2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 24
София, 06.01.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти декември , две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №5624/2014 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 2152 ат 22.05.20142г по гр.дело № 275/2014г. на Благоевградски окръжен съд , с което в трудов спор и искове по по чл. 344 ал.1 ,КТ като незаконно е отменено уволнение на основание чл. 325 т.2 КТ ,ищецът е възстановен на работа и е присъдено обезщетение .
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпросите : може ли да се приеме за изпълнение на изискването работникът да се яви на работа получаване на заявление в последния ден на срока по чл.354 КТ, когато физически работникът не е присъствал в предприятието .Какво поведение на работника или служителя се изисква , какво обхваща понятието „ явяване на работа , за да я заеме” . Изтъква се ,че след като лицето не е било на разположение на работодателя и след депозиране на заявлението си е тръгнало, явяването му на следващия ден , когато срокът е изтекъл , обуславя законосъобразното му уволнение. Според защитата такъв е бил настоящия случай .
В отговор ответникът по жалбата И. Г. И. оспорва съображенията за допускане до обжалване и се позовава на установената практика ,даваща изчерпателен отговор на поставените въпроси .Иска разноски .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Първият въпрос има еднозначен отговор . Предвидените в закона срокове за упражняване на права са спазени тогава , когато правото е упражнено преди изтичането на срока , независимо дали в първия , или в последния ден от него .Конкретният въпрос в изложението се услови на обстоятелства ,каквито съдът не е приемал – че служителят е депозирал заявление и си е тръгнал .Установено е било обратното , а от значение за упражняване на правата в случая са конкретните обстоятелства и изискването за добросъвестност (чл. 8 ал.1 КТ) .Вторият формулиран въпрос също има еднозначен отговор в установената практика . Правният му аспект – за начина на упражняване на правото по чл.345 КТ , е изяснен ,предвид решение №298/28.4.2010 г. по гр.д.№3972/2008 г. на Върховния касационен съд, ІV г.о.,/бивше І г.о./, постановено по чл.290 ГПК, реш. № 145/2011г по гр.д № 1186/2010 ІІІ г.о и др. На въпроса достатъчно ли е еднократното явяване на работника или служителя на работа, за да се приеме, че изпълнил задължението си по чл.345, ал.1 КТ, е отговорено положително, като явяването може да бъде удостоверено както с подаване на писмено волеизявление пряко пред работодателя, така и по друг подходящ начин, стига същият да може да бъде доказан при евентуален бъдещ съдебен процес.В настоящия случай възстановеният на работа служител е упражнил правото си в срок , явил се е на работното си място и е подал заявление , не е вярно и това ,че си е тръгнал .Съобразени са били обстоятелствата по делото, които касаторът игнорира. Въззивното решение е съобразено с практиката на ВКС по повдигнатия въпрос,не е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК ,във връзка с което основание липсва съдържателна обосновка
Разноските на ответника по жалбата са установени в размер на 500 лева
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 2152 ат 22.05.20142г по гр.дело № 275/2014г. на Благоевградски окръжен съд
Осъжда [фирма] да заплати на И. Г. И. сумата 500 лева разноски
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .