О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 240
София, 09.04.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осми април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 768/2019 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по съвместна частна касационна жалба на А. В. К. и И. В. Волегов, чрез процесуалния им пълномощник, срещу определение № 363 от 05.12.2018 г. по ч.т.д. № 296/2018 г. на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдено определение № 816/20.09.2018 г. по т.д.№ 127/2018 г. на Окръжен съд – Бургас за прекратяване на производството по делото поради невнасяне на дължимо възнаграждение за особен представител на дружеството – ответник по предявените искове по чл.694 ТЗ.
В частната касационна жалба се поддържат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт. Твърди се, че определеното от първата инстанция задължение за заплащане на разноски, съставляващи възнаграждение за особен представител на ответника, се приравнява на внасяне на държавна такса, а съгласно чл.694, ал.7 ТЗ при предявяването на иска не се внася предварително държавна такса.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1-3 и на чл.280, ал.2 ГПК. Формулирани са следните въпроси: 1. Определеното от съда възнаграждение за назначен особен представител и задължението на ищеца да го внесе, приравнява ли се на държавна такса по смисъла на закона и 2. При предявяване на иск по чл.694 ТЗ съгласно чл.694, ал.7 от ТЗ не се внася предварително държавна такса, следва ли ищците по специалните установителни искове в производството по несъстоятелност да внасят определеното възнаграждение за назначен от съда особен представител предварително.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК по делото е постъпил отговор от „Парус Инвест” ООД, ЕИК[ЕИК]. Изразено е становище за неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване, а по същество – за правилност на въззивното определение.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, предвид данните по делото, приема следното:
За да потвърди прекратителното определение на Окръжен съд – Бургас въззивният съдебен състав е приел за правилни изводите за неотстраняване на констатираните пречки за движение на делото по предявените от ищците искове по чл.694 ТЗ – невнасяне на необходимите разходи за назначаване на особен представител по чл.29, ал.4 ГПК на ответното дружество в рамките на първоначално дадения и продължен срок.
За необосновани са счетени доводите на ищците във връзка с особеностите на производството по чл.694 ТЗ по отношение на държавните такси, т.к. разходите за назначаване на особен представител не са държавна такса и те са в тежест на иницииралите производството ищци, платими в хода на делото.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за достъп до касация. Формулираните от частните касатори въпроси са пряко съотносими към основанията за касиране на обжалвания съдебен акт, тъй като отговорът им предпоставя проверка за правилността му, която се дължи само след допуснато касационно обжалване. При поставяне на посочените въпроси не са съобразени указанията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК за липса на тъждество между основанията за допускане на касационно обжалване и общите основания по чл.281, т.3 ГПК. С оглед неустановяване на общия селективен критерий, ВКС не дължи произнасяне по бланкетно поддържаните допълнителни предпоставки по т.1 – 3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Сочените от частните касатори самостоятелни основания за допускане на касационен контрол по чл.280, ал.2 ГПК – вероятна нищожност или недопустимост, или очевидна неправилност, не са мотивирани с доводи, релевантни към вероятността за наличие на такива пороци при постановяване на въззивното определение, или за прилагане на несъществуващ закон, както и за явна необоснованост поради грубо нарушаване на правилата на формалната логика, установими от самия съдебен акт.
Предвид горното, искането за допускане на касационно обжалване е изцяло неоснователно. Затова Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 363 от 05.12.2018 г. по ч.т.д. № 296/2018 г. на Апелативен съд – Бургас.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: