О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 24
гр. София, 12.01.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на пети януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 2774 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Подадена е частна касационна жалба от [фирма] , чрез процесуалния представител адв. Ч. П. против определение № 238/19.06.2017г. по в.ч.т.д. № 172/2017г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 796/13.03.2017г. по т.д. № 511/2015г. на Бургаски окръжен съд за връщане на въззивна жалба вх. № 12161/01.08.2016г. на частния касатор.
В частната касационна жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото на БОС за администриране на въззивната жалба.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] в депозирания писмен отговор оспорва основателността на същата.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение, намира следното:
Частната жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.3 ГПК.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че срещу постановеното по т.д. № 511/2015г. на БОС решение е постъпила от частния касатор въззивна жалба вх. № 121616/01.08.2016г. Същата е била върната обратно с разпореждане на БОС от 26.09.2016г. Срещу последното е постъпила частна жалба от [фирма], по повод на която с определение № 20/17.01.2017г. по ч.т.д. № 12/2017г. БАС е прекратил производството по в.ч.т.д. и е върнал делото на БОС да се прецени дали с оглед изявлението на страната, обективирано в частната жалба, не се иска възстановяване на срока по чл.64 ГПК. Въззивният съд е констатирал, че след връщане на делото на БОС последният на практика е възстановил срока по чл.64 ГПК за внасяне на държавна такса по въззивната жалба като с разпореждане от 30.01.2017г. е дал на въззивника нов срок за изпълнение на задължението за внасяне на държавна такса. След като новото указание е било редовно връчено на управителя на Е. и в дадения срок не е постъпило изпълнение на указанията на съда, БАС е заключил, че правилно първоинстанционният съд е върнал обратно въззивната жалба.
След преценка на доводите на касатора в частната касационна жалба и изложението към нея, ВКС намира, че въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
На основание чл.274, ал.3 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК преди да пристъпи към разглеждане на частната касационна жалба по същество, ВКС се произнася дали са налице изчерпателно изброените от законодателя общо и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол. В настоящия случай частният касатор формулира следните правни въпроси: 1/ Неизпълнението на указанията на въззивната инстанция дадени на първоинстанционния съд влече ли след себе си постановяване на порочен съдебен акт? При неизпълнение на указанията на въззивния съд при повторното разглеждане следва ли да се приложи 129, ал.2 ГПК?; 2/ Налице ли е възстановяване на срока по чл.64 ГПК без изрично постановен акт от съда в тази насока?; 3/ Неизпълнението на неправилни и неясни указания на съда дадени на страната влече ли след себе си неблагоприятни последици за жалбоподателя – чл.262, ал.1 вр. чл.275 ГПК? Въпросите са въведени при позоваване на селективен критерий за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК /редакция до изменението с ДВ бр.86/2017г./ с оглед противоречие със задължителна практика на ВКС, обективирана в Решение № 434/13.05.2010г. по гр.д. № 700/2009г. на ВКС, I г.о. ; допълнително основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК / редакция до изменението с ДВ бр.86/2017г./ поради противоречие на обжалваното определение и определение от 17.03.2016г. по ч.т.д. № 516/2016г. на ВнАС и допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че въведените от частния касатор въпроси не изпълняват изискването на чл.280, ал.1 ГПК като не представляват общо основание за допускане на касационно обжалване. Всички те са поставени с оглед довод за неизпълнение на указанията на БАС от страна на първоинстанционния съд, който администрира въззивната жалба, да извърши проверка дали подадената първа частна жалба представлява такава по чл.274 ГПК или по съществото си е молба по чл.64 ГПК, поради което за въззивника / сега частен касатор/ указанията на БОС след връщане на делото от БАС за внасяне на държавна такса по въззивната жалба били неясни. Обективираните в мотивите на обжалваното определение решаващи изводи на БАС не са в тази насока. Изрично въззивният съд е приел, че указанията, дадени на администриращия въззивната жалба първоинстанционен съд от БАС с определение № 20/17.01.2017г. по ч.т.д. № 12/2017г., са спазени като БОС е възстановил срока за отстраняване на нередовността по въззивната жалба- за внасяне на дължима държавна такса, т.е. приел е, че частна жалба вх. № 16505/31.10.2016г. по съществото си представлява молба по чл.64 ГПК за възстановяване на срока за внасяне на държавна такса по въззивната жалба, поради което и е указал с новото разпореждане № 319/30.01.2017г. на въззивника последиците на това свое произнасяне – дал е нов едноседмичен срок от съобщението за представяне на доказателства за внесена държавна такса по сметка на БАС. Във фазата по допускане на частната касационна жалба до касационен контрол настоящата инстанция не може да проверява по същество оплакванията на частния касатор как точно е осъществена преценката на първоинстанционния съд относно характера на подадената частна жалба вх. № 16505/31.10.2016г. Още повече, че даденото тълкуване е в полза на въззивника – възстановява се срокът за отстраняване от същия на констатирани нередовности по въззивната му жалба като се дава нов срок от новото съобщение. Указанията относно това кои са тези нередовности и в какъв срок следва да се отстранят са изрични и конкретни.
Гореизложеното налага извод за недопускане на касационно обжалване на частната касационна жалба.
На осн.чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника по частната жалба следва да се присъдят сторените от него разноски в размер на 300 лв., за извършването на които са представени писмени доказателства.
Водим от което, състав на Върховен касационен съд, Първо отделение на ТК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 238/19.06.2017г. по в.ч.т.д. № 172/2017г. на Бургаски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] сумата от 300лв., представляваща сторените от последното съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: