6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№240
[населено място], 09.06.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 3031 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 421 от 20.12.2013г., поправено с решение № 184 от 21.03.2014г., постановено от Пернишки окръжен съд по гр.д. №833/2013г., в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение на Пернишки районен съд по гр.д. № 8051/2011г. за отхвърляне на предявения от [община] против [фирма] иск за собственост на трафопост „Триъгълника”, находящ се в [населено място],[жк]представляващ съвкупност от сграда на един етаж и енергийно съоръжение с идентификатор 55871.503.610.1.2 със застроена площ 16 кв.м., вградена в сграда с идентификатор 55871.503.610.1, намираща се в поземлен имот с идентификатор 55871.503.610 по кадастралната карта на [населено място].
Касационната жалба е подадена от [община] чрез адв.Х.. Като основание за допускане на касационно обжалване са формулирани седем правни въпроса, които касаторът счита за решени в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата, а е един от тях е от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът по жалбата [фирма] в писмения си отговор оспорва наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по установителен иск за собственост върху сграда трафопост и поземлен имот, в който е построена сградата. Обект на касационно обжалване е единствено решението в частта за сградата. [община] е основала правото си на собственост на нормата на § 7, ал.1, т.7 ПЗР З..
Установено е, че трафопостът представлява площадков енергиен обект по т.41 ДР ЗЕ – сграда и трайно прикрепено към нея енергийно съоръжение; построен е през 1968г.; за него има съставен акт за държавна собственост от 1973г., от който е видно предоставянето му на „Електроснабдяване” – Район П.; през 2002г. е съставен акт за частна общинска собственост на основание чл.2, ал.1,т.9 З.. Според приетите експертизи и обясненията на вещите лица трафопостът се води в баланса на дружеството; включен е в активите на Предприятие „Е.”-П. от 1968г. като сгради и съоръжения; към 17.09.1991г. /когато влиза в сила З./ продължава да се води в актива на предприятието. Т. попада в УПИ І-6404 в кв. 9018 и представлява самостоятелен имот в сграда с идентификатор 55871.503.610.1.2, намира се в имот с идентификатор 55871.503.610 и обслужва 121 потребители.
Установено е също така, че дружеството [фирма] е образувано с Разпореждане № 46/07.11.1991г. на Министерския съвет като еднолично търговско дружество с държавно имущество, в което са включени обединенията, комбинатите и другите предприятия от системата на Комитета по енергетика, съгласно Приложение № 1, включително и Предприятие “Електроснабдяване”- П.. Именно това предприятие към момента на влизане в сила на З. е държавното предприятие, извършващо производство, пренос, разпределение и пласмент на електрическа енергия на територията на област П.. Със Заповед № ДВ-143-А от 24.04.2000г. на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси [фирма] се преобразува, чрез отделяне на ново [фирма], което е правоприемник на активите, включително на електроенергийните съоръжения на територията на югозападната част на България. С Решение № 20/02.11.2007 г. по ф.д. № 6358/2000г. на СГС, е вписано преобразуване при условията на общо правоприемство на [фирма], чрез вливането му в [фирма], чието наименование е променено с Решение № 21/29.01.2008г. по същото фирмено дело на [фирма] /ответника по делото/.
Събрани са показанията на свидетеля С. Т. А., работещ от 1992 г. в ответното дружество и предхождащите го дружества-праводатели, като “старши проучвател”. Той сочи, че процесният трафопост се намира в кв. Клепало и има захранени абонати от него. Поддръжката, експлоатацията и владението върху трафопоста се извършва от служители на дружеството, които единствено имат достъп до него.
При горните факти и с оглед заявеното придобивно основание по §7, ал.1, т.7 З. съдът е приел, че от значение за приложението на сочената разпоредба са няколко предпоставки: 1/ процесното съоръжение да е елемент на енергийната система; 2/ да обслужва само територията на [община]; 3/ да не е включено в капитала, уставния фонд или се води в баланса на търговско дружество, фирма или предприятие с държавно имущество към датата на влизане на З. в сила – 17.09.1991г., като за първите две предпоставки тежестта на доказване е на ищеца, а за третата – на ответника.
Съдът е намерил за безспорно, че трафопостът е елемент на енергийната система на страната. Същевременно е изложил съображения, че той не е обект от техническата инфраструктура на общината, доколкото като енергиен обект е част от единната и непрекъсваема енергийна система на страната, която е предназначена да задоволява потребности от национално значение и собствеността върху нея винаги е била държавна. В тази насока съдът се е позовал на чл. 4, ал.1 от Закона за електростопанството/отм./, §3 от ДР на същия закон и чл. 68 ЗЕЕЕ/отм./.
В. съд е приел, че не е налице и последната предпоставка на § 7, ал.1, т.7 от ПЗР на З., а именно обектът да не е включен в баланса на търговско дружество. Изтъкнал е че по силата на чл.12 от Закона за електростопанството/отм./ дейностите по производството, преноса, разпределението и пласмента на електрическа енергия за общо ползване се извършват от производствените и електроснабдителни организации към Асоциация „Енергетика”. А след като със закон е възложено на определени правни субекти осъществяване на дейността по чл.12, то обектите, служещи за извършването ми, които са изключителна държавна собственост, по силата на чл.2 следва да се считат предоставени на съответните предприятия и без наличие на изричен акт за това. Извън това, в случая е установено от експертизите, че имотът е отразен в инвентарните книги и е включен в баланса на фирма с държавно имущество, което е достатъчно да се приеме, че е собственост на предприятието. На последно място съдът е изложил съображения по приложението на § 7, ал.2 от ПЗР на З., която разпоредба е приета след първата алинея, но има за цел да я доизясни и допълни, поради което поражда действие едновременно с нея. Разпоредбата не преурежда с обратна сила вече възникнали правни последици, а внася яснота в правилото на §7, ал.1 ПЗР З..
К. [община] се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, като поставя няколко правни въпроса:
1/При наличието на положителните и съответно липсата на отрицателните предпоставки, визирани в нормите на § 7, ал.1 и ал.2 ПЗР З., обектът на спора – трафопост преминал ли е в общинска собственост към момента на влизане в сила на този закон – 17.09.1991г. Така формулираният въпрос не е свързан с правните изводи на съда в атакуваното решение. Съдът е приел, че не са налице предпоставките на § 7, ал.1 и ал.2 ПЗР З.. А и така поставен, въпросът засяга основателността на предявения иск, съответно правилността на обжалваното решение, но не е правен въпрос съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т.1.
2/ Ако енергийният обект /трафопост/ обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на § 7, ал.1 ПЗР З., дори и да е част от националната електроразпределителна мрежа. Този въпрос също е неотносим към решаващите мотиви на въззивния съд за отхвърляне на иска – искът е приет за неоснователен, защото не е налице отрицателната предпоставка на § 7, ал.2 ПЗР З., тъй като имотът е бил включен в баланса на държавното предприятие „Е.”-П., а не защото енергиен обект, който обслужва само обекти на територията на една община не може да бъде общинска собственост. В този смисъл липсва противоречие на въззивното решение с решение № 1337 от 06.01.2009 г. по гр.д.№ 4382/2007 г. на ВКС, ІV г.о. Според него община може да придобие мрежи и съоръжения, които по принцип са държавна собственост, само ако те обслужват територията на общината и съответно представляват по естеството си част от общинската инфраструктура. Практиката по решение № 921 от 30.12.2009 г. по гр.д.№ 2704/2008 г. на ВКС, Първо г.о. касае собствеността на терен, предвиден за изграждане на трафопост, а не собствеността на самия трафопост и поради това е неотносима.
3/ Допустимо ли е съдът при липсата на каквато и да било първична счетоводна документация за надлежно заприходяване на спорния енергиен обект в баланса на електроразпределителното дружество към 17.09.1991 г. да приеме, че същият е предоставен за стопанисване и управление и е заприходен в баланса му по презумпция, че това става по силата на Закона за енергетиката /отм./.
4/ След преминаване на дейността на електроразпределителните дружества от държавните предприятия в търговското дружество [фирма], преминали ли са и трафопостовете /и конкретно спорния трафопост/ в патримониума на търговското дружество, ако не са били записани в баланса на държавното предприятие към влизане в сила на З. – 17.09.1991г., респективно ако липсва каквато и да било документация, от която да се установи надлежно вписване в баланса /като например оборотна ведомост, извлечения от сметки, актове за предаване и приемане на Д., решения и заповеди или друг документ за предоставяне на правото на стопанисване и оперативно управление на процесния трафопост/.
Тези два въпроса са посочени от касатора като „свързани правни въпроси”, защото касаят начина на доказване и доказателствените средства, с които се установява включването в баланса, т.е. предоставяването на държавен имот за стопанисване и управление. По тях общо се поддържа противоречие с две решения на Върховния касационен съд. Решение № 64 от 10.02.2010 г. по гр.д.№ 2612 от 2008 г. на ВКС, Трето г.о., постановено по реда на отменения ГПК, сочи, че нормата на ал. 2 на § 7 ПЗР З. има тълкувателен характер спрямо ал.1 на § 7 ПЗР З. и предпоставките й се преценяват към влизане на З. в сила, като за да е налице тази отрицателна предпоставка е необходимо трафопостът да се е водил по баланса на държавно предприятие към 17.09.1991 г., което в случая не е било доказано. Решение № 987 от 06.01.2010 г. по гр.д.№ 3373 от 2008 г. на ВКС, Първо г.о., постановено по чл. 290 ГПК, разглежда предпоставките на чл.17а З./отм./ и приема, че записването на имот като актив в баланса на търговско дружество има значение за придобиването на собствеността само в случаите на преобразуване на държавни предприятия в търговски дружества и в този случай записването на имот като актив в счетоводните книги на държавното предприятие е доказателство, че този имот е бил предоставен на това държавно предприятие за стопанисване и управление.
В обжалвания акт въззивният съд е приел за доказано от съвкупната преценка на заключенията на вещите лица, обясненията им в съдебно заседание и писмените доказателства, че процесният трафопост е бил предоставен за стопанисване и управление на „Е.”- П. и се води в актива на дружеството при влизане в сила на З.. По тези въпроси въззивното решение съответства на практиката на ВКС по чл.290 ГПК, че предоставянето на имот за стопанисване и управление може да бъде доказано и с непреки доказателства като счетоводни записвания или актове за държавна собственост, в които е отбелязано това предоставяне; че при преобразуване на държавно предприятие в търговско дружество в капитала на това дружество се включват всички обекти, които са били предоставени за стопанисване и управление на държавните електроразпределителни предприятия, като собствеността в този случай се придобива по силата на самия акт за преобразуване, освен ако в него не е посочено друго. Това съответства както на закона – ПМС № 201 от 25.10.1993г. и чл.17а от ЗППДОбП /отм./, така и на задължителната практика на ВКС – Решение № 31 от 21.06.2013 г. по гр.д.№ 310 от 2012 г. на ВКС, Първо г.о., Решение № 406 от 25.11.2010 г. по гр.д.№ 614 от 2010 г. на ВКС, Второ г.о. и др., постановени по реда на чл.290 от ГПК и касаещи допустимите доказателствени средства и решение № 250 от 13.07.2010 г. по гр.д.№ 2955 от 2008 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 200 от 29.06.2010 г. по гр.д.№ 5293 от 2008 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 225 от 19.10.2012 г. по гр.д.№ 380 от 2010 г. на ВКС, Второ г.о. и др., постановени по реда на чл.290 от ГПК и касаещи придобиването на право на собственост при преобразуване на държавно предприятие в търговско дружество.
5/ Каква е доказателствената стойност на счетоводните записвания и длъжна ли е страната, която се позовава на тях, при условията на пълно и главно доказване да установи, че са редовно водени.
6/ Длъжен ли е съдът да укаже на страната, която се позовава на счетоводни записвания, че е нейна доказателствената тежест да установи редовността на тези записвания.
Тези два въпроса също са свързани според касатора. По тях не е удостоверена противоречива съдебна практика, доколкото представеното решение № 155 от 13.03.2007 г. по т.д.№ 917 от 2006 г. на ВКС, ТК е постановено по облигационен спор за сума от неизпълнен договор за туристически услуги и тълкуването във връзка с редовно водените търговски книги и записванията в тях е свързано с установяване съществуването на търговски сделки.
7/ Допустимо ли е ВКС в решение по чл.290 от ГПК /решение № 244 от 25.02.2010 г. по гр.д.№ 99 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о./ по пътя на тълкуването да придава обратно действие на материалноправна норма и в частност на §7, ал.2 ПЗР З., след като законодателят не й е придал такова действие. Този конкретен въпрос не представлява правен въпрос по чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като решаващият съд не е разсъждавал за правомощията на ВКС в решение по чл. 290 ГПК, а е приел, че нормата на §7, ал.2 ПЗР З. е тълкувателна и доизяснява ал.1 от същия параграф. С оглед на това релевантният правен въпрос, който може да се изведе е: дали §7, ал.2 ПЗР З., приет с изменение на закона от 1995г., има действие от момента на влизане в сила на закона през 1991г. По този въпрос касаторът изтъква противоречие между Решение № 1253 от 30.12.2008 г. по гр.д.№ 3541/2007г. на ВКС, Трето г.о., постановено по реда на ГПК-отм., съгласно което нормата на ал.2 на § 7 ПЗР З., приета през 1995г., е от материалноправно естество, няма обратно действие и не засяга минали правоотношения и Решение № 244 от 25.02.2010г. по гр.д.№ 99/2009 г. на ВКС, Първо г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, според което ал.2 на § 7 ПЗР З. поражда действие едновременно с ал.1 на същата норма. Същото разбиране – че нормата на § 7, ал.2 ПЗР З. има тълкувателен характер и като такава има обратно действие е прието и в други решения по чл.290 ГПК – решение № 96 от 11.02.2010 г. по гр.д.№ 3122/2008 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 200 от 29.06.2010 г. по гр.д.№ 5293/2008 г. на ВКС, Второ г.о. Поради това, при наличие на практика по чл. 290 ГПК, която е непротиворечива и на която обжалваното решение съответства, не може да се допусне касационно обжалване.
Основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК не е обосновано от касатора, а и при наличието на съдебна практика по повдигнатите въпроси, е изключено приложението на това основание за достъп до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 421 от 20.12.2013г., поправено с решение № 184 от 21.03.2014г., постановено от Пернишки окръжен съд по гр.д. №833/2013г. по касационната жалба на [община].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: