2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 241
ГР. С., 20.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр.отд., в закрито заседание на 18.10.11 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: М. И.
И. П.
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №646/11 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационна жалба на В. Г. срещу въззивното решение на Градски съд С./ГС/ по гр.д. № 11496/09 г.и по допускане на обжалването. С обжалваното въззивно решение са отхвърлени исковете на касатора срещу СДВР за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 200 лв. и на неимуществени/ негативни преживявания от престоя в затвора и от загубването на лична карта/ в размер на общо 2 600 лв. от незаконното му задържане в СЦЗ за 65 часа – от 20.07. до 22.07.04 г.
Касационната жалба е подадена та 25.06.10 г., в срока по чл.283 от ГПК, но е допустима само срещу решението на ГС в частта по иска за неимуществени вреди. По иска за имуществени вреди с обжалваем интерес под 1000 лв., въззивното решение не подлежи на обжалване – чл.280, ал.2 от ГПК.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.3 от ГПК. Намира, че липсва съдебна практика за подобни казуси по въпросите за обезщетяване на вреди на граждани, пострадали от действия на държавата и държавните институции. Преценява като недостатъчна уредбата в чл.2, т.1 от ЗОДОВ, когато вредите са настъпили от незаконно задържане под стража, постановено от дознание, следствие, прокуратура или съд.
Въззивният съд е отхвърлил иска срещу отв. СДВР, като е приел, че в случая полицията е изпълнила съдебно определение за задържане под стража на ищеца. Задържането е постановено от съда като мярка за неотклонение по наказателно дело; за изменението й в по-лека полицейските органи не са били уведомени към задържането на ищеца. Това е станало на следващия ден и той бил освободен. Не се установяват претендираните вреди от задържането – загубване на лична карта от полицейските служители и влошаване на здравния статус и психическото състояние на ищеца от това и от престоя в затвора.
По въпросите за отговорността на държавата по чл.2 от ЗОДОВ има практика, вкл. задължителна – ТР №3/04 г., на която се позовава и касаторът. Там е посочено, че по реда на чл.2 от ЗОДОВ се реализира отговорността на държавата за действия на правозащитните органи – съд, прокуратура, следствие и дознание; ответник по иск на това основание може да бъде само такъв орган / Р по гр.д. №949/03 г. на четвърто г.о. на ВКС/. В случая искът е насочен срещу СДВР, която е изпълнявала взета от съда мярка за неотклонение „задържане под стража”, за чието изменение в по-лека полицейските органи са уведомени едва след ареста на ищеца. В отговора си ответникът е посочил, че не следва да носи отговорност за вреди, тъй като е действал при обвързана компетентност и този довод е преценен за основателен от първоинст. и въззивния съд. Искът е квалифициран по чл.49 от ЗЗД, като е прието, че дейността на СДВР по задържане на обвиняем в изпълнение на съдебно постановление не е административна, за да сочи на отговорност по чл.1 от ЗОДОВ – същото е прието и в цитираното по-горе решение на ВКС, четвърто г.о, както и в Р по гр.д. №138/09 г. на трето г.о., по чл.290 от ГПК. Последователна съд. практика има и по въпросите за подлежащата на обезщетяване вреда, чието наличие, изражение, обем и причинна връзка с деликта следва да са конкретно установени – т.1 и 11 от ППВС №4/68 г.; т.11 от ТР №3/04 г. и др.
Не е налице соченото основание за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №11496/09 г. от 9.06.10 г. по иска за обезщетяване на неимуществени вреди.
Оставя без разглеждане касационната жалба на В. Г. срещу същото решение в частта по иска за обезщетяване на имуществени вреди с обжалваем интерес 200 лв.
Определението за оставяне на жалбата без разглеждане подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: