6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 24
гр. София, 09.01.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т. д. №128 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ЧЕЗ Електро България“ АД срещу решение №2185/14.08.2018г. по т.д. № 1754/2018г. на Софийски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 2459/28.12.2017г. по т.д.№ 4694/2016г. на СГС касаторът e осъден да заплати на „Офсет”ЕООД на осн.чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата от 25 000лв. като част от общо вземане в размер на 77 656,86лв., представляваща платена без основание разлика в цената за пренос през електроразпределителната мрежа за периода 30.06.2009г.-31.03.2014г. във връзка с договор за продажба на електрическа енергия № 99274/13.06.2006г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.06.2014г.
Подадена е и касационна жалба от „Офсет”ЕООД срещу същото въззивно решение в частта, с която се потвърждава частично решение № 2459/28.12.2017г. по т.д.№ 4694/2016г. на СГС за отхвърляне на главния иск на дружеството срещу „ЧЕЗ Електро България“ АД за заплащане на сумата от 101 042,42лв. като част от вземане в общ размер на 103 388,11лв.
В касационните жалби се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение в атакуваните му части и за наличие на основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В писмените отговори всяка страна оспорва основателността на касационната жалба, подадена от насрещната страна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационните жалби са процесуално допустими- подадени в предвидения срок от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
В обжалваното решение въззивният съд е приел, че е сезиран с главен иск за заплащане на сумата от 101 042,42лв. /част от вземане в общ размер на 103 388,11лв./, представляваща изцяло недължимо заплатена от ищеца цена за пренос на доставяна от „ЧЕЗ Електро България“ АД електроенергия и при условията на евентуалност иск за заплащане на осн.чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД на сумата от 25 000лв. като част от общо вземане в размер на 77 656,86лв., представляваща платена без основание разлика в цената за пренос през електроразпределителната мрежа за периода 30.06.2009г.-31.03.2014г. във връзка с договор за продажба на електрическа енергия № 99274/13.06.2006г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.06.2014г. Установено е било, че между страните от 13.06.2006г. действа договор за продажба на електроенергия. Доставката на електроенергията се е осъществявала чрез съоръжения (захранване с кабели и трафопост), изградени от ищеца и свързани с електропровод средно напрежение (20 kV), собственост на електроразпределително дружество, трето за настоящия спор лице. Измерването на доставените количества електроенергия се е извършвало посредством средства за търговско измерване, монтирани на страна ниско напрежение след понижаващия трансформатор на трафопоста. САС е отчел, че спорът се свежда до дължимостта на компонента „цена за пренос“, евентуално до начина на определяне на абсолютния размер на този компонент – на база действащите за съответните подпериоди цени за пренос на ниско напрежение (съобразно тезата на ответника) или цени за пренос на средно напрежение (съобразно тезата на ищеца). Въззивната инстанция е съобразила, че изградените съоръжения, в частност трафопост, се намират в собствения на ищеца поземлен имот, изграждането и въвеждането им в експлоатация са били осъществени въз основа на съответните строителна документация и разрешение за ползване, и служат за снабдяване с електроенергия само на ищеца за небитови нужди. Поради това и на основание чл. 117, ал. 5-6 ЗЕ същите са собственост на ищеца, което има значение за определянето на границата на собственост при доставката на електроенергията. САС е приел, че съгласно чл. 18б, ал. 3 от Правилата за търговия с електрическа енергия (ДВ, бр. 42/05.06.2009 г.) потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа, които не са регистрирани по чл. 6, заплащат утвърдени от ДКЕВР цена за енергия, цена за достъп до електропреносната мрежа, цена за пренос по електропреносната мрежа, цена за достъп до електроразпределителната мрежа и цена за пренос по електроразпределителната мрежа, като тези цени се заплащат на доставчика, който от своя страна съгласно ал. 4 възстановява на електроразпределителното предприятие цените за достъп и пренос по разпределителната мрежа. Прецено е било, че разпоредби със същото съдържание се съдържат в действалите и след това в рамките на процесния период ПТЕЕ, утвърждавани с различни решения на ДКЕВР (чл. 18б, ал. 3-4 ПТЕЕ, ДВ, бр. 59/2009 г.; чл. 25, ал. 1-2 ПТЕЕ, ДВ, бр. 64/2010 г.; чл. 29, ал. 3 ПТЕЕ, ДВ, бр. 66/2013 г.). С оглед тези правила и доколкото е безспорно, че закупуваната електроенергия ищецът получава през електроразпределителната мрежа, към която изградените от него съоръжения са присъединени, САС е заключил, че същият ползва услугата „пренос през електроразпределителната мрежа“ и следователно дължи и цената на тази услуга. Според съда нормата на чл. 18г от ПТЕЕ-2009 и съответните норми в последващите Правила не се прилага в конкретния казус. Същата се отнася до хипотеза, когато обекти на потребители се захранват чрез мрежи, които не са собственост на преносното или разпределителното предприятие, докато в разглеждания случай съоръженията на ищеца са присъединени към разпределителната мрежа, собственост на електроразпределителното предприятие и следователно обектът се захранва чрез нея, а не само чрез собствените на ищеца съоръжения, които сами по себе си (без присъединяване към разпределителната мрежа) са безполезни. Поради което главният иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е приет неоснователен. По отношение на евентуалния иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД съдът е счел, че при установения начин на свързване на съоръженията на ищеца с електроразпределителната мрежа в конкретния случай граница на собственост се явява мястото на присъединяване на кабелните накрайници преди трафопоста на ищеца, т. е. преди понижаването на напрежението на доставяната електроенергия. Следователно на ищеца се доставя на границата на собственост електроенергия на ниво средно напрежение, поради което се дължи заплащането й по установените цени за ниво средно напрежение. При липсата на спор относно количеството доставена електроенергия въпросите дали измерването на ниво ниско напрежение съответства на нормативната уредба или на уговореното между страните, дали ищецът е изисквал промяна на начина на измерване и дали е налице техническа възможност за такава промяна, са без значение за конкретния случай. Поради това за процесния период ищецът е дължал цена за пренос общо в размер на 23 023,31 лв., вкл. ДДС, вместо което съобразно издадените от ответника фактури е заплатил 124 065,73 лв., вкл. ДДС. Разликата в повече в размер на 101 042,42 лв. се явява по изложените съображения платена без основание и следва да бъде върната на ищеца. Възражението за изтекла погасителна давност е било намерено за неоснователно. В слчуая не се прилага специалният 3-годишен давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, тъй като вземанията за неоснователно обогатяване не са периодични, дори и когато произтичат от недължими плащания на невъзникнали или впоследствие отпаднали периодични вземания.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
По касационната жалба на „ЧЕЗ Електро България“ АД:
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК към касационната жалба на „ЧЕЗ Електро България“ АД са поставени следните правни въпроси: 1/Следва ли купувачът по договор за покупко-продажба на електроенергия да заплаща такса пренос по електроразпределителната мрежа по цени за ниско напрежение, в случай че уредите за търговско измерване на количеството продадена електроенергия са поставени на едностранно определеното от купувача място, което в случая съответства с ексклузивната документация на строежа, предоставена от купувача във връзка с договора за присъединяване, и е на страната на ниско напрежение?; 2/ След като купувачът сам е определил, а продавачът не се е противопоставил, средствата за търговско измерване да бъдат на страната на ниско напрежение, следва ли купувачът да изпълни изискванията по Наредба №6 за проучване на условията за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносните и разпределителните електрически мрежи, като подаде посочените в наредбата документи за промяна в условията за присъединяване, за да се приеме, че за него е възникнало правото да поиска изчисляване на такса пренос по цени за средно напрежение?; 3/ Може ли бездействието на ищеца да подаде искане за промяна условията за присъединяване в частта на мястото на измерване, при условие на упражнен от него изричен избор мястото на измерване да бъде на страна ниско напрежение, да се приеме за обстоятелство, от което същият да черпи благоприятни последици – връщане на платена част от цената и може ли да се счита, че когато такава покана не е поискана, е налице съгласие между страните мястото на измерване да остане непроменено?; 4/ В какъв срок се погасява вземане за връщане на ежемесечни плащания по договор за доставка на електрическа енергия при начална липса на основание? Въпросите са обосновани с допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – по отношение на първия от тях, поради противоречие с постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 227/11.02.2013г. по т.д. № 1054/2011г. на ВКС, II т.о., а по останалите се твърди наличие на основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – същите въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Първите три въпроса са поставени в контекста на един общ довод, че измерването на доставените количества електроенергия се е извършвало посредством средства за търговско измерване, монтирани на страна ниско напрежение след понижаващия трансформатор на трафопоста, по инициатива на ищеца, поради което се дължи от купувача такса пренос по цени за ниско напрежение. Така поставени въпросите не изчерпват разгледаната от въззивния съд фактическа обстановка, в която като обуславящ факт САС е извел, че на ищеца на границата на собственост е доставяна електроенергия на ниво средно напрежение, поради което се дължи такса пренос по установените цени за ниво средно напрежение. Въпрос, обхващаш този обуславящ извод на въззивната инстанция, не е поставен от кастора.
Четвърти въпрос изпълнява изискването на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, но не е осъществено допълнителното изискване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Спорното вземане представлява дадено без основание, по смисъла на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. В т.7 от Постановление №1/28.05.1979г. по гр.д.№1/1979г. на Пленум на ВС са дадени задължителни разяснения, съгласно които вземанията, произтичащи от фактическите състави на неоснователното обогатяване, се погасяват с изтичането на петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД, а не на тригодишната давност по чл. 111 ЗЗД, както счита касаторът.
По касационната жалба на „Офсет”ЕООД:
В изложението има само два изрично формулирани правни въпроса: 1 / Дали поставянето на уредите за количествено измерване на предметната престация по договор за продажба на електрическа енергия във формално несъответствие с техническите изисквания по ЗЕ и подзаконовите нормативни актове е достатъчно основание за отхвърляне на иска за изпълнение на насрещната парична престация на купувача или в такива случаи съдът трябва да изследва доколко такова поставяне е довело до неправилно измерване, увреждащо купувача по договора?; 2/ Какво е значението на собствеността на електрическите съоръжения, чрез които става присъединяването му към електроразпределителната мрежа, както и имат ли отношение какво напрежение се доставя в имота на купувача- високо, средно или ниско и съответно какъв вид цена за пренос на електроенергия се дължи? И двата въпроса са въведени при посочено допълнително основание за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – разрешението на САС по първи въпрос е в противоречие със съдебната практика на ВКС, обективирана в Решение № 227/11.02.2013г. по т.д. № 1054/2011г. на ВКС, II т.о., а по втори въпрос – с практиката на съдилищата, обективирана в Решение № 1896/07.03.2016г. по в.гр.д. № 8944/2015г. на СГС, II-Г въззивен състав.
Първи въпрос не отговаря на изискванията към общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като обстоятелството дали средствата за количествено измерване са били поставени в съответствие или несъответствие с нормативната уредба не е обусловило извода на въззивния съд за отхвърляне на главния иск за недължимост изцяло на заплатената такса за пренос на доставената електроенергия. Разрешението в този смисъл е дадено въз основа на заключение, че купувачът по договора за продажба на електроенергия ползва услугата „пренос през електроразпределителната мрежа“, доколкото е прието за безспорно, че закупуваната електроенергия ищецът получава през електроразпределителната мрежа на електроразпределително дружество, към която изградените от него съоръжения са присъединени, и следователно дължи и цената на тази услуга на осн. чл. 18б, ал. 3 от Правилата за търговия с електрическа енергия (ДВ, бр. 42/05.06.2009 г.) и действалите и след това в рамките на процесния период ПТЕЕ.
По отношение на втория въпрос не е дадено соченото от касатора допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Цитираното от него решение е постановено от СГС, следователно не представлява практика на ВКС, която единствено има релевантно значение при допускане на касационно обжалване.
Поради което въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване по нито една от касационните жалби.
По направените искания за присъждане на разноски: И двете страни са подали писмени отговори, като „Офсет”ЕООД се е представлявал от адвокат, а ”ЧЕЗ Електро България”АД от юрисконсулт. Към писмения отговор на „Офсет”ЕООД не е представен договор за правна помощ, в който да са уговорени параметрите на адвокатското възнаграждение – размер, начин на плащане и пр. Следователно издадената от адвоката-пълномощник разписка, че е получил определена сума като адвокатски хонорар, не е достатъчно доказателство, че същият е бил договорен с представляваната страна, респ. такъв не следва да бъде присъждан на осн.чл.78, ал.3 ГПК. В полза на ”ЧЕЗ Електро България”АД следва да се присъди сумата от 100лв., на осн.чл.78, ал.8 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2185/14.08.2018г. по т.д. № 1754/2018г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА „Офсет”ЕООД да заплати на „ЧЕЗ Електро България”АД сумата от 100лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, на осн.чл.78, ал.8 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.