О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 24
София, 22.01. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадeсет и първи януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №3552/2008 година по описа на бившето І г.о.
Производството е по чл.280, ал.1, във връзка с чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от процесуалния представител на ищците Н. Т. М., Н. Т. Г. , И. Т. К. , В. янков Великов, С. Я. Великов, адв. И против въззивно решение №288/21.3.2008 г. по гр.д. №2388/2007 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са изложени твърдения, че основанията за допускане на касационното обжалване са по чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК.
Като съществен процесуалноправен въпрос се сочи, че въззивната инстанция, че окръжният съд не е изложил мотиви и само с едно изречение е приел, че собствеността на наследодателя не е доказана. Касационните жалбоподатели се позовават на разпоредбата на чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ. Поради това се твърди, че изводите на въззивната инстанция са в противоречие с изискването за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото и на практиката на ВКС по приложението на горепосочената правна норма от реституционния закон.
Моли се за допускане до касационно обжалване на касационната жалба.
Ответниците по касационната жалба – О. с. “З” – В. и Община В., не заявяват становища.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивното решение не противоречи на практиката на ВКС, и законът е приложен точно.
Решаващ мотив на окръжния съд за неоснователност на иска е, че от представените по делото доказателства/опис-декларация/ не се установява, че наследодателят е упражнявал владение върху процесните имоти към момента на внасянето им в ТКЗС. Изложени са изводи, че не е установен началния момент на владението, поради което не може да бъде установено правото на собственост.
По иска с правно основание чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ следва да се установят при условията на пълно доказване фактите, по силата на които се твърди, че е придобита собствеността върху земеделските земи от ищеца или неговия наследодател, а именно конкретното придобивно фактическо основание/правна сделка, придобивна давност и пр./, а така също, че имотът е внесен в ТКЗС. Изводът на въззивната инстанция за неоснователност на иска, поради неговото недоказване, се основава на съвкупна преценка на ангажирания по спора доказателствен материал. В процесния случай ангажираните пред двете инстанции доказателства не установяват по несъмнен начин правото на собственост върху процесните имоти от наследодателя на касационните жалбоподатели.
Поради това твърдяният от касационните жалбоподатели процесуалноправен въпрос е съществен, но по него съдът точно е приложил разпоредбата на чл.188, ал.1 ГПК/отм./. Не е налице противоречие в практиката на ВКС и законът е приложен точно.
Поради това касационното обжалване не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №288/21.3.2008 г. по гр.д. №2388/2007 г. по описа на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: