О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 241
гр. София, 19.04.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на трети април, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2530/18 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на С. М. К. ЕГН: [ЕГН] срещу решение №127 от 06.06.2018 г. на Варненски апелативен съд по в.т.д. №184/18 г., В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение №847/11.12.2017 г. по т.д. №1766/16 на ОС-Варна в частта, с която е отхвърлен искът на касатора срещу „Застрахователна компания Лев Инс“АД-София за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта при ПТП на 16.09.2014 г. на майката на ищцата В. Г. Т.-р. 1939 г., за разликата от присъдените общо от двете съдилища 72 000 лева до пълнопредявения размер на иска от 120 000 лева . В касационната жалба се навеждат оплаквания за материална незаконосъобразност-нарушени са правилата на чл.52 ЗЗД при определяне по справедливост на размера на обезщетението и необоснованост на въззивното решение относно изводите за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата .
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба не изпраща писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че при ПТП на 16.09.2014 г., предизвикано от виновно нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на водача на л.а. Рено-М. с рег. [рег.номер на МПС] , А. А. И. , чиято гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована в ответното дружество по договор за задължителна ЗГО на водача на МПС е настъпила смъртта на майката на ищцата- В. Г. Т.. Вината на ответника и неговото деяние в причинно-следствена връзка със смъртта на лицето е установено с влязла в сила присъда по НОХД №1175/15 на ОС-Варна.
При определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществените вреди, съдът е взел в предвид близките отношения на ищцата със загиналата нейна майка и установената от показанията на разпитаните свидетели и изслушаната психиатрична експертиза тежка психотравма в следствие на това. С оглед последните е определено общо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120 000 лева. Последното е редуцирано с 40 процента съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД , изразяващо се в пресичане на пътното платно на булевард „Цар Освободител“ в [населено място] от страна на пострадалото лице, на забранено за това място, с което пряко е допринесло за настъпване на процесното ПТП и неговите вредоносни последици.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят-ищец сочи противоречие на обжалваното въззивно решение с ППВС №4/68 и 17/63, както и практика на ВКС, без да формулира правни въпроси, въз основа на които да могат да се изведат основания по чл.280 ал.1 ГПК за допускане до касация. Вместо това се навеждат оплаквания за материална незаконосъобразност-нарушени са правилата на чл.52 ЗЗД при определяне по справедливост на размера на обезщетението и необоснованост на въззивното решение относно изводите за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата . Подобни оплаквания , обаче , могат да се обсъждат при преценка правилността на обжалваното решение във фазата на вече допуснато касационно обжалване и разглеждане на касационната жалба по същество , съгласно чл.281 т.3 от ГПК, но не и в настоящата по преценка на основанията за това по чл.288 от ГПК, където преценката е по чл.280 ал.1 от ГПК и се изисква изрично формулиран правен въпрос, който да се постави на преценка по критериите в т.т. 1-3 на същия член от закона. Липсата на конкретно формулирани правни въпроси не позволява преценката по посочените законови критерии. Ето защо в тази фаза непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г..
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС, ТК счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №127 от 06.06.2018 г. на Варненски апелативен съд по в.т.д. №184/18 г в обжалваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.