О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 24
София, 07.01.2016 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на седемнадесети декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 5711 по описа за 2015 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Н… към В. …, представляван от Л. А., чрез главния юрисконсулт на ВМА С. К., срещу въззивно решение от 06.08.2015 г., постановено от Софийския градски съд по гр.д. № 4969/15 г.
Излага доводи за неправилност. Обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Насрещната страна А. П. Н., чрез адв. Г. Н. Д. от АК Пловдив, е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че касационната жалба е неоснователна и моли въззивното решени да бъде потвърдено, както и да й бъдат присъдени съдебноделоводни разноски за инстанцията. Няма изложени съображения по допускане на касационното обжалване.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени формално и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Софийски районен съд, уважил исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1., т. 2 и т. 3 КТ. Приел за установено, че между страните съществувало безсрочно трудово правоотношение. То е прекратено със заповед от 06.02.2014 г. поради наложено на служителя П. дисциплинарно наказание „уволнение“. Съдът установил, че описаното в заповедта деяние е извършено от служителя, но наложената санкция е несъобразена с критериите по чл. 189 ГПК, поради което уволнението се явява незаконно. Съдът отменил заповедта, възстановил служителя на заеманата дотогава длъжност и осъдил работодателя да заплати разноските по делото.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с въпросите – допустимо ли е да се преценява тежестта на извършено дисциплинарно уволнение на служител по критериите на чл. 189 КТ, ако същият е в неплатен отпуск и единственият начин, по който може да наруши трудовата дисциплина е да не се яви на работа, след изтичане на отпуск; може ли съдът да преценява субективни и обективни критерии при дисциплинарното уволнение, при положение, че трудовата функция въобще не се осъществява; по какъв начин следва да се прилагат критериите по чл. 189 КТ, когато работникът е в неплатен отпуск.
Според касатора, разглеждането на правните въпроси е необходимо с оглед точното приложение на закона, както и за развитие на правото – хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но не излага обосновка. Цитира и разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, но не сочи задължителна съдебна практика, на която, според него, противоречи разрешението на въззивния съд по поставените въпроси.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Никога не е имало съмнение в съдебната практика, че съдът задължително извършва преценка за приложението на чл. 189 КТ то работодателя при налагане на дисциплинарно наказание, както и това, че ползването на отпуск от служителя/работника към датата на нарушението и на наказанието, какъвто и да е вида на отпуска, каквато и да е неговата продължителност, няма никакво отношение към изискването за преценка от съда дали работодателят е съобразил критериите по чл. 189 КТ.
Явно, според страната, ползването на неплатен годишен отпуск от уволнения служителя има отношение към приложението на чл. 189 КТ и установените в него критерии, което безспорно не е съобразено с материалния закон и трайното, непротиворечиво тълкуване на нормата в доктрината и практиката, включително и задължителната по чл. 290 ГПК на ВКС. Ясно е, че във всички случаи, когато работодателят определя вида на наказанието за допуснато нарушение на трудовата дисциплина, е длъжен да извърши преценка на деянието от обективна и субективна страна, да прецени неговата тежест, включително последиците за работодателя от допуснатото нарушение и доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху дейността на работодателя, доколко от неизпълнението им за работодателя са настъпили или биха могли да настъпят неблагоприятни последици; длъжен е да прецени всички други обстоятелства, при които е извършено нарушението, както и поведението на работника/служителя, включително дисциплинарното му минало. Съдът, поради това, извършва проверка доколко работодателят се е съобразил с горното, за да може прецени спазени ли са императивните изисквания на чл. 189 КТ при издаване на заповедта. Точно така, при точно приложение на законна, а и в съответствие с многобройната и непротиворечива съдебна практика, се е произнесъл и въззивния съд.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване. Разглеждането на поставените въпроси не е необходимо с оглед точното приложение на закона, както и за развитие на правото; разрешението на въззивния съд не противоречи на задължителна съдебна практика.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 800 лв. заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно въззивно решение от 06.08.2015 г., постановено от Софийския градски съд по гр.д. № 4969/15 г.
ОСЪЖДА Н. В. ., представляван от Л. А. да заплати на А. П. Н. сумата в размер на 800 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК, направени в производството пред Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: