О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 241
[населено място], 09.04.2020г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т.д.№2065 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Нов български университет срещу решение №328/08.02.2019г. по т.д.№5938/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав, в частта, с която след отмяна на решение от 04.07.2018г. по т.д. №3190/2017г. на Софийски градски съд, ТО , VІ – 5 състав, Нов български университет е осъден да заплати на Фонд “ Научни изследвания“ сумата от 138 600 лева, получена на отпаднало правно основание – развален договор №ДФНИ М01/9/22.11.2012г., на основание чл.55 ал.1 предл. трето от ЗЗД, мораторна лихва върху същата сума в размер на 3 003 лева, дължима за периода 07.09.2017г. – 23.11.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.11.2017г. до окончателното й изплащане и направените за водене на въззивното производство разноски в размер на 7 456,62 лева и направените за водене на първоинстанционното производство разноски в размер на 9 514,31 лева, съразмерно с уважената част от исковете .
Касаторът поддържа, че решението на съда е недопустимо, тъй като е постановено по непредявен иск. Изтъква, че в исковата молба няма позоваване на разваляне по право на договор ДФНИ – М01/9 от 22.11.2012г. при условията на чл.89 от ЗЗД, не е направено изменение на иска по реда на чл.124 от ГПК, нито е предявен инцидентен установителен иск за невалидност / разваляне на договора, няма и възражение за това. Твърди,че след като в първоинстанционното производство в СГС нито са събирани доказателства, нито са обсъждани претенции за разваляне на договора при условията на чл.89 от ЗЗД, въвеждането на тези твърдения пред въззивната инстанция е недопустимо, защото така се компрометира и преодолява противоправно правото на защита на ответника. Счита за неправилни изводите на съда за наличието на предпоставките на чл.89 от ЗЗД. Изтъква, че ФНИ не го е уведомил, че поради отмяна на класирането на участниците в конкурса е в обективна невъзможност да изпълни задълженията си по договора. Поддържа, че считано от 09.12.2003г. ищецът е бил уведомен, че първият етап от договора е изцяло изпълнен, поради което е следвало да приеме изпълнението на НБУ и да премине към изпълнение на втория етап.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК, както и на чл.280 ал.2 предл. 2 и 3 от ГПК. Касационният жалбоподател поддържа,че съдът се е произнесъл по следните съществени правни въпроси, обусловили изхода на спора:. Може ли съдът при постановяване на съдебното решение да не се съобрази с разпоредбата на чл.88 от ЗЗД- „ развалянето има обратно действие освен при договорите с продължително или периодично изпълнение…”, след като в процесния случай има достатъчно доказателства и основания / чл.3 и 4 от договора/ да се приеме че договорът е с продължително изпълнение -12 месеца срок на първия етап /чл.3/; – договорът е с периодично изпълнение – два етапа всеки с продължителност от 12 месеца? Поставени са и два процесуалноправни въпроса: 1.Може ли съдът при постановяване на съдебно решение да се произнесе по правен въпрос – развален или неразвален /действащ/е договорът при условие , че искане за това не е направено и претендирано от ищеца ФНИ? 2. Може ли съдът при постановяване на съдебното решение да се произнесе без да взема под внимание всички събрани в процеса доказателства?. Позовава се на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторът поддържа и наличието на основание по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК, като счита, че очевидната неправилност на обжалваното решение произтича това, че съдът не е съобразил невъзможността за прилагане на обратно действие на развалянето на договора по право в хипотеза на договор с продължително или периодично изпълнение.
Ответникът Фонд “ Научни изследвания“ не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното решение, Софийски апелативен съд е установил, че през 2012 г. НБУ е взел участие в национален конкурс „Финансиране на фундаментални научни и научноприложни изследвания в приоритетните области“, обявен от Фонд „Научни изследвания“, като е представил проекта „Мониторниг и привенция от екологични бедствия чрез изготвяне на методика за изследване на земно-насипни съоръжения на речни крайбрежия и микроязовири чрез георадар“. След проведена конкурсна процедура ответникът е класиран, като представеният проект е одобрен за финансиране от ищеца в размер на 198 000 лева. Въз основа на класирането, страните по делото са сключили договор №ДФНИ М01/9/22.11.2012г. със срок на изпълнение от 24 месеца, по силата на който ответникът е получил държавно финансиране в размер на 198 000 лева, предоставено от ищеца за изпълнение на проекта. Въззивният съд е установил, че на 23.11.2012 г. ищецът е превел по сметка на НБУ авансово част от сумата за финансиране в размер на 138 600 лева, а със заповед №РД-09-122 от 11.02.2013г. на Министъра на образованието и науката е отменено класирането на участвалите в конкурса проекти. Според съда с факта на отмяна на административния акт е отпаднало единственото правно основание за сключване на процесния договор. Изложени са доводи, че тъй като влязлото в законна сила решение на ВАС, с което е отменен индивидуален административен акт има обратно действие, то последиците от същия следва да се считат за ненастъпили, поради което и основанието за сключване на договора е отпаднало с обратна сила. С оглед на горното е приел, че развалянето на облигационната връзка между страните е настъпила автоматично, по право, на основание разпоредбата на чл.89 от ЗЗД, съгласно която при двустранните договори, ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение, договорът се разваля по право. Посочил е, че представените по делото доказателства не установяват наличието на пълно или частично изпълнение на проекта или на отделни негови етапи, нито надлежно приемане на част от изработката до датата на развалянето, с оглед на което е счел за неоснователен довода на въззивника – касатор в настоящото производство, че на основание чл.88 от ЗЗД му се дължи възнаграждение за изпълнената част от дейностите по проекта.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.З от ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Наред с това според задължителните за съдилищата в страната указания в т.1 на ТР№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция е длъжна всякога да допусне касационно обжалване, ако съществува вероятност обжалваният съдебен акт на въззивния съд да е недопустим. Касационната инстанция е длъжна служебно да следи за допустимостта на въззивното решение в обжалваната част и във фазата по селекция на касационните жалби.
Неоснователни са доводите на касатора за вероятна недопустимост на обжалваното въззивно решение. Решаващият съд не е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определения от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита. В исковата молба ищецът е изложил като правно релевантен факт, обуславящ отпадането на основанието за извършеното плащане, отмяната със заповед № РД-09-122 от 11.02.2013г. на Министъра на образованието и науката на класирането на участвалите в конкурса проекти. Въззивният съд съобразявайки именно този факт е приел, че с отмяна на административния акт е отпаднало единственото правно основание за сключване на договора, а преценката за настъпила обективна невъзможност за изпълнение е допълнителен аргумент за извода, че между страните не съществува правоотношение по процесния договор. Следователно въззивният съд е направил изводи за правните последици от настъпването на заявените и доказани от ищеца факти, с което не е излязъл извън обхвата на търсената от ищеца защита. Неправилността на тези изводи би довела до неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, но не и до недопустимост на решението.
По същите съображения не следва да бъде допускано касационно обжалване по първия процесуалноправен въпрос в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, доколкото той възпроизвежда оплакванията на касатора за недопустимост на въззивното решение. По поставения въпрос не е посочено и обосновано и никое от допълнителните основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК.
Поставеният в изложението материалноправен въпрос относно приложението на чл.88 от ЗЗД към процесния договор не изпълнява общото изискване за допускане на касационно обжалване. На първо място, въпросът не съставлява материалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК, доколкото е свързан с преценка на съдържанието на сключения между страните договор, следователно отговорът му е фактологично обусловен. Наред с това въпросът не отразява коректно мотивите на въззивното решение. Въззивният съд не е отрекъл приложението на разпоредбата на чл.88 от ЗЗД при договори с продължително или периодично изпълнение, но е изтъкнал, че по делото липсват доказателства за пълно или частично изпълнение на договора до момента на отпадането на облигационната връзка между страните.
Вторият процесуалноправен въпрос в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства е решен в съответствие с трайната и последователна практика на ВКС, обективирана в служебно известните на съда: Решение №221/08.02.2016г. по гр.д. №1453/2015г. на ВКС, I г.о., Решение №217/09.06.2011г. по гр.д. №761/2010г. на ВКС, IV г.о. и Решение №92/16.03.2012г. по гр.д. №980/2011г.на ВКС, II г.о., Решение №323/27.09.2012г. по гр.д. №408/2011г. на ВКС, I г.о., Решение №480/07.11.2011г. по гр.д. №1347/2010г. на ВКС, I г.о. и др., която приема, че за да даде защита и санкция на спорните права съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото, на осн. чл.235 и чл.236 от ГПК. Въззивният съд дължи произнасяне по същество по твърденията и възраженията на страните съобразно направените такива с въззивната жалба и писмения отговор на осн. чл.269, ал.2 от ГПК, доколкото същите са били въведени в процеса в преклузивните за това срокове, предвид забраната по чл.266, ал.1 от ГПК. Въпросът е поставен от касатора с оглед на доводи за необсъждане от въззивния съд на доказателствата относно признаване на изпълнението на първи етап от процесния договор, в това число писмо от 05.12.2003г., с което НБУ е уведомил фонда, че е изпълнил изцяло етап първи от проекта и писмо изх.№1002/28 от 05.09.2017г., от което според касатора е видно, че Фондът не счита договора за развален към м. септември 2017г. Тези оплаквания не съответстват на данните по делото. В мотивите на обжалваното решение въззивният съд е обсъдил писмото от 05.12.2003г., като е стигнал до извода, че на 09.12.2003г. във Фонда е представен отчет по проекта от НБУ, но липсват доказателства за надлежно приемане на изпълнението по реда, установен в договора. По отношение на писмо вх.№1002/28 от 05.09.2017г. /неправилно посочен от касатора като изходящ номер/ следва да се отбележи, че същото не изхожда от Фонд „Научни изследвания“, а е отправено до фонда от касатора, съответно същото не може да съдържа признания на насрещната страна относно благоприятни за касатора факти.
Касаторът поддържа, че е налице и основанието по чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Очевидната неправилност не е тъждествена с касационните основания по чл.281 т.3 от ГПК и като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция въз основа на мотивите към акта, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл.290 ал.2 от ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Съдебната практика приема, че това са случаите на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. В случая изброените по-горе пороци не са налице. Аргументите на касатора възпроизвеждат оплакванията за необоснованост и неправилно приложение на разпоредбите на чл.88 и чл.89 от ЗЗД, изложени в касационната жалба, като основният довод на касатора е за несъобразяване на доказателствата за частично изпълнение на договора и неговия характер на такъв с продължително изпълнение. Следва да се има предвид, че въззивният съд е изложил съображения за липса на доказателства дори и за частично изпълнение на договора към момента на прекратяване на облигационната връзка между страните, а разпоредбата на чл.88 от ЗЗД би породила благоприятни последици за касатора само в хипотеза на доказано изпълнение до момента на развалянето на процесния договор, ако той се приеме за такъв с периодично или продължително изпълнение. Фактическите констатации на съда от значение за правните изводи не са направени при допуснато грубо нарушение на правилата на формалната логика, установимо от мотивите на въззивното решение, съответно не може да се приеме, че атакуваният акт е явно необоснован. Извън явната необоснованост, в стадия по селекция на касационните жалби не може да се извършва проверка на осъществените процесуални действия на съда, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тази проверка е относима към преценката за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, съответно може да бъде извършена само след допускане на касационното обжалване.
С оглед изложеното настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК и чл.280 ал.2 пр.2 и пр.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд в обжалваната част.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №328/08.02.2019г. по т.д.№5938/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав, в обжалваната част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.