О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 242
гр. София, 23.04.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр.дело № 354/2015 година.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК, образувано по частна жалба на П. Е. П. срещу определение № 16535 от 18.08.2014 г. по гр. дело № 7861/2013 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ „Г” състав.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Представено е приложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, което не се разглежда в настоящето производство, тъй като частната жалба е срещу въззивно определение по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, чието обжалване пред ВКС не е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 изр. 1 ГПК, поради което редовната частна жалба, каквато е настоящата се разглежда по същество, без провеждане на производство по чл. 288 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
С цитираното по – горе определение състав на Софийски градски съд, /СГС/ е отменил протоколно определение от 26.02.2014 г., с което е даден ход на делото и ход на устните състезания, оставил е без разглеждане молбата на П. П. с вх. № 1012062 от 26.03.2013 г. и е прекратил производството по гр. дело № 7861/2013 г. на СГС, ГО, ІІ „Г” състав. За да постанови този резултат съдът е приел, че молбата за отмяна на неприсъствено решение № І – 41 – 74 от 07.04.2011 г. по гр. дело № 25956/2010 г. на Софийски районен съд, 41 състав, подадена от П. П., с което са уважени искове на [фирма], [населено място] против молителя по чл. 422 ГПК и са присъдени разноски в полза на ищеца е процесуално недопустима. СГС е изложил мотиви за подаване на молбата след изтичане на срока по чл. 240, ал. 1 ГПК.
Определението е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчване на неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е била лишена от възможност да участва в делото поради някоя от изчерпателно изброените в нормата причини. Препис от цитираното по – горе неприсъствено решение е връчен на молителя, сега частен жалбоподател на 25.04.2011 г., видно от съобщение – разписка по гр. дело № 25956/2010 г. на Софийски районен съд /СРС/, 41 състав, приложено към същото дело /лист 149 от посоченото дело/. Твърдението в частната жалба, че П. П. не е получавал „уведомления за постановяването на неприсъственото решение на СРС” не е подкрепено с доказателства. В частната жалба се поддържа, че този извод следвал от събраните и приложени по делото доказателства, но доказателство, опровергаващо данните в посоченото съобщение – разписка по гр. дело № 25956/2010 г. на СРС, 41 състав частният жалбоподател не е представил. Доводът, че от 1986 г. живее на адреса, на който депозирал възражението по чл. 414 ГПК не променя горния извод за получаване на препис от съдебното решение, тъй като това е и адреса, на който е връчено посоченото съобщение – разписка по гр. дело № 25956/2010 г. на СРС. Изводът за редовно връчване на неприсъственото решение не се променя и от изложените доводи за лишаване на П. от участие в производството по гр. дело № 25956/2010 г. на СРС, 41 състав вследствие допуснато според частния жалбоподател нарушение на чл. 47 и сл. ГПК от СРС, тъй като процедурата по призоваването му за съдебното заседание от 07.04.2011 г. по реда на чл. 41 ГПК от СРС не е прилагана по отношение на уведомяването за неприсъственото решение, извършено с посоченото съобщение – разписка по гр. дело № 25956/2010 г. на Софийски районен съд, 41 състав. Неотносим към въпроса за изпълнение на процедурата по връчване на неприсъственото решение е доводът за нарушение на процедурата по призоваването на молителя в единственото съдебно заседание, проведено по гр. дело № 25956/2010 г. на СРС, 41 състав. Този довод на частния жалбоподател, включително разсъжденията относно приложението на чл. 47, ал. 1 ГПК е релевантен единствено към основателността на молбата по чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като засяга фактическия състав на т. 1 от разпоредбата, но е ирелевантен за основателността на настоящата частна жалба, въвеждаща спор за редовното връчване на неприсъственото решение, респективно за опровергаване на данните в процесното съобщение – разписка. В случая от това съобщение – разписка се установява, че на 25.04.2011 г. на адреса, който частният жалбоподател е посочил в молбата си за отмяна, както и в частната си жалба като адрес, на който живее трайно и непрекъснато от 1986 г. и който е посочен в удостоверението, издадено от МВР, като постоянен и настоящ адрес, включително е отразен в копието от лична карта, връчителят, длъжностно лице в СРС е връчил на П. Е. П. лично препис от решение № І – 41 – 74 от 07.04.2011 г. по гр. дело № 25956/2010 г. на Софийски районен съд, 41 състав. Разписката за извършеното връчване, подписана от връчителя, е официален свидетелствуващ документ, който доказва пълно връчването и всички обстоятелства, които имат значение за него. Самото връчване е действие, което се извършва и удостоверява от връчителя. Адресатът – ответник по предявения иск, по който е постановено неприсъственото решение е удостоверил получаването му с подписа си, който не е оспорен по надлежния ред. Поради това отразените в процесното съобщение – разписка обстоятелства следва да се приемат за доказани, респективно редовното връчване на неприсъственото решение за установено. Връчването има правно действие. От момента на редовното връчване започва да тече едномесечният срок по чл. 240, ал. 1 ГПК, в който страната, срещу която е постановено неприсъствено решение може да поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е била лишена от възможност да участва в делото поради някоя от причините, изброени в разпоредбата. В случая срокът е изтекъл на 25.05.2011 г., а молбата по чл. 240, ал. 1 ГПК е подадена на 26.03.2013 г. продължителен период след изтичане на срока, поради което изводът на СГС, че молбата е процесуално недопустима поради подаването й след срока е обоснован и законосъобразен. Не са допуснати нарушения на закона при постановяване на обжалваното определение, поради което същото определение трябва да бъде потвърдено.
По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 16535 от 18.08.2014 г. по гр. дело № 7861/2013 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ „Г” състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: