О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 241
София 14.05.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търговско отделение в закрито заседание на 07.05.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 99/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
С оплаквания за неправилност “Б” АД гр. В. е подала касационна жалба против решение № 344/01.07.2008 год. постановено по в. т. дело № 146/2008 год. на Варненския окръжен съд.
Към жалбата съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК е приложено изложение на основание за допускане на касационно обжалване. Според касатора основанието е чл. 280 ал. І т. 2 от ГПК, тъй като въпросът бил решаван противоречиво от съдилищата, а това обстоятелство се установявало от постановените две противоречиви решения – от първоинстанционния и от второинстанционния съд.
Ответникът по касация – “Б” ЕООД гр. В., не е подал отговор по реда на чл. 287 ал. І ГПК.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
За да отхвърли исковете предявени с правно основание по чл. 327 ал. І ТЗ за сумата 1 046,66 лв. и по чл. 86 ал. І ЗЗД за 224,18 лева, въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал
обстоятелствата на които е основавал претенциите си. Прието е, че между страните не е възникнала валидна облигационна връзка, а от назначената и неоспорена съдебно графологична експертиза не е установено авторството на инкриминираните върху фактура № 2000000356/13.12.2005 год. подписи на ответника “Б” ЕООД. От събраните по делото доказателства и с оглед разпределението на доказателствената тежест в процеса, въззивният съд е счел, че липсват основания за ангажиране отговорността на ответника.
Съгласно чл. 280 ал. І т. 2 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение трябва съдът да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. В процесния случай въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, тъй като приетото от него, че ответникът не дължи плащане на цената на процесната стока – беззалкохолни напитки, защото ищецът не е доказал че е доставил същата, е от значение за изхода на спора, но независимо от това няма основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на соченото от касатора основание.
Като противоречива съдебна практика по чл. 280 ал. І т. 2 от ГПК касаторът посочва първоинстанционното решение № 110/09.01.2008 год. по гр. д. № 7171/07 год. на Варненския районен съд и въззивното решение № 344/01.07.2008 год. постановено по в. т. дело № 146/2008 год. на Варненския окръжен съд, което е предмет на настоящата касационна жалба.
Горепосочените решения обаче не са влезли в сила и не могат да служат като основание за допускане на касационно обжалване, а за приложно поле на чл. 280 ал. І ГПК по допускане на касационно обжалване законът има предвид противоречие но с решения които се ползват със СПН, тоест тези решения които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани – вж. чл. 298 ал. І ГПК.
Водим от горното, състав на ІІ търговско отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 344/01.07.2008 год. постановено по в. т. дело № 146/2008 год. на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :