Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.3
1114_11_opr288_49cfamm.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 241
С., 28.02. 2012 година
Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 1114 /2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В.Д. П. срещу въззивно решение № 146 от 21.03.2011 г. по въззивно гр.д. № 63 /2011 г. на Русенския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение от 08.10.2010 г. по гр.д. № 2636 /2010 г. на Русенския районен съд, с което е прекратен с развод гражданският брак на И. П. П. с жалбоподателя В.Д. П. поради дълбоко и непоправимо разстройство по вина на мъжа, предоставено е упражняването на родителските права спрямо малолетното дете на В.В. П., [дата на раждане] на майката, определен е режим на лични отношения на детето с бащата и той е осъден да заплаща по 100 лева месечна издръжка на детето чрез майка му и жалбоподателят е осъден за разноски.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това.
Насрещната страна И. П. П. оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и исковете, с изключение на този за издръжка, са неоценяеми, а той е обусловен.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд въз основа на насрещните твърдения и изявления на страните и свидетелските показания е приел изводите за дълбоко и непоправимо разстройство на брака, че кризата в отношенията между страните е настъпила след завръщането на мъжа в Р. България с детето и отказа му да се върне в Р. Германия, където жената е била на учебен стаж, че вече е налице пълно разминаване във вижданията на страните за бъдещето на семейството, професионалното им развитие и бъдещето на детето; съдът не е установил брачно провинение у жената, приел е, че участието на жената в три последователни стипендиантски програми в Р. Германия по първоначално общо съгласие на съпрузите, е проява на установеното в чл.16 СК нейно право като съпруга да се развива, да избира професия, включително да се включи в тези програми, а опитът на мъжа след започването на стажа да ограничи свободата на личността на жената води до нарушаване на разбирателството и взаимното уважение между съпрузите и деспотичното му отношение представлява брачно провинение, което е предпоставило фактическата раздяла; въз основа на свидетелските показания и социалния доклад и като е взел предвид възрастта на детето съдът е приел, че жената е била грижовна майка, между нея и детето съществува силна привързаност, детето е спокойно, майката е по-пригодният да упражнява родителските права родител, а бащата мотивира агресивното поведение на детето; съдът е приел, че определеният режим на лични отношения е правилен и гарантира запазването на отношенията и емоционалната връзка на детето с бащата и че присъдената издръжка е съобразена с нуждите на детето и възможностите на бащата да я дава; съдът се е произнесъл по наведените от жалбоподателя В. Д. П. доводи за съществени процесуални нарушения, приел е, че приемането от първоинстанционния съд на представени от И. П. П. след срока и за отговор на исковата молба на В. Д. П. доказателства (които не са нови), е процесуално нарушение, но то не е съществено, т.к. доказателствата са за факти, по които страните не спорят и са установени с други доказателства; непроизнасянето от районния съд по молба на Владимир Д. П. за допълване на протокола е процесуално нарушение, но не е съществено, т.к. във въззивната си жалба В. Д. П. наред с довода за процесуални нарушения не е реализирал правото си да наведе други брачни провинения, поради което нарушението не може да се отрази на изхода от спора и освен това, след оттегляне от В. Д. П. на исковата молба (в последното съдебно заседание и прекратяването на производството по нея) и при липсата на отговор на исковата молба на насрещната страна, с оглед правилата на чл.322 ГПК жалбоподателят В.Д. П. не е разполагал с възможност да наведе нови факти и да иска събирането на доказателства за установяването им.
От изложеното е видно, че изведеният от жалбоподателя процесуално-правен въпрос дали въззивният съд не е допуснал нарушение на (правилото на) чл.147,ал.2 ГПК като не е приел за съществено процесуално нарушение приемане от районния съд на несвоевременно представените от насрещната страна доказателства (след срока за отговор), не не е обуславящ, защото макар въззивният съд изрично да е установил нарушението, не е основал изводите си за релевантните за спора факти на тези доказателства, а на твърденията и изявленията на страните и на останалите събрани по делото доказателства, основните от които са свидетелските показания.
И. от жалбоподателя процесуално-правен въпрос дали въззивният съд не е допуснал процесуално нарушение на (правилото на) чл.151,ал.4 ГПК като не е приел за съществено процесуално нарушение непроизнасянето по молба на В. Д. П. за поправка на протокола, не е обуславящ, по изложените от въззивния съд съображения, че с въззивната си жалба В.Д. П. не е навел други брачни провинения, а и след оттеглянето на исковата си молба и след като е пропуснал възможността за отговор на исковата молба на насрещната страна, В. Д. П. не е разполагал с възможност да наведе нови факти.
Поради изложеното не са осъществени основания за допускане на решението до касационно обжалване съгласно чл.280,ал.1 ГПК.
С оглед изхода от спора жалбоподателят В. Д. П. няма право на разноски. И. П. П. не претендира разноски, поради което разноски не следва да и се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 146 от 21.03.2011 г. по въззивно гр.д. № 63 /2011 г. на Русенския окръжен съд, г.о..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.