3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№242
С., 15.06.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на пети юни през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като изслуша докладваното от съдия К. М. ч.гр.д. № 244 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.второ във връзка с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Х. В. Г. против определение № 236 от 27.03.2012 г., постановено по гр.д. № 1189 по описа за 2011 г. на Върховния касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане касационната й жалба срещу решение № 428 от 28.07.2011 г. по гр.д. № 1056/2010 г. на Софийски окръжен съд.
Р. П. Г. и М. В. Г. считат, че частната жалба е основателна, а Ц. П. Ц. не е изразил становище.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Второ гражданско отделение констатира, че частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С въззивното решение на Софийски окръжен съд, постановено по подадената от Р. П. Г. и М. В. Г. въззивна жалба, е потвърдено решение № 7 от 28.07.2010г. по гр.д.№215/05г. на Ботевградския районен съд в частта, с която допуснатият до делба недвижим имот е бил изнесен на публична продан; в частта, с която Р. Г. е осъдена да заплати на Ц. Ц. сума до размер на 8 167,72лв., а М. Г. – до размер на 816,78лв., представляващи парична равностойност на направени от Ц. Ц. подобрения в общия имот – масивна стопанска сграда, преустроена в жилищна; кладенец; два навеса за дърва; циментови пътеки, дворна площадка и канализация от улицата до двора; в частта, с която са били отхвърлени претенциите на Р. Г. срещу Ц. Ц. по чл.286 от ГПК /отм./ – за заплащане стойността на направени от нея подобрения в имота – водопровод с P. тръби; подмяна на циглите на построената в имота полумасивна жилищна сграда; направа на 2 бр. комини и обшивка с ламарина; изграждане на козирка над входа на полумасивната жилищна сграда, както и над входната врата на мазата; нови входни стълби, цокъл с мозайка на полумасивната сграда, циментова площадка и пътеки в двора, ограда от циментови колове и оградна мрежа, както и в частта, с която е отхвърлена претенцията на Р. Г. срещу Ц. Ц. за присъждане на сумата от 8400лв. за лишаването и от ползване на общия имот и след частична отмяна на първоинстанционното решение въззивният съд е определил първоначалната цена, при която да се извърши публичната продан – 40 110лв. и е отхвърлил исковете на Ц. Ц. срещу Р. Г. и М. Г. за заплащане на стойността на следните подобрения: стопанска сграда – плевня на два етажа с навеси и нова бетонна ограда откъм улицата.
Съделителката Х. В. Г. е поискала чрез касационната си жалба да се отмени въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на ройонния съд за осъждането й да заплати на Ц. П. Ц. увеличената стойност на имота в резултат на направени подобрения – масивна стопанска сграда, преустроена в жилищна, кладенец, два навеса за дърва, цементови пътеки и дворна площадка и канализация; в частта, с която е отхвърлен иска на Р. П. Г. срещу Ц. П. Ц. за заплащане подобрения в делбения имот, както и иска й за присъждане на сумата 8400 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване за периода 29.01.2001 г. – 3.11.2008 г. и в частта, с която имотът е изнесен на публична продан.
За да постанови обжалваното определение съставът на Първо гражданско отделение на ВКС е приел, че Х. В. Г. не е обжалвала решението на районния съд, с което имотът е бил изнесен на публична продан, затова няма право на касационна жалба по този въпрос. Не е обжалвала решението на районния съд и в частта, с която е била осъдена да заплати на съделителя Ц. Ц. определена сума за извършените от него подобрения в имота, затова то е влязло в сила в тази част, а въззивното решение не съдържа ново произнасяне по този въпрос. И на последно място – тази жалбоподателка няма правен интерес да атакува въззивното решение в частта, с която са отхвърлени претенциите по чл.286 от ГПК /отм./ на другата съделителка Р. Г..
В частната жалба са изложени съображения, че касационната жалба е допустима, тъй като е налице необходимо другарство с оглед тъждеството на спорното правоотношение, при което, за да бъде постановено еднакво за всички другари решение относно претендираните подобрения в имота е необходимо присъединяването й към касационната им жалба и всъщност касационната й жалба следва да се счита за присъединяване към касационната жалба на нейната майка и брат Р. П. Г. и М. В. Г..
Посочените доводи по същество са свързани с тезата на Х. Г., че не е подавала касационна жалба, а се е присъединила към жалбата на съделителите Р. П. Г. и М. В. Г., но са изцяло неотносими при преценка правилността на атакуваното определение. Тази теза е неоснователна, тъй като заявеното искане отговаря на изискванията на чл.284 ГПК, а не на чл.265 ГПК. По отношение на предявените по реда на чл.286 ГПК /отм./ облигационни искове, съделителите са обикновени, а не необходими другари, поради което и с необжалването от страна на Х. Г. на първоинстанционното решение, в частта с която е уважен предявения против нея от Ц. Ц. иск за заплащане стойността на подобрения в размер на 1897.22 лв., същото е влязло в сила, съответно е било извън предмета на въззивното производство и касационната жалба в тази част правилно е оставена без разглеждане.
Правилно е приета за недопустима и касационната жалба на Х. Г. против въззивното решение в частта, с която е отхвърлен иска на Р. П. Г. срещу Ц. П. Ц. за заплащане подобрения в делбения имот, както и иска й за присъждане на сумата 8400 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване за периода 29.01.2001 г. – 3.11.2008 г. Частната жалбоподателка не е страна по този иск и съответно не е легитимирана да го обжалва.
В частната жалба липсват доводи за неправилност на атакуваното определение в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на Х. Г. против въззивното решение по извършване на делбата, а и в самата касационна жалба липсват доводи за незаконосъобразност на решението в тази част, нито пък в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са поставени въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, от което следва, че правилно е прието, че и в тази част касационната жалба е процесуално недопустима, независимо, че съделителите са необходими другари по решението за извършване на делбата.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 236 от 27.03.2012 г., постановено по гр.д. № 1189 по описа за 2011 г. на Върховния касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: