4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 240
гр. София, 12.04.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети март през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 68/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Н. читалище П. – 1903” -[населено място], обл. П., чрез процесуалния му представител адв. И. Ц., срещу решение № 389 от 17.11.2010 г. по в. ч. гр. д. № 515/2010 г. на В. апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 216 от 17.09.2010 г. по ф. д. № 1382/1997 г. на П. окръжен съд, с което е отказано вписване в регистъра за юридическите лица с нестопанска цел при П. окръжен съд на промени в Устава на „Н. читалище П. – 1903” -[населено място], приети с решение на Общото събрание на Читалището от 09.04.2010 г.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение и се прави искане за неговата отмяна. Касаторът определя като незаконосъобразни изводите на въззивния съд за противоречие със закона на клаузата в Устава, възлагаща правомощие на общото събрание да приема нови членове на читалището. Поддържа, че отсъствието на предвидена в закона формална процедура за приемане на нови читалищни членове не съставлява пречка общото събрание да уреди такава процедура с устава като посочи и управителния орган, оторизиран да преценява дали конкретният кандидат за придобиване на членство отговаря на законовите критерии.
Материалноправният въпрос за съответствието със Закона за народните читалища на клауза в устава на читалище, предвиждаща правомощие за общото събрание да приема нови членове на читалището, е поставен като обуславящ за изхода на делото и за приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК. В представеното с жалбата изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се твърди, че този въпрос се решава противоречиво от съдилищата /чл.280, ал.1, т.2 от ГПК/, алтернативно – че същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /чл.280, ал.1, т.3 от ГПК/. В подкрепа на тезата за противоречива съдебна практика са представени извлечения от уставите на други читалища и решение № 64 от 25.03.2010 г. по ф. д. № 1559/1997 г. на П. окръжен съд за вписване на промени в устава на „Н. читалище И. Б. – 1898” -[населено място]. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е аргументирано с наличието на празнота в Закона за народните читалища, в който – според касатора, са уредени изисквания към членовете на читалищата, без да се предвидят правила и процедура за придобиване на качеството „член на читалище”.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
За да потвърди отказа на П. окръжен съд за вписване в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на промени в Устава на „Н. читалище П. – 1903” -[населено място], приети с решение на Общото събрание на Читалището от 09.04.2010 г., съставът на В. апелативен съд е приел, че при вземане на решението са спазени изискванията на чл.15, ал.3 и ал.4 от ЗНЧ за кворум и мнозинство, но поради противоречие на една от гласуваните промени с разпоредбата на чл.14, ал.1, т.4 от ЗНЧ е налице основание за отказ от вписване на новия устав. Като несъответстваща на закона е определена уставната клауза на чл.19, ал.1, т.7 от раздел V „Управление на читалището”, с която е възложено правомощие на Общото събрание да приема нови членове. Въззивният съд е обосновал становище, че доколкото в чл.14, ал.1, т.4 от ЗНЧ е визирано единствено правомощие на общото събрание да изключва членовете, тяхното приемане и по-конкретно придобиването на качеството „член на читалище” не е поставено от закона в зависимост от изрично решение на общото събрание или от одобрение на настоятелството, а е обвързано единствено с извършването на волеизявление от лицето, което желае да стане читалищен член и отговаря на условията по чл.11 от ЗНЧ.
Настоящият състав намира, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване.
Поставеният като определящ за приложното поле на касационното обжалване материалноправен въпрос отговаря на въведеното в чл.280, ал.1 от ГПК общо изискване за достъп до касационен контрол, а именно – да е обуславящ за изхода на делото. Решаващите изводи на въззивния съд за несъответствие със Закона за народните читалища на клаузата в Устава на Читалището – касатор, въвеждаща процедура за приемане на нови членове, респ. правомощиe за общото събрание да приема новите членове, са рефлектирали върху постановения от въззивния съд отказ за вписване на заявените от касатора промени в Устава, приети с решението на Общото събрание от 09.04.2010 г.
В съответствие с указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, значимият за делото материалноправен въпрос следва да бъде уточнен и конкретизиран в следния смисъл : Изчерпателно ли е съдържащото се в чл.14 от Закона за народните читалища изброяване на правомощията на общото събрание на читалище и възможно ли е в устава да се предвидят и други правомощия, извън посочените в закона, като приемане на нови членове на читалището.
Недоказано е твърдението за противоречива съдебна практика по посочения правен въпрос, сочена като основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Представените с изложението към касационната жалба устави на читалища не съставляват съдебна практика и не могат да бъдат преценявани във връзка с предвиденото в чл.280, ал.1, т.2 от ГПК основание. Противоречие в съдебната практика не се установяват и от представеното решение № 64/25.03.2010 г. по ф. д. № 1559/1997 г. на П. окръжен съд, доколкото от съдържанието му е невъзможно да се прецени дали постановеното с него вписване касае конкретно промените в приложения Устав на „Н. читалище И. Б. – 1898” -[населено място], с чл.15, ал.3, т.6 на който е възложено на Н. на Читалището да приема нови членове въз основа на подадени заявления.
Основателно е искането на касатора за допускане на атакуваното решение до касационно обжалване на алтернативно поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Според указанията в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, посоченото основание е налице в случаите, когато произнасянето на Върховния касационен съд по значимия за изхода на конкретното дело правен въпрос ще допринесе за промяна на неправилна съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия или за създаване на съдебна практика по прилагането на непълни, неясни или противоречиви закони. Съдържащата се в Закона за народните читалища правна уредба относно правомощията на органите на читалището е непълна и поражда известна неяснота при преценката дали тяхното изброяване в закона е изчерпателно. Липсва константна, а и задължителна практика на ВКС, даваща отговор на релевантния за конкретното дело правен въпрос, което обосновава извод, че касационното разглеждане на делото ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 389 от 17.11.2010 г., постановено по в. ч. гр. д. № 515/2010 г. на В. апелативен съд.
УКАЗВА на касатора „Н. читалище П. – 1903” -[населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15.00 лв. /петнадесет лв./, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на таксата делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :