О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 241
София, 21.02.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. Саралиева гр.дело № 1602/2010 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. П. А. от [населено място] против решението от 16.06.2010 г. по гр.д. № 1487/2010 г. на Софийски градски съд, ВК, ІІ-Б отд., с което е потвърдено решението от 30.11.2009 г. по гр.д. № 38832/2009 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от касатора против Министерство на правосъдието искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1- 3 КТ и са присъдени разноски.
Ответникът не е изразил становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с оглед обжалваемия интерес.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът поставя въпроса относно законността на уволнението, когато в заповедта е посочено правно основание чл. 325 т. 3 във вр. с чл. 68 ал. 1 т. 4 КТ за прекратяване на трудов договор, сключен на основание чл. 68 ал. 1 т. 4 КТ и чл. 150 ал. 3 ЗСВ /отм./, който е трябвало да бъде прекратен на основание чл. 325 т. 8 във вр. с чл. 68 ал. 1 т. 4 КТ. Поддържа, че са налице основания по чл. 280 ал. 1 т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Приложено е решение на ВКС, ІІІ г.о., постановено по реда на ГПК /отм./
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК. В настоящият случай има несъответствие между посоченото в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение правно основание- чл. 325 т. 3 КТ, и посочената в нея причина за прекратяване на трудовия договор- поради заемане на длъжността след проведен конкурс. Въззивният съд е приел, че при това положение от значение за правната квалификация на уволнението е посоченото с думи основание за уволнение, с оглед на което правната квалификация е чл. 325 т. 8 КТ, и посоченото несъответствие в заповедта не води до незаконност на уволнението. Даденото от въззивния съд е в съответствие със задължителната практика на ВКС- постановени по реда на чл. 290 ГПК решение № 530/29.06.2010 г. по гр.д. № 1654/2009 г. и решение № 746/20-01-2011 г. по гр.д. № 119/2010 г., и двете на ВКС, ІІІ г.о. В тях е прието, че при несъответствие между посочените в заповедта правно и фактическо основание за уволнението от значение за правната квалификация на уволнението е текстовата част в заповедта, която съдържа причините за уволнението, въз основа на която съдът ще прецени законността на уволнението, а не правната квалификация, посочена от работодателя . В изложението на касатора липсва обосновка, относима към основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Затова не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 16.06.2010 г. по гр.д. № 1487/2010 г. на Софийски градски съд, ВК, ІІ-Б отд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: