О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 24
гр. София, 09.01.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 798/2012 год.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. Т. В. чрез адв. Р. за допускане на касационно обжалване и за отмяна на определение на Хасковски окръжен съд № 301 от 15.10.2012г. по в.ч.гр.д. № 696/2012г. С атакуваното определение е потвърдено определение на Д. районен съд № 956 от 10.08.2012г. по гр. д. № 1192/2012г., с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск с правно основание чл.124 ГПК във вр. с чл.26 ал.1 ЗЗД.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че обжалваното определение е постановено при наличие на основанията по т. 1 и т.2 на ал.1 на чл.280 ГПК. Повдига правните въпроси: 1/ длъжен ли е въззивният съд да обезсили първоинстанционното решение когато съдът се е произнесъл по непредявени искове и не се е произнесъл по предявените и 2/ налице ли е правен интерес за длъжник по договор за заем да предяви иск за прогласяване нищожност на договор за ипотека, сключен в нарушение на закона, чрез който се обезпечава вземането на кредитора по заема. Позовава се на противоречие на атакуваното определение с ТР№1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС,даващо разрешение на спорни въпроси на касационното производство, Решение на ВКС, ІІ ТО, №36 от 26.02.2007г., постановено по т.д.№511/2006г., Решение №1327/23.12.2008г. по гр.д.№5259/2007г. на ВКС, І ГО, двете постановени по реда на ГПК/отм/, и Определение №471/23.06.2011г. по т.д.№17/2011г. на ВКС,І ТО, постановено по реда на чл.288 ГПК.
Искането е определението да бъде допуснато до касационно обжалване. Жалбоподателят счита , че определението следва и да бъде отменено, като делото се върне за ново разглеждане и произнасяне по предявения иск.
Ответната по частната жалба страна – “С. Г. І”Е., не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ ГО, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за допустима, но не са налице предпоставките за уважаване искането за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение. Съображенията за това са следните:
С атакуваното определение е потвърдено определение на Димитровградски районен съд № 956 от 10.08.2012г. по гр. д. № 1192/2012г., с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск с правно основание чл.124 ГПК във вр. с чл.26 ал.1 ЗЗД. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че искът за нищожност на сключения договор за заем по чл.26,ал.1 от ЗЗД поради противоречие със закона, която нищожност на договора за заем водила и до нищожност на учредената договорна ипотека, е предявен след като ответникът по иска – кредитор се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за дължимите суми по договора за заем и е образувано изп.дело № 545/2010 г. по описа на ЧСИ З. З. за принудителното й събиране.Съобразно това е обосновал извод, че предявеният иск се явява недопустим, тъй като ищецът длъжник е имал възможността да обжалва разпореждането за незабавно изпълнение и да подаде възражение срещу издадената заповед за изпълнение, при което заявителят е следвало да предяви иск за установяване на вземането. Посочил е ,че предявяването на иск по общия исков ред извън уредените в заповедното производство процесуални действия на длъжника е недопустимо, предвид нормата на чл.416 ГПК, която определя заповедта за изпълнение след изтичане на двуседмичният срок за подаване на възражение за влязла в сила и подлежаща на изпълнение. Неподаването на възражение по чл.414,ал.1 ГПК, оттеглянето му или влизането в сила на съдебното решение по иска за установяване на вземането по чл.422 имат за последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение. Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудира, освен ако не са налице специалните хипотези по чл.424 от ГПК и чл.439 от ГПК.
Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт.Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Уредбата на касационното обжалване като факултативно, а не задължително, възлага на страната – касатор изискването да мотивира интереса от допускане на касационното обжалване. Това е ново изискване за страната, която не е доволна от получения резултат с въззивния съдебен акт. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно. В случая формулираните от частния жалбоподател въпроси не обуславят решаващата воля на съда, поради което не е налице общата предпоставка на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, а отсъствието на последната – води до необсъждане на въпроса за наличие на специфичните предпоставки по точки 1 – 3 от чл.280 ал.1 ГПК.
Следва да се има предвид, че е недопустимо съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Такова процесуално действие на съда би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало , прокламиран с чл.6 ГПК . Въпреки това за пълнота на изложението следва да се посочи, че по обуславящия изхода на конкретното дело въпрос допустим ли е иск за установяване нищожността на договор, респ. договорна клауза, въз основа на който е издадена заповед за изпълнение срещу ищеца и същата е влязла в сила, вече е формирана задължителна практика на ВКС, изразена в решение № 781 от 25.05.2011 г. по гр. д. № 12/2010 г., III г. о., постановено по реда на чл.290 ГПК. Съгласно последната неподаването на възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК, оттеглянето му или влизането в сила на съдебното решение по иска за установяване на вземането по чл. 422 или чл. 451, ал. 1 от ГПК имат за последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение. Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, се преклудира, освен ако не са налице специалните хипотези по чл. 424 от ГПК или чл. 439 от ГПК. Новооткритите обстоятелства и доказателства са основание за оспорване на вземането по реда и в сроковете по чл. 424 от ГПК. На новонастъпили /настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение/ факти длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл. 439 от ГПК. В разглеждания случай изложените в исковата молба факти, на които са основани исковете, не са от категорията на предвидените в чл. 424 от ГПК и чл. 439 от ГПК, тъй като нямат качеството на новооткрити обстоятелства или доказателства, или на новонастъпили /настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение/ факти. Поради това атакуваното определение е съобразено изцяло с вече формираната задължителна практика и не й противоречи.
Предвид изложеното не са налице твърдените от касатора основания за отмяна на атакуваното определение. Жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Хасковски окръжен съд № 301 от 15.10.2012г., постановено по в.ч.гр.д. № 696/2012г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: