4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 243
гр.София, 12.02.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шести февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 6174 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 1069, постановено по гр.д. № 4271 по описа за 2012 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав, в частите, с които е отменено решение № 3223 от 27.04.2012 г. по гр.д. № 1249 по описа за 2009 г. на СГС, ГО,І-5 състав, за отхвърляне на предявените от В. Д. Х. против [фирма] искове с правно основание чл.55, ал.1, предложение трето от ЗЗД за връщане на сумата 15 450 евро и иск по чл.86 от ЗЗД за заплащане на 151,90 лв. обезщетение в размер на законната лихва върху главницата за периода от 1.02.2009 г. до 13.02.2009 г. и е постановено друго решение, с което тези искове са уважени.
Касаторът [фирма] твърди, че решението на Софийския апелативен съд е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Съществуващата реална забава във времето от страна на общинската администрация във връзка с одобряването на проект за изменение в архитектурен проект към разрешението за строеж може ли да бъде вменена във вина на дружеството-строител?
2. Допустимо ли е съдът да игнорира клаузи от договора между страните, за да обоснове вината на длъжника, незачитайки представените пред първата инстанция доказателства? Касаторът има предвид клаузата на чл.5.6. от договора за удължаване на сроковете при административни забави.
3. В обжалваното решение въззивният съд не е изложил собствени мотиви и аргументи за взетото решение, което представлява нарушение на чл.235, ал.1 и 2 от ГПК. Законът не е приложен според точния му смисъл с оглед разясненията, дадени в т.12 от ТР № 1 от 17.07.2001 г.
Моли настоящата инстанция да допусне касационно обжалване на решението на Софийския градски съд по поставените въпроси.
Ответникът по жалбата В. Д. Х. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за заплащане на 500 лв. адвокатско възнаграждение за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Ищецът В. Д. Х. е сключил на 1.11.2007 г. с дружеството-касатор предварителен договор за покупко-продажба и построяване на апартамент № 17, в жилищна сграда, находяща се в УПИ Х-606, 1406, кв.4, м. „К. в.”, район „Л.”, по плана на [населено място]. От уговорената цена в размер на 103 000 евро купувачът е внесъл 15 450 евро аванс. В т.5.5. от договора продавачът е поел задължение да предаде имота с разрешение за ползване в срок до 31.01.2008 г., а според т.5.6. от договора при форсмажорни обстоятелства/включително административни забави, които не са под контрола на продавача/ сроковете в договора автоматично се удължават с времето, през което е продължило това обстоятелство. С нотариална покана, връчена на 15.01.2009 г. на представител на дружеството, ищецът е дал 30 дневен срок за прехвърляне на собствеността, заявил е, че разваля договора на основание чл.87, ал.1 от ЗЗД. Позовал се е и на чл.87, ал.2 от ЗЗД, тъй като в единадесетмесечния срок на забавата разноските по банковите кредити са се увеличили средно с 30%, а цените на недвижимите имоти са се понижили с 20 процента. Тези обстоятелства са доказани по делото посредством приетите експертизи, според които цената на апартамента се е понижила с 30 %, а условията за ползване на ипотечни кредити са се влошили. Поради развалянето на договора ищецът е поискал връщане на аванса. В нотариална покана от 16.01.2009 г. дружеството-касатор е отказало да върне сумата, тъй като строежът е бил завършен и има готовност да прехвърли собствеността, което е принудило ищеца да заведе искове за връщане на дадената в аванс сума и за мораторната лихва върху нея. Тези искове са били уважени с обжалваните части на въззивното решение. Първите два въпроса на касатора, по който той счита, че следва да се допусне касационно обжалване на това решение, са свързани с възражението му, че забавянето на строежа се дължи не на неговото поведение, а на действията на администрацията, които според т.5.6 от договора удължават сроковете. Касаторът твърди, че на 5.12.2005 г. е била издадена заповед, предвиждаща двете сгради да имат общо подземно ниво с преход от една рампа. Това наложило дружеството с молба от 27.02.2007 г. да поиска ново съгласуване и одобряване на проектите на сградата, а промените били одобрени едва на 9.10.2008 г. Тези административни пречки, наречени от касатора административна забава, не представляват случайно събитие, което може да освободи длъжника от отговорност съгласно чл.81, ал.1 от ЗЗД. Случайното събитие трябва да е непреодолимо, непредвидено и непредвидимо събитие или действие, при което липсва виновно поведение на длъжника. Ако събитието е предвидимо или длъжникът е бил в състояние да го предотврати, няма случайно събитие. В случая административните пречки са съществували още преди сключването на договора с ищеца на 1.11.2007 г., дружеството е знаело за тях и при полагане на дължимата грижа е могло своевременно да ги отстрани. В същия смисъл е изложил мотиви въззивният съд, като е приел, че действията на администрацията не удължават сроковете на договора и не освобождават длъжника от отговорност. Следователно изводите на въззивния съд по първите два въпроса на касатора съответстват на теорията и на съдебната практика по приложението на разпоредбата на чл.81, ал.1 от ЗЗД./ А. К., „Облигационно право. Обща част”, второ издание от 2002 г., стр. 274/ Ето защо по тези въпроси касационно обжалване не следва да бъде допускано.
В третия въпрос на касатора се съдържа твърдението, че въззивният съд не е изложил собствени мотиви и аргументи за взетото решение. Това твърдение е невярно, тъй като съдът подробно е обсъдил фактическата обстановка и възраженията на страните и е мотивирал своите правни изводи. Следователно и третият въпрос не може да послужи за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд.
По изложените съображения следва да се приеме, че касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на В. Д. Х. 500 лв. адвокатско възнаграждение за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1069, постановено по гр.д. № 4271 по описа за 2012 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав, в частите, с които е отменено решение № 3223 от 27.04.2012 г. по гр.д. № 1249 по описа за 2009 г. на СГС, ГО,І-5 състав, за отхвърляне на предявените от В. Д. Х. против [фирма] искове с правно основание чл.55, ал.1, предложение трето от ЗЗД за връщане на сумата 15 450 евро и иск по чл.86 от ЗЗД за заплащане на 151,90 лв. обезщетение в размер на законната лихва върху главницата за периода от 1.02.2009 г. до 13.02.2009 г. и е постановено друго решение, с което тези искове са уважени.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на В. Д. Х., ЕГН [ЕГН], сумата 500/петстотин/ лв., представляваща адвокатско възнаграждение за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: