4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 241
гр. София,11.04.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 965/2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 5316/11.12.2013 г. и по идентична частна жалба вх. № 853/20.09.2014 г. на [фирма] – [населено място], срещу определение № 201 от 25.11.2013 г., постановено по ч. т. д. № 336/2013 г. на Великотърновски апелативен съд. С посоченото определение е оставена без разглеждане като недопустима частната жалба на [фирма] срещу определение от 03.09.2012 г. по т. д. н. № 44/2013 г. на Габровски окръжен съд, с което на основание чл.638, ал.3 ТЗ е дадено разрешение за продължаване на производството по изпълнително дело № 20127320400026 на ЧСИ В. Ц. с рег. № 732, и е прекратено производството по жалбата.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност на извода на въззивния съд, че определението на съда по несъстоятелност по чл.638, ал.3 ТЗ не подлежи на инстанционен контрол. Частният жалбоподател поддържа, че така възприетото разрешение не е съобразено с целите на производството по несъстоятелност и противоречи на задължителната практика на ВКС в определение № 573/06.08.2013 г. по ч. т. д. № 2194/2013 г. на І т. о. и определение № 7/11.01.2012 г. по т. д. № 1255/2011 г. на ІІ т. о. Към частната жалба е приложено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, което не следва да се обсъжда, тъй като жалбата подлежи на разглеждане по реда на чл.274, ал.2 ГПК и произнасянето по основателността й не е обусловено от предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по частната жалба [фирма] – [населено място], не заявява становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, Великотърновски апелативен съд е приел, че подадената от [фирма] частна жалба срещу определение от 03.09.2013 г. по т. д. н. № 44/2013 г. на Габровски окръжен съд, с което на основание чл.638, ал.3 ТЗ е дадено разрешение за продължаване на производството по изпълнително дело № 20127320400026 на ЧСИ В. Ц. с рег. № 732, е процесуално недопустима, тъй като обжалваното с нея определение не подлежи на инстанционен контрол. Въззивният съд е изложил съображения, че доколкото определението по чл.638, ал.3 ТЗ не е сред посочените в чл.613а, ал.1 ТЗ съдебни актове, допустимостта да бъде обжалвано е обусловена от общите предпоставки на чл.274, ал.1 ГПК. Като е преценил, че определението по чл.638, ал.3 ТЗ не прегражда по-нататъшното развитие на делото и че в закона не е уредена изрично възможност за обжалването му, Великотърновски апелативен съд е направил извод, че същото не отговаря на изискванията на чл.274, ал.1 ГПК, което води до недопустимост на частната жалба и на образуваното във връзка с нея въззивно производство.
Определението е правилно.
Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че определението, с което съдът по несъстоятелност се произнася по искане по чл.638, ал.3 ТЗ, не подлежи на инстанционен контрол и обжалването му с частна жалба е процесуално недопустимо.
В разпоредбата на чл.613а, ал.3 ТЗ е предвидено, че постановените от окръжните съдилища в производство по несъстоятелност актове, извън изчерпателно посочените в чл.613а, ал.1 ТЗ, подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд по съответния ред от Гражданския процесуален кодекс. Съдът по несъстоятелност се произнася по направено на основание чл.638, ал.3 ТЗ искане с определение. Определението по чл.638, ал.3 ТЗ не е сред посочените в чл.613а, ал.1 ТЗ актове, което означава, че по силата на чл.613а, ал.3 ТЗ възможността да бъде обжалвано с частна жалба е обусловена от наличие на общите предпоставки на чл.274, ал.1 ГПК за обжалване на съдебните определения.
С определението по чл.638, ал.3 ТЗ съдът по несъстоятелност разрешава или отказва да разреши продължаване на изпълнителните действия по спряно изпълнително производство срещу имущество, включено в масата на несъстоятелността. Независимо от произнасянето в определението, произтичащите от него правни последици имат значение само за спряното изпълнително производство и не рефлектират върху самото производство по несъстоятелност, респ. не въздействат преграждащо върху развитието му. Поради това, че не носи белезите на акт, преграждащ развитието на производството по несъстоятелност, определението не е преграждащо по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК, както неоснователно поддържа частният жалбоподател. В закона не е предвидена изрично възможност за обжалване на определението по чл.638, ал.3 ТЗ, което изключва и хипотезата на чл.274, ал.1, т.2 ГПК. След като не отговаря на изискванията на чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, определението по чл.638, ал.3 ТЗ не може да бъде предмет на обжалване с частна жалба по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че възможността за самостоятелно обжалване на определението по чл.638, ал.3 ТЗ е призната в създадената при действието на ГПК от 2007 г. задължителна практика на ВКС. Действително, в цитираното в частната жалба определение № 573/06.08.2013 г. по ч. т. д. № 2194/2013 г. на ВКС, І т. о., е прието, че определението по чл.638, ал.3 ТЗ е преграждащо по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК и на това основание подлежи на обжалване с частна жалба. Посоченото определение обаче е постановено в производство по чл.274, ал.2 ГПК и с оглед указанията в Тълкувателно решение № 2/28.09.2011 г. на ОСГТК на ВКС няма характер на задължителна практика на ВКС по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Не съставлява задължителна практика и другото определение, с което жалбоподателят е аргументирал тезата си за обжалваемост на определението по чл.638, ал.3 ТЗ – определение № 7/11.01.2012 . по т. д. № 1255/2011 г. на ВКС, ІІ т. о. С това определение ВКС в настоящия му състав е оставил без разглеждане касационна жалба срещу решение /с характер на определение/ на въззивен съд, с което след отмяна на обжалвано с въззивна жалба решение на съд по несъстоятелност е разрешено на основание чл.638, ал.3 ТЗ продължаването на изпълнителните действия по спряно изпълнително производство срещу имущество от масата на несъстоятелността, приемайки за недопустимо касационното обжалване на актовете по чл.638, ал.3 ТЗ. В мотивите към определението се съдържа констатация, че обжалваният с недопустимата касационна жалба въззивен акт е окончателен /влязъл в сила/, което означава, че касационната инстанция не се е произнасяла по допустимостта на изключения от касационен контрол съдебен акт, а съответно и по допустимостта на сезиращата въззивна жалба, във връзка с която е постановен. В останалите две определения по чл.274, ал.2 ГПК, на които се е позовал жалбоподателят – определение № 704/18.10.2013 г. по ч. т. д. № 3150/2013 г. на ВКС, І т. о., и определение № 667/10.10.2013 г. по ч. т. д. № 3420/2013 г. на ВКС, ІІ т. о., е отречена допустимостта да се обжалва с частна жалба по чл.274, ал.2 във вр. с ал.1 ГПК определението на съда по несъстоятелност по чл.638, ал.3 ТЗ. В аналогичен смисъл се е произнесъл и въззивният съд, който е приложил правилно закона, оставяйки без разглеждане недопустимата частна жалба срещу определението по чл.638, ал.3 ТЗ, постановено от Габровски окръжен съд в производството по т. д. № 44/2013 г..
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 201 от 25.11.2013 г., постановено по ч. т. д. № 336/2013 г. на Великотърновски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :