3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 241
Гр.София, 01.04.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Вероника Николова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1874 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Мария И. Г., [населено място], [община] срещу решение № 6/20.02.2014г., постановено по т.д.№ 3/14г. от Търговищкия окръжен съд в частта, с която се потвърждава решение № 218/04.11.2013г. по гр.д.№ 969/12г. на Поповския районен съд за признаване за установено, че касаторът дължи на [фирма], [населено място] сума в размер на 6418 лв. главница и за сумата от 792.93 лв. лихва за периода от 26.10.2011г. до 19.07.2012г., ведно със законната лихва върху главницата от 20.07.2012г., в качеството й на поръчител по договор за кредит от 31.03.2008г., сключен между банката и Елинка Иванова Петрова, [населено място].
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 31.03.2008г. между [фирма] и Елинка Иванова Петрова – дъщеря на касатора е сключен договор за договор за кредит за текущо потребление за сумата от 7200 евро, който е обявен за предсрочно изискуем на 29.02.2012г. в размер на 6345.76 евро главница и с договорна лихва от 822.10 евро. Изложени са съображения за недоказаност на направеното оспорване на авторството на договора за поръчителство, сключен между банката и касатора на 12.05.2011г., като решаващият състав се е позовал на неоспореното в първата инстанция заключение на назначената графологична експертиза. Искът, предявен по реда на чл.422 ГПК, е уважен за сумата 6418 лв. главница и за сумата от 792.93 лв. лихви, предвид на поетото с договора от 12.05.2011г. поръчителство само за тази част от дълга, а не за целия непогасен остатък от същия.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касаторът поставя въпроса „дължи ли се сума по издадена заповед за изпълнение при тези обстоятелства”, последните, посочени като представяне пред съда на неистински документи и при нарушение на процесуалните правила – без да се допуснат въпроси към другия ответник в процеса и при твърдение, че документите по кредита не са подписани от касатора.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл.281 ГПК – за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивното решение и основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да е поставен с ясна и точна формулировка от касатора, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Заявлението на касатора в изложението не може да се квалифицира като конкретен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Бланкетното възпроизвеждане на нормата на чл.280, ал.1 ГПК не е основание за допускане на касационно обжалване с оглед на законодателното разрешение за функциите на ВКС като инстанция за проверка на правилното прилагане на закона, а не за преценка на възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по спора. Всички заявени от касатора основания за отмяна на въззивното решение представляват оплаквания за неправилност на обжалвания акт и не подлежат на преценка в производството по чл.288 ГПК.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 6/20.02.2014г., постановено по т.д.№ 3/14г. от Търговищкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.