О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 24
София, 21.01.2010 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на осемнадесети януари две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 736 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба на А. за с. к. гр. С. срещу въззивното решение № 34/12.05.2009 г. по в. гр. д. № 68/2009 г. на Бургаски апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 105 от 02.12.2008 г. и решението от 05.02. 2009 г. за разноските по т. д. № 156/2008 г. на Сливенски окръжен съд.
Касаторът счита решението за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържат се доводи за това, че съдът не е преценил, че действието по отдаване като обезпечение на ДМА, съставлява решение с голяма степен на стопански риск и представлява нарушение на клауза на чл. 9.3.2 от приватизационния договор. Твърди се, че съдът не е тълкувал правилно договорното съдържание и не е взел предвид волята на страните при включване на уговорките в приватизационния договор, скрепени и с договорна неустойка, както и че неустойката ставала автоматично изискуема при настъпване на предвидените в договора обстоятелства.
Излагат се съображения за отсъствие на съвкупна преценка на всички доказателства по делото /чл. 188 ГПК (отм.)/, както и за необоснованост на изводите на въззивната инстанция.
В приложеното изложение на основанията за допускане на обжалването по приложно поле е налице позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдения, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона. Жалбоподателят е формулирал този значим материалноправен въпрос по следния начин: ”определяне на юридическия състав, при който едно определено действие на длъжника по договора може да се квалифицира като нарушение по чл. 9.3.2 без да се търсят допълнителни, стоящи извън формулировката на клаузата обстоятелства – подход, представляващ по своята същност разширително тълкуване на забранителна договорна клауза”. В подкрепа на изложеното се позовава и прилага Решение № 10664/22.10.2008 г. по а. д. № 4485/2008 г. на VІ отд. ВАС.
Ответникът по касационната жалба чрез процесуалния си пълномощник, взема становище по недопускането й, излага и доводи за оставянето й без уважение като неоснователна по съображения, развити в писмен отговор от 27.07.2009 г.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима с оглед нейната редовност – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от нейната редовност, настоящият състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по приложно поле по следните съображения:
Настоящият състав счита, че така поставеният от касатора материалноправен въпрос е относим към конкретния спор, предвид теоретичното му поставяне, но разрешаването му е свързано с обсъждане на конкретните факти по делото и подвеждането им към приложимата в случая норма на чл. 9.3.2 от договора.
Бургаски апелативен съд не е разсъждавал теоретично дали изобщо се дължи неустойка при неизпълнение на договорните клаузи и дали санкцията настъпва автоматично с факта на неизпълнение, а е изследвал конкретно наличието на доказателства за неизпълнение на договорната клауза от страна на купувача по приватизационния договор. След като чл. 9.3.2 съдържа забрана на купувача за сделки на разпореждане /включително използването им като обезпечение/ за определен период от време , в това число и с ДМА, които са от значение за функционирането му, и тази забрана е скрепена със санкция по чл. 10.1.5, съдът е изследвал всички факти, относими към визирания по-горе фактически състав, и е дал своето разрешение за това, че неустойка в случая не се дължи, приемайки че извършеното ипотекиране на ДМА не е в нарушение на текста понеже са ползвани ДМА, които към момента не са били от значение с оглед състоянието им и извършваните СМР за функционирането на предприятието.
Изясняване на съдържанието на нормата на чл. 9.3.2 е направено от въззивния съд в мотивите, като за целта съдът е извършил тълкуване на релевантните към договора клаузи на процесния приватизационен договор по правилата на чл. 20 ЗЗД.
Що се отнася обаче до правилността на изводите, до които съдът е достигнал, проверката на същата в настоящото производство е недопустима, тъй като тя е предмет на самото касационно обжалване /чл. 281 ГПК/, а не на производството по допускането му.
Противоречие в съдебната практика не се доказа предвид представеното решение на ВАС, което е неотносимо, тъй като е постановено по друг процесуален ред и не съставлява правораздаване по гражданско дело.
Дори и да се приеме, че касаторът е формулирал конкретен материалноправен въпрос, по отношение на които следва да се преценяват изискванията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, то той не е обосновал тези предпоставки. За да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, следва приложимата норма, обусловила решаващите изводи на съда, да бъде неясна или непълна, и да се налага по тълкувателен път да се изяснява съдържанието й, респективно да се изостави едно тълкуване и премине към друго, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително /по обем и съдържание/ го урежда. Следва да е налице кумулативно и допълнителния критерий – точното прилагане на закона да е от значение и за развитието на правото. На преценка подлежат правните изводи на съда, а не установените от съда факти и обстоятелства. Възприемането на фактическата обстановка от решаващия съд, както и тълкуването на закона, сами по себе си, не представляват основания за допускане на касационно обжалване, а са относими към евентуалната неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК.
При този изход на делото, предвид направено искане по чл. 78 ГПК от ответника по касационната жалба “З” Е. гр. Н. за присъждане на разноски за изготвяне на отговор по допустимост и основателност на касационната жалба, и представен с него договор за правна защита и съдействие от 20.07.2009 г., АСлПК ще следва да заплати сумата 31450 лв. адвокатско възнаграждение на ответната страна, съставляващи разноски по делото пред тази съдебна инстанция.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 34/12.05.2009 г. и решение № 50/02.06.2009г. по в. гр. д. № 68/2009 г. на Бургаски апелативен съд.
ОСЪЖДА А. за с. к. гр. С. да заплати на “З” Е. , гр. Н. сумата 31 450 /тридесет и една хиляди четиристотин и петдесет/ лева разноски пред настоящата инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: