3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 24
[населено място], 16.01.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч. гр. д.№ 617 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ш. Р. К., гражданин на Обединено Кралство Великобритания и С. И., чрез пълномощника му адв. В. Д. срещу определение № 3970 от 28.10.2011г. на Бургаски окръжен съд по ч.гр.д. №1800/2011г., с което е оставена без разглеждане частната жалба на същия жалбоподател срещу определение от 29.07.2011г. по гр.д. № 375/2011г. на Поморийски районен съд. С последното е отхвърлено искането му за спиране изпълнението на атакуваните с исковата молба решения от 13.04.2011г. на Общото събрание на Етажната собственост на сграда „Е”, представляваща част от комплекс „С. р.”, застроен в УПИ * от кв. * по плана на *..
Жалбоподателят намира определението за неправилно. Счита, че молбата за спиране на изпълнението всъщност представлява обезпечителна мярка и отказът на съда да я допусне подлежи на обжалване съгласно чл. 396, ал.1 ГПК. На второ място излага съображения, че изпълнението на взетите решения би поставило всички собственици в изключително неблагоприятно положение, принуждавайки ги да търпят недопустими ограничения в правната си сфера. Обръща внимание, че обжалването на определенията е средство за защита срещу незаконосъобразността им, а в случая съдът е отказал спирането като е ингнорирал реалната вероятност да бъдат накърнени правата на собствениците на 175 обекта в сградата. По тези съображения иска отмяна на определението.
Ответникът по частната жалба [фирма] [населено място] не е представил писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа частната жалба и провери обжалваното определение, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано с правен интерес лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
По същество е неоснователна.
Производството по гр.д. № 375/2011г. на Поморийски районен съд е образувано по молба с правно основание чл. 40 З. подадена от Ш. Р. К. за отмяна на решения на Общото събрание на Етажната собственост на сграда „Е” в [населено място] на [улица], проведено на 13.04.2011г. Ищецът се легитимира като собственик на апартамент № * в посочената сграда и е участвал на Общото събрание чрез свой пълномощник. Твърди, че взетите решения са в разрез със закона като е изложил подробни съображения. С молбата е поискал да бъде спряно изпълнението на решенията на Общото събрание до приключване на съдебното производство, като е посочил, че изпълнението поставя собствениците в неблагоприятно положение.
С обжалваното определение от 27.06.2011г. първоинстанционният съд е отхвърлил искането за спиране на изпълнението на решенията на Общото събрание като е изтъкнал, че не са конкретизирани евентуалните вреди от изпълнението на решенията, нито са ангажирани някакви доказателства за това. Съдът е посочил, че определението не подлежи на обжалване.
Бургаски окръжен съд по повод подадена от ищеца частна жалба срещу отказа за спиране на изпълнението е приел, че уредената от закона възможност да бъде спряно производството има превантивен характер с оглед предотвратяване накърняване правата на отделния етажен собственик, но законът не предвижда въззивен контрол на акта, с който първоинстанционния съд се произнася по искането за спиране по чл. 40, ал.3 З.. Затова е оставил частната жалба без разглеждане.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение счита обжалваното определение за законосъобразно. На първо място не може да бъде възприето схващането на жалбоподателя, че искането за спиране на изпълнението подлежи на разглеждане като молба за обезпечаване на иска по реда на Част четвърта от ГПК ”О. производство”. В случая е налице изрично предвидена в специалния закон /З./ възможност съдът да спре изпълнението на атакуваните пред него решения докато тече спора за законосъобразността им, така че тези решения да не бъдат привеждани в действие по време на процеса. Следователно спирането обезпечава самото производство по отмяна на решенията. Докато обезпечителните мерки, вземани в рамките на обезпечително производство /чл. 389 и сл. ГПК/ имат за цел да гарантират бъдещото реализиране на материалното право, предмет на исковия процес. Затова те са само примерно посочени в закона и могат да бъдат най-различни в съответствие с вида на иска и търсената защита. Поради посочените отлики спирането на изпълнението на решенията на Общото събрание на ЕС по чл. 40, ал.3 З. не може да бъде приравнено на обезпечителна мярка по ГПК. Хипотезата е по-скоро сходна със спирането на изпълнението на административните актове при обжалването им пред съда.
Второ, следва да бъдат споделени съображенията, че определението, с което съдът се произнася по искане за спиране на изпълнението на решение на Общото събрание на ЕС, не подлежи на обжалване. Съгласно чл. 274 ал.1 ГПК на обжалване подлежат две групи определения: 1/ тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и 2/ тези, за които това е изрично предвидено в закона. В случая определението по чл. 40, ал.3 З., с което не се уважава молба за спиране на изпълнението на решение на Общото събрание на Етажната собственост до приключване на спора относно законосъобразността му, не попада в нито една от двете хипотези. То не прегражда по-нататъшното развитие на делото, тъй като делото продължава. А изрична регламентация в закона относно обжалването му липсва.
Ето защо обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3970 от 28.10.2011г. на Бургаски окръжен съд по ч.гр.д. №1800/2011г., с което е оставена без разглеждане подадената от Ш. Р. К., гражданин на Обединено Кралство Великобритания и С. И., чрез пълномощника му адв. В. Д. частна жалба срещу определение от 29.07.2011г. по гр.д. № 375/2011г. на Поморийски районен съд за отхвърляне на искането му за спиране изпълнението на решенията на Общото събрание на етажната собственост на сграда „Е” от комплекс „С. р.”, застроен в УПИ * от кв. * по плана на П..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: