О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 241
София, 26.03.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 205/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Д” Е. със седалище в гр. С. чрез процесуалния му представител адв. В, срещу определение № 1* от 27.11.2009 г. по ч. гр. д. № 7063/2009 г. на Софийски градски съд, ІV „Б” състав, в частта, с която е оставена без уважение частната жалба на „Д” Е. срещу определение от 30.04.2009 г. по гр. д. № 22745/2009 г. на Софийски районен съд, 51 състав, за отказ да бъде допуснато обезпечение на вземане за разноски в производство по обезпечение на бъдещ иск и за присъждане на извършените в това производство разноски.
В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като се прави искане за неговата отмяна. Представено е изложение по чл.284, ал.3, пр.1 от ГПК, в което допускането на касационно обжалване на определението е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба „Д” Е. със седалище в гр. П. не изразява становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на допустимостта на частната касационна жалба, констатира следното :
Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК от надлежна страна в процеса.
Производството по ч. гр. д. № 7063/2009 г. е образувано пред Софийски градски съд, ІV „Б” състав, по повод частни жалби на „Д” Е. и „Д” Е. срещу определение на Софийски районен съд, 51 състав, постановено по гр. д. № 22745/2009 г. С първоинстанционното определение е допуснато обезпечение на бъдещи искове по молба на „Д” Е. , които ще бъдат предявени срещу „Д” Е. , като е оставена без уважение молбата в частта относно исканията за допускане на обезпечение на вземането за разноски в обезпечителното производство и за присъждане на разноските, извършени в това производство. Сезиран с частни жалби от двете страни, въззивният Софийски градски съд е потвърдил първоинстанционното определение както в атакуваната от ответника част за допускане на обезпечение на бъдещите искове, така и в обжалваната от молителя – бъдещ ищец част, с която е отказано допускане на обезпечение на вземането за разноски и присъждане на разноските.
Определенията на въззивните съдилища, които могат да бъдат обжалвани с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд, са посочени лимитивно в чл.274, ал.3 от ГПК. В цитираната разпоредба е предвидена процесуална възможност за касационно обжалване само на определения, с които се оставят без уважение частни жалби срещу първоинстанционни определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /чл.274, ал.3, т.1 от ГПК/, и на определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /чл.274, ал.3, т.2 от ГПК/.
Предмет на обжалване с частната касационна жалба е определение на въззивен съд, с което е потвърдено определение на първоинстанционен съд, постановено по реда на чл.390 и сл. от ГПК. Определението по обезпечаване на иск няма преграждащо действие спрямо развитието на делото, поради което не подлежи на обжалване с частна касационна жалба по силата на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК. Обжалваемостта на съдебния акт не може да бъде изведена и от разпоредбата на чл. 274, ал.3, т.2 от ГПК, тъй като със същия не се дава разрешение на материалноправен спор, свързан с предмета на съдебното производство, а само се гарантира изпълнението на бъдещото съдебно решение по повод на конкретния правен спор. При тези обстоятелства настоящият състав приема, че обжалваното определение, с което е потвърдено първоинстанционното определение в частта за отказа да се допусне обезпечение на вземане за разноски по повод обезпечаване на бъдещ иск, не попада сред лимитивно посочените в чл.274, ал.3 от ГПК актове, за които в процесуалния закон е предвиден касационен контрол за законосъобразност. Предвид функционалната обусловеност на отговорността за разноски от изхода на обезпечителното производство, т. е. от основателността на молбата за допускане на обезпечение, необжалваема е и частта от въззивното определение, с което е потвърден отказа на първоинстанционния съд за присъждане на разноски в производството по чл.390 и сл. от ГПК. Изложеното обосновава извод, че частната касационна жалба е процесуално недопустима като подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде оставена без разглеждане.
Недопустимостта на обжалването може да бъде аргументирана и с разрешението, съдържащо се в ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС – т.6, което не е изгубило значението си и при действието на Гражданския процесуален кодекс от 2007 г., предвид аналогичната правна уредба на обезпечителното производство. Според дадените с тълкувателното решение задължителни указания, определението по чл.315 от ГПК /съответстващ на чл.396 от ГПК от 2007 г./ може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд само в случаите, когато е постановено за първи път от въззивен съд. В хипотезата, когато въззивният съд се е произнесъл по частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд за обезпечаване на иск, касационното обжалване на въззивното определение е недопустимо, тъй като с постановяването му е изчерпан процесуалния ред за разглеждане на спора по повод на обезпечението.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на „Д” Е. с вх. № 4112/21.01.2010 г. срещу постановеното по ч. гр. д. № 7063/2009 г. на Софийски градски съд, ІV „Б” състав, определение № 1* от 27.11.2009 г. в частта, с която е оставена без уважение частната жалба на „Д” Е. срещу определение от 30.04.2009 г. по гр. д. № 22745/2009 г. на Софийски районен съд, 51 състав, за отказ да бъде допуснато обезпечение на вземане за разноски в производство по обезпечение на бъдещ иск и за присъждане на извършените в това производство разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :