О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 242
гр. София, 14.04.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети април през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 241 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 274 ал. 3 т. 2 от ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от К. Х. Х. от с. П., общ. Руен, чрез процесуалния му представител адв. С, против определение № 26 от 18 януари 2010 г., постановено по ч.гр.д. № 625 по описа на окръжния съд в гр. Б. за 2009 г., с което е потвърдено определение № 985 от 19 октомври 2009 г., постановено по гр.д. № 18 по описа на районния съд в гр. А. за 2009 г., с което молбата на частния жалбоподател за възстановяване на срока за отстраняване на нередовностите по подадена въззивна жалба против решение № 88 от 8 май 2009 г., постановено по гр.д. № 18 по описа на районния съд в гр. А. за 2008 г., е оставена без уважение.
В жалбата се сочи бланкетно, че атакуваното определение е неправилно. С “допълнителна частна жалба” се сочи, че съобщението за констатираните нередовности на въззивната жалба било получено от бащата на частния жалбоподател, който живее в различно домакинство и на различен адрес; жалбоподателят е получил съобщението в извънработно време в последния ден на срока, даден му от съда за внасяне на такса, защото съобщението не му било предадено навреме и въпреки че има депозирана молба за съдебен адрес в гр. К. съдът неправилно е ценил доказателствата по делото; пропускането на срока се дължи на обективни причини, които страната не е могла да преодолее. Сочи се още, че решението на ВКС по описаните обстоятелства ще допринесе за развитието на правото.
Ответницата З. Х. Х. от с. П., общ. Руен, не дава отговор по реда на чл. 276 ал. 1 от ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
С определението си въззивният съд приел, че по делото не било установено бащата на частния жалбоподател да живее на друг адрес към датата на получаването на съобщението, защото избраният от бащата адрес е с по-късна дата от датата на получаването на съобщението, а и съобщението е получено на адреса, посочен като адрес на частния жалбоподател; несвоевременното предаване на съобщението не опорочава връчването му; частният жалбоподател е бил многократно призоваван по настоящия си адрес, поради което неизпращането на съобщението до посочения адрес на пълномощника му не опорочава съобщаването; изложените обстоятелства нямат характеристика на особени непредвидени обстоятелства, които жалбоподателят не е могъл да преодолее.
След преценка на доводите на жалбоподателите в жалбата и допълнението към нея, съдът намира, че атакуваното определение не следва да се допусне до касационен контрол.
При констатираната от въззивния съд нередовност на частната касационна жалба и след указание да се представи изложение по смисъла на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК, частният жалбоподател е представил “допълнителна частна жалба”, която не посреща изискванията на закона за посочване на правни въпроси, разрешаването на които се иска от съда по основанията на чл. 280 ал. 1 от ГПК. Простото изявление, че разрешаването на описаните обстоятелства ще допринесе за развитието на правото, не представлява поставяне на процесуалноправен или материално правен въпрос, чието разрешаване да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание за допускане до касационен контрол по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК. Частният жалбоподател на практика е посочил основанията си за касационно обжалване по смисъла на чл. 281 от ГПК, без да е посочен какъвто и да е правен въпрос, на който ВКС да може да отговори. Както разрешава т. 1 от ТР № 1 по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания съдебен акт, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284 ал. 3 от ГПК, но само може да го уточни и конкретизира. Липсата на зададен въпрос обаче пречи да се извърши посоченото уточняване и конкретизация. Ето защо атакуваното определение на въззивния съд не може да се допусне до касационен контрол.
Ответницата не претендира заплащане на разноски на основание чл. 78 ал. 2 от ГПК, а и доказателства за сторени такива не се представят, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 26 от 18 януари 2010 г., постановено по ч.гр.д. № 625 по описа на окръжния съд в гр. Б. за 2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: