О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 24
София 14.01.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети януари , две хиляди и девета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : МАРИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №5023/2008 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Д. Й. К. ,Ерменка С. Г. и Р. С. К. чрез представителят им адв. В срещу решение № 214 от 19.05.2008г по гр.дело № 2800/2006г. на Софийски градски съд в частта ,с което е оставено в сила решение от 02.06.2006г по гр.д.8027/2005г на Софийски районен съд по уважен срещу касаторите-продавачи иск на основание чл. 19 ал.3 от ЗЗД .
В приложеното към жалбата изложение се сочи като основание за допускане на касационно обжалване обстоятелство по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК,неправилно прилагане на диспозитивното начало в процеса за случай , при който ищцата – е искала обявяване на предварителен договор за окончателен при цена от 60 000 лева , а искът е уважен като е приета за уговорена цена от 90 000лева. Като основание за съда за приеме намален размер на задължението ищцовата страна е предложила само правна аргументация , почерпана от изрична уговорка със спорно тълкуване, едно от които е клауза на компенсаторна неустойка. Принципно стои въпросът дали с оглед съдържанието на конкретна клауза в договора, друга окончателната цена може да бъде обсъждана при положение ,че иск за неустойка не е бил предявен ,т.е според касаторите съдът не може да уважи и приеме тази правна фигура ,без да е заявена от ищцата поради това искът по чл. 19 ал.3 ЗЗД следвало да се отхвърли. Значението на този въпрос касаторите свързват с развитието на правото в областта на облигационните отношения, макар същият да е проявен като процесуалноправен .
Ответницата по касация М. С. П. не е завила становище .
След преценка Върховен касационен съд ,V гр. о. счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
С обжалваното решение Софийски градски съд не е приел да разглежда иск или възражение за неустойка, а тъкмо обратното. Потвърдено е обявяването на предварителен договор за покупко -продажба на недвижим имот за окончателен при цена от 90 000 лева,безспорно посочена в т.2.1.на договора като съществено условие по смисъла на чл. 19 ал.2 от ЗЗД. С иска по чл. 19 ал.3 от ЗЗД ищцата М е предявила своето конститутивно право по съдебен ред заедно с довод, че дължи цената при 30 % намаление, предвид изрична уговорка за случай на виновно поведение на продавача и реализиране на правото чрез иск . Изхождайки от правната природа на клаузата по т.9 от договора,която уговорка е бил длъжен да обсъди , съдът не е възприел ищцовия довод – не само поради липса на основание да зачете позоваването на прихващане от цената с евентуално вземане от неустойка без доказано виновно неизпълнение, но и поради невъвеждането на материалните предпоставки за упражняване на подобно право в настоящия процес , от страна на ищцата като кредитор.
Така даденото от въззивния съд разрешение обуславя правен интерес от обжалване за ищцата , а не за ответниците,тъй като касае въпроси на нейната воля и защита . В действителност аргументите по чл. 280 ал.1 т.3 от настоящето изложение не касаят негативно произнасяне на съда във връзка с възражения ,направени от продавачите- ответниците в процеса ,вкл. по насрещното вземане за цената.
Случаят по делото не поставя и въпрос за недопустимо решение в нарушение на константно разбираното в практиката диспозитивно начало. В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК неоснователо се поддържа ,че посочването на уговорената цената от купувача по предварителния договор следва да е предмет на петитум в неговия иск по чл. 19 ал.3 от ЗЗД ,т.е щом ищецът иска сключването на окончателния договор при „оспорвана” от него цена , то съдът или я приема , или отхвърля иска. Подобна теза не съответства на правната природа на констатитувния иск и неговия петитум, който не е идентичен с този по осъдителния иск за парично вземане . При изрична норма на чл. 297 от ГПК (отм), според която насрещното задължение на продавача по предварителния договор е предмет на съдебен диспозитив при нормираните от закона условия , поддържаната в изложението теория за необходимост кредиторът-купувач да предявява с иск и размера на задължението си, е в противоречие с действащото обективно право, както и с принципа ,че по исков ред подлежат на защита материалните субективни права .
Ето защо не е налице основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК и поддържаният от касаторите довод за относимост на случая към въпрос от съществено значение за точното прилагане на закона и развитието на правото , не следва да бъде възприет .
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 214 от 19.05.2008г по гр.дело № 2800/2006г. на Софийски градски съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .