4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№240
София, 23.03.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шестнадесети март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2209/2015 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. В. С. и Д. В. С., чрез процесуалния им пълномощник, срещу решение № 36 от 12.02.2015 г. по в.т.д. № 258/2014 г. на Апелативен съд- Велико Т., с което е потвърдено решение № 68 от 20.02.2014 г. по т.д. № 52/2013 г. на Окръжен съд – Габрово за уважаване на предявения по реда на чл.422 ГПК иск от [фирма] за признаване за установено, че ответниците А. С. и Д. С.-С. дължат солидарно на дружеството сумата от 20 000 евро – главница, представляваща частично предявена претенция по запис на заповед от 13.11.2007 г., издаден от [фирма] и авалиран от ответниците, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.417 ГПК.
В жалбата се поддържат касационните основания за неправилност по чл.281, т.3 ГПК, с искане за отмяна на атакувания съдебен акт, с произтичащите правни последици. Твърди се, че не е осъществено надлежно предявяване на записа на заповед, а от друга страна не е налице неизпълнение по договора за лизинг от страна на дружеството – лизингополучател и издател на записа на заповед, с оглед въведените в процеса твърдения от ищеца за обезпечителната цел на ценната книга.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че атакуваното въззивно решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС – определение № 861 от 03.12.2010 г. по ч.т.д. № 899/2010 г. на ВКС, ІІ т.о. в което е прието, че запис на заповед с уговорен падеж на предявяване следва да се предяви на издателя, тъй като съгласно чл.487, ал.1, пр.1, вр. с чл.537 ТЗ ценната книга на предявяване е платима с предявяването й на издателя, а не на трето лице, на което е връчена нотариалната покана/ майка на издателя/. Развити са доводи за неправилност на решението.
Ответникът по касация – [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез пълномощника си, оспорва искането за допускане на касационно обжалване, а по същество счита въззивното решение за правилно. Съображения в подкрепа на становището са изложени в писмен отговор, с искане за присъждане на разноски по приложената фактура.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният състав е приел за редовен от външна страна издаденият в полза на ищеца запис на заповед от 13.11.2007 г. с уговорен падеж на предявяване, при посочен от издателя по-дълъг срок от предвидения в чл.487, ал.1, изр.2 ТЗ срок за предявяването му за плащане – в случая не по-късно от 10.12.2012 г. При съобразяване на доказателствата за надлежно връчване на нотариална покана до дружеството – издател на записа на заповед – [фирма], сега [фирма], за предявяване за плащане, е изведен извод за настъпил падеж и за надлежно удостоверяване на подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника и авалистите.
За неоснователни са счетени доводите на ответниците за ненадлежно връчване на изпратените до тях нотариални покани, поради получаване на поканите от тяхната майка, а не лично от тях. Изложени са подробни правни съображения за настъпването на падежа с надлежното предявяване на записа на заповед на издателя и за отговорността на авалистите предвид разпоредбата на чл.485, ал.1 във вр. с чл.537 ТЗ.
Въззивният състав е приел за недопустимо възражението на ответниците за липса на каузално правоотношение с тях, предвид самостоятелността на авала и невъзможността да противопоставят личните възражения на издателя на ценната книга. Като неприложима при менителничното поръчителство е счетена разпоредбата на чл.147, ал.1 ЗЗД, при възприемане, на основание чл.272 ГПК, на изложените от първата инстанция съображения.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не са посочени изрично материалноправни и/или процесуалноправни въпроси, произнасянето по които да е обусловило правната воля на съда, обективирана в атакувания съдебен акт. Липсата на ясно и точно поставени от касаторите правни въпроси съставлява достатъчно основание за отказ да се допусне касационно обжалване, като извън правомощията на ВКС е сам да извежда тези въпроси, въз основа на поддържаните доводи в жалбата или в приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. В този смисъл е и тълкувателната практика на ВКС – т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия. От съдържанието на изложението е видно, че то възпроизвежда частично фактическите и правни доводи, поддържани в жалбата, без да е съобразено различието между основанията за допускане на касационно обжалване от общите основания за неправилност на атакувания съдебен акт и без да е отчетено, че във фазата по селектиране на касационните жалби ВКС не би могъл да се произнася по правилността на въззивното решение.
Независимо от недоказаността на основния селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК, следва да се посочи, че задължителната практика на ВКС, на която се позовават касаторите – определение по ч.т.д. № 899/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., не касае аналогичен спор, в какъвто смисъл е и застъпеното от въззивния съдебен състав становище.
Независимо от изхода на делото, искането на ответника по касация за присъждане на разноски в размер на 2 044.20 лв. с ДДС, е неоснователно. Освен приложената към отговора фактура от 19.06.2015 г., в която е отразено „адвокатски хонорар за касационно производство В. С. и син”, липсват други данни, от които би могъл да се направи извод за размера на уговореното адвокатско възнаграждение поради липса на договор за правна защита и съдействие; за относимостта на тази фактура именно към настоящото дело, както и за действителното заплащане на адвокатски хонорар по посочената във фактурата сметка на Адвокатското дружество, при уговорен начин на плащане – по сметка.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 36 от 12.02.2015 г. по в.т.д. № 258/2014 г. на Апелативен съд- Велико Т..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: