата на чл.78 ал.8 от ГПК е ясна и не се нуждае от тълкуване. Изискване за доказване на действително направени разноски – заплатено от страната възнаграждение на адвокат, е поставено само в хипотезата на чл.78 ал.1 от ГПК, но не и ако защитата на юридическото лице е осъществена от юрисконсулт.
При този изход на спора на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1020,02 лева.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 29.11.2013г. по в.гр.д. №4467/2013г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ Д състав, в частта с която е потвърдено решение ІІ-54-347/27.12.2012г. по гр.д. №33908/11г. на Софийски районен съд, 64 състав, в частта, в която са отхвърлени предявените от [фирма] срещу [фирма] искове с правно основание чл.59 ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата в общ размер на 6750 лева, обезщетение за неоснователно обогатяване за периода от м. септември 2010г. до м. януари 2011г., иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за суми, съставляващи мораторна лихва за забава на претендираното обезщетение за периода от 07.09.2010г. до 20.01.2011г. в общ размер на 152,63 лева и иск с правно основание чл.49 от ЗЗД за заплащане на сумата от 9 465 лева, обезщетение за вреди, нанесени на ищеца от служители на ответното дружество, като [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] юрисконсултско възнаграждение в размер на 1271,68 лева.
ОСЪЖДА „БЕНКОМЕРС” О.[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на [фирма],[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], юрисконсултско възнаграждение в размер на 1020,02 лева /хиляда и двадесет лева и две стотинки/.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.