О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 24
гр. София, 23.01.2018год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1743 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 101/04.05.2017г. по в.т.д. № 69/2017 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 942/20.12.2016г. по т.д. № 902/2016г. на Варненски окръжен съд за приемане за установено в отношенията между касатора и [фирма], че решението на общото събрание на съдружниците в [фирма] , обективирано в протокол от 25.02.2016г., имащо за предмет приемане на годишен финансов отчет на ответното дружество за 2015г. е нищожно.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касацията [фирма], в писмения си отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и на искането за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е сезиран с иск за установяване нищожността на решение от 25.02.2016г. на общото събрание на съдружниците в [фирма] за приемане на ГФО за 2015г., при твърдение, че такова общо събрание въобще не е било провеждано и не е вземано посоченото решение. Въззивният съд е изследвал съдържанието на протокола с дата 25.02.2016г. и е заключил, че в него за съдружници в дружеството, които са приели процесното решение са посочени лицата Я. К. П. и М. Ж. А.А.Ал-Т.. Същите фирурират в протокола в лично качество – на физически лица, а според вписването в търговския регистър съдружниците към посочения момент в дружеството са : [фирма] и [фирма]. ВнАС е достигнал до извод, че решението е взето от лица, които са извън списъчния състав на съдружниците в дружеството, поради което то се явява липсващо, невзето от съдружниците решение.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване – правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. ВКС няма правомощие да извежда правния въпрос от фактическите и правни доводи на касаторите, а може само да преформулира, уточни и конкретизира поставения от страната правен въпрос.
В настоящия случай в представеното изложение към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира следния процесуалноправен въпрос: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди с мотиви към решението си всички допустими и относими към спорния предмет доводи и възражения на страните ? Позовава се на допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК / редакция до изменението с ДВ бр.86/2017г./ – поради противоречие със задължителна практика на ВКС, обективирана в постановени по реда на чл.290 ГПК: решение № 161/04.10.2016г. по т.д. № 2220/2015г. на ВКС, II т.о.; решение № 212/01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, II т.о.; решение № 127/05.04.2011г. по гр.д. № 1321/2009г. на ВКС, IVг.о.; решение № 134/30.12.2013г. по т.д. № 34/2014г. на ВКС, II т.о.; решение № 68/24.04.2013г. по т.д. № 78/2012г. на ВКС, II т.о.
В цитираната по-горе съдебна практика по поставения въпрос последователно ВКС поддържа становище, че съдът е задължен да обсъди всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им. Правният въпрос е въведен от касатора при довод за липса на произнасяне от въззивния съд по направено от тази страна възражение, че участието на посочените лица и подписването от тях на протокола от 25.02.2016г. е в качеството им на управители и представляващи юридическите лица – съдружници. Произнасянето на ВнАС не е в противоречие със задължителната практика на ВКС. Решаващият състав е изложил мотиви как тълкува удостоверените в протокола факти от значение за спора, изрично е посочил в какво качество приема, че са приели спорното решение вписаните в протокола лица като ги е съпоставил с действителните съдружници в дружеството. Дали от така събраните доказателства се налагат направените от въззивния съд фактически изводи е въпрос на решаваща дейност по съществото на спора и на проверка на оплакването на касатора за необоснованост на обжалваното решение.
С оглед на изложеното не са налице основания за допускане на касационно обжалване на атакувания съдебен акт.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №101/04.05.2017г. по в.т.д. № 69/2017 г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: