2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 24
София, 09.01.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седми януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 3184/2018 година
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 5007/16.06.2016 г., подадена от С. И. С., срещу разпореждане № 866 от 04.05.2016 г. по в.ч.гр.д. № 718/2015 г. на Апелативен съд – Пловдив за връщане, поради процесуална недопустимост, на частна касационна жалба с вх. № 2445/24.03.2016 г. против определение № 510/07.12.2015 г. по същото дело, с което е потвърдено определение от 13.01.2014 год. на Окръжен съд – Пловдив за оставяне без уважение на молба за възстановяване на срок за депозиране на отговор на исковата молба по т.д. № 835/2013 г.
В частната жалба се поддържат доводи за недопустимост и неправилност на атакувания съдебен акт. Изразява се несъгласие със становището на въззивния съд за касационна необжалваемост на постановеното определение, с което е потвърден отказ на първата инстанция да възстанови пропуснат срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна.
Атакуваното разпореждане за връщане на депозираната от С. С. частна касационна жалба е мотивирано от АС-Пловдив с необжалваемост пред ВКС на постановеното по ч.гр.д. № 718/2015 г. определение, потвърждаващо отказ на първата инстанция по молба за възстановяване на срок за отговор на искова молба, както е и указано в този акт. Това становище, послужило като основание за връщане на частната касационна жалба, е неправилно. Постановено е в нарушение на чл.274, ал.3, т.2 ГПК и в отклонение от практиката на ВКС, според която въззивното определение, постановено в производство по жалба срещу отказ за възстановяване на срок на основание чл.64 ГПК, попада в обхвата на определенията по чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Тази практика е възприета изцяло и в Тълкувателно решение № 5/12.07.2018 г. по тълк.дело № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид горното, атакуваното разпореждане подлежи на отмяна и връщане на делото на въззивния съд за администриране на посочената по-горе частна касационна жалба. Затова, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане № 866 от 04.05.2016 г. по в.ч.гр.д. № 718/2015 г. на Апелативен съд – Пловдив за връщане, поради процесуална недопустимост, на подадената от С. И. С. частна касационна жалба с вх. № 2445/24.03.2016 г. против определение № 510/07.12.2015 год.
ВРЪЩА делото на Апелативен съд – Пловдив за администриране на посочената частна касационна жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: