О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 242
София,26.03.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 140/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано е по частна касационна жалба на „Б” ООД със седалище в гр. В. чрез процесуалния му представител адв. К, срещу определение № 469 от 05.10.2009 г. по ч. т. д. № 465/2009 г. на Варненски апелативен съд. С обжалваното определение е оставена без уважение частна жалба на „Б” ООД срещу разпореждане № 2* от 15.06.2009 г. по т. д. № 590/2005 г. на Варненски окръжен съд за издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязлото в сила въззивно осъдително решение по т. д. № 454/2008 г. на Варненски апелативен съд в частта относно законните лихви върху присъдените с решението парични вземания.
В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на закона и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като се прави искане за неговата отмяна и за обезсилване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист относно лихвите. Частният жалбоподател поддържа, че невлязлото в сила въззивно решение, послужило като основание по чл.404, т.1 от ГПК за издаване на изпълнителен лист, не съдържа осъдителен диспозитив за законни лихви, поради което разпореждането за издаване на изпълнителен лист е недопустимо и неправилно е потвърдено от въззивния съд.
С частната касационна жалба е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, в което допускането на касационно обжалване е аргументирано с твърдения за наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК, сочени във връзка с чл.274, ал.3 от ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба „С” Е. не изразява становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на допустимостта на частната касационна жалба, констатира следното :
Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК от надлежна страна.
Предмет на обжалване със същата е определение на въззивен съд, постановено по повод частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционен съд за издаване на изпълнителен лист по реда на чл.405, ал.1 вр. с ал.2 от ГПК въз основа на невлязло в сила въззивно осъдително решение – изпълнително основание по чл.404, т.1 от ГПК.
Определенията на въззивните съдилища, които могат да бъдат обжалвани с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд, са посочени лимитивно в чл.274, ал.3 от ГПК. В цитираната разпоредба е предвидена процесуална възможност за обжалване само на определения, с които се оставят без уважение частни жалби срещу първоинстанционни определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /чл.274, ал.3, т.1 от ГПК/, и на определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /чл.274, ал.3, т.2 от ГПК/.
Обжалваното с частната касационна жалба определение не попада в хипотезата на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК, тъй като потвърденото с него първоинстанционно разпореждане няма преграждащо действие спрямо развитието на делото, в рамките на което е постановено. Обжалваемостта на определението не може да бъде изведена и от разпоредбата на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК, доколкото с него не се дава разрешение на материалноправен спор, свързан с предмета на делото, а само се осигурява изпълнение на признатото със съдебно решение вземане. Процесуалният закон – чл.407, ал.3 от ГПК, предвижда изрично възможност за обжалване по общия ред, т. е. при предпоставките на чл.274, ал.3 от ГПК в рамките на триинстанционно съдебно производство, единствено по отношение на разпорежданията за издаване на изпълнителен лист при условията на чл.406, ал.2 от ГПК въз основа на актове по чл.404, т.2 и т.3 от ГПК, каквато не е разглежданата хипотеза. При тези обстоятелства, след като обжалваното определение не попада сред лимитивно посочените в чл.274, ал.3 от ГПК определения, по отношение на които е регламентиран касационен контрол за законосъобразност, касационното му обжалване е недопустимо и подадената частна касационна жалба не подлежи на разглеждане по същество.
Недопустимостта на обжалването може да бъде аргументирана и с разрешението, дадено в ТР № 1/17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС – т.6, което не е изгубило значението си и при действието на Гражданския процесуален кодекс от 2007 г., предвид аналогичната правна уредба на производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязло в сила осъдително решение на въззивен съд. Според задължителните указания в цитираното тълкувателно решение, определението за издаване на изпълнителен лист по чл.244 от ГПК /сега отм., съответстващ на чл.407 от ГПК от 2007 г./ подлежи на двуинстанционно разглеждане и може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд само в случаите, когато е постановено за първи път от въззивен съд. В хипотезата, когато въззивният съд се е произнесъл по частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционен съд за издаване на изпълнителен лист, касационното обжалване на въззивното определение е недопустимо, тъй като с постановяването му е изчерпан процесуалният ред за разглеждане на спора по повод издаване на изпълнителен лист.
Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че частната касационна жалба е процесуално недопустима като подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт и следва да бъде оставена без разглеждане.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на „Б” ООД със седалище в гр. В. с вх. № 4919/12.11.2009 г. срещу постановеното по ч. т. д. № 465/2009 г. определение № 469 от 05.10.2009 г. на Варненски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :