1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 240
гр. София, 27.05. 2019 г.
ВЪРХОВEН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 702 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „МТЛ А.“ СП.З.О.О. – гр. Писковице, Република Полша срещу определение, постановено в открито съдебно заседание на 8. 02. 2019 г. по в. т. д. № 711/2018 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от дружеството насрещна въззивна жалба срещу решението по т. д. № 302/2017 г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу „17 Н“ ЕООД – гр. Асеновград иск, и въззивното производство в тази част е прекратено.
В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, и се прави искане за отмяната му по съображения за допустимост на подадената насрещна жалба, тъй като в случая е налице субективно съединяване на искове, в частност обикновено другарство и постановеното решение е било обжалвано от другарите, по отношение на които е постановено решение за уважаване на предявените от жалбоподателя по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответниците по частната жалба изразяват становище за неоснователността й.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото, намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С решение № 397 от 9. 07. 2018 г. по т. д. № 302/2017 г. на Пловдивски окръжен съд е признато за установено по отношение на С. Х. Т., Т. М. Т. и М. Т. Т., че дължат солидарно на „МТЛ А.“ СП.З.О.О. – Република Полша сумата от 81 500 евро, частично дължима по запис на заповед, издаден на 20. 07. 2016 г. в гр. София, по който са авалисти, ведно със законната лихва, считано от 31. 01. 2017 г. до окончателното изплащане, за което вземане са били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 195/2017 г. на Асеновградски районен съд. Със същото решение съдът е отхвърлил иска по отношение на „17 Н“ ЕООД – гр. Асеновград – издател на записа на заповед.
Първоинстанционното решение е връчено на ищеца – търговско дружество със седалище в Република Полша на 13. 07. 2018 г.
В срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК /обжалваното решение е връчено на ответниците на 10. 07. 2018 г. и въззивната жалба е депозирана на 23. 07. 2018 г./ въззивна жалба срещу решението в частта, с която исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК са уважени по отношение на тях, е подадена от С. Т., Т. Т. и М. Т..
Препис от въззивната жалба на цитираните ответници, по отношение на които е признато съществуването на вземането на ищеца – търговско дружество със седалище в Република Полша, е връчен на последното на 17. 10. 2018 г. На 29. 10. 2018 г., в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, „МТЛ А.“ СП.З.О.О. – Република Полша е подало отговор на въззивната жалба. На същата дата дружеството-ищец е депозирала въззивна жалба срещу първоинстанционния съдебен акт в частта, с която е отхвърлен искът му по чл. 422, ал. 1 ГПК срещу „17 Н“ ЕООД – гр. Асеновград.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че дружеството – ищец в първоинстанционното производство е пропуснало срока по чл. 259, ал. 1 ГПК за обжалване на първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на иска срещу „17 Н“ ЕООД и няма право да подаде насрещна въззивна жалба по чл. 263, ал. 2 ГПК срещу решението в тази част, тъй като въззивна жалба срещу решението е подадена само от обикновените другари на „17 Н“ ЕООД – физически лица, по отношение на които установителните искове са уважени.
Извършената преценка от апелативния съд за недопустимост на подадената от „МТЛ А.“ СП.З.О.О. „насрещна“ въззивна жалба срещу решението по т. д. № 302/2017 г. на Пловдивски окръжен съд е правилна.
Първоинстанционното решение е обжалвано, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, частично – само в частите, с които са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове на дружеството със седалище в чужбина срещу С. Т., Т. Т. и М. Т.. В частта за отхвърляне на иска по отношение на „17 Н“ ЕООД дружеството-частен жалбоподател в настоящото производство е подало „насрещна“ въззивна жалба едва след получаване на препис от въззивната жалба на цитираните физически лица – в срока по чл. 263, ал. 2 ГПК. Между въззивната жалба на физическите лица срещу решението за уважаване на предявените срещу тях от чуждестранното дружество искове по чл. 422, ал. 1 ГПК и въззивната жалба на това дружество срещу решението за отхвърляне на предявения иск срещу „17 Н“ ЕООД няма насрещност. Ответниците по субективно съединените искове на „МТЛ А.“ СП.З.О.О. за установяване на вземането на дружеството по запис на заповед са издател /“17 Н“ ЕООД/ и авалисти /физическите лица, подали въззивна жалба/ по записа, съответно не са необходими, а обикновени другари. По въззивната жалба на физическите лица – авалисти насрещна страна е дружеството със седалище в чужбина. То обаче няма интерес да обжалва първоинстанционния акт, с който исковете му срещу физическите лица са уважени изцяло. Недопустимо е чрез реализиране на предвидената в чл. 263, ал. 2 ГПК процесуална възможност за подаване на насрещна въззивна жалба от „МТЛ А.“ СП.З.О.О. пред въззивната инстанция да бъде пренесен спорът по иска на чуждестранното дружество срещу обикновения другар на въззивниците „17 Н“ ЕООД. Това е възможно единствено чрез обжалване на отхвърлителното решение срещу този ответник с въззивна жалба, подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, което в случая не е сторено. Следва да се изтъкне, че с оглед отхвърлянето на иска по отношение на обикновения другар на въззивниците – „17 Н“ ЕООД това дружество няма интерес от обжалване на първоинстанционното решение, съответно не може да се присъедини към подадената въззивна жалба по реда на чл. 265, ал. 1 ГПК. В обобщение, неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че ищецът, предявил субективно съединени искове /срещу обикновени другари/, има право на насрещна въззивна жалба срещу неизгодната за него част от решението – за отхвърляне на иска срещу „17 Н“ ЕООД, тъй като процесуалната възможност по чл. 263, ал. 2 ГПК принадлежи само на въззиваемия – насрещна страна по депозираната въззивна жалба.
По тези съображения въззивната жалба на „МТЛ А.“ СП.З.О.О. срещу първоинстанционния акт за отхвърляне на иска му срещу „17 Н“ ЕООД е процесуално недопустима като подадена извън преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, съответно като я е оставил без разглеждане и е прекратил образуваното въззивно производство в частта по тази жалба, апелативеният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение, постановено в открито съдебно заседание на 8. 02. 2019 г. по в. т. д. № 711/2018 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от „МТЛ А.“ СП.З.О.О. – гр. Писковице, Република Полша „насрещна“ въззивна жалба срещу решение по т. д. № 302/2017 г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от „МТЛ А.“ СП.З.О.О. срещу „17 Н“ ЕООД иск, и производството по в. т. д. № 711/2018 г. на Пловдивски апелативен съд в тази част е прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: