ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 243
София, 14.04. 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева ч.гр. дело № 89 по описа за 2010г. и приема следното:
Производството е по чл.278 във вр. с чл.274 ал.3 от ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на адвокат Б като процесуален представител на Д. И. Н. от гр. В. и Н. И. Н. от гр. О. срещу определението на Бургаския апелативен съд № 89 от 27.ІV.2009г. по ч.гр.д. № 70/2009г.
Ответниците по частната жалба П. И. Н. и И. П. Н. , и двете от гр. О., не са заявили становище пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационно обжалване ВКС на РБ, състав на ІV ГО, съобрази следното:
С атакуваното разпореждане Бургаският апелативен съд е оставил в сила определението на Бургаския окръжен съд № 2/16.ІІ.2009г. по гр.д. № 735/2008г. в частта, с която е прекратено производството по делото по отношение на ответницата И поради липсата на правен интерес от насочването и срещу нея на иска за прогласяване нищожността поради липса на съгласие /невъзможност поради тежко здравословно състояние продавачът да формира правно валидна воля/ на сключения между И. Н. /преди смъртта му/ и П. Ил. Н. договор за продажба на недвижим имот, предмет на нот.акт № 121/2007г., тъй като тя не е страна по този договор, а пълномощник на продавача. Съдът е приел, че липсва петитум за прогласяване нищожността на упълномощаването от продавача на И. Н. Не съставлява предявяване на иск по смисъла на чл.127 от ГПК отразеното в обстоятелствената част на исковата молба, “че с оглед здравословното състояние на продавача той не би могъл да формира правно валидна воля, поради което е налице липса на съгласие от негова страна, даващо основание за прогласяване недействителността както на пълномощното, така и на изповяданите въз основа на него разпоредителни сделки, поради което е налице правен интерес от предявяването на настоящия иск за прогласяване нищожността на договора”. Като неоснователно е оценено твърдението на жалбоподателите, че съдът е задължен да изведе искането на страната от изложените в исковата молба обстоятелства, както и че дори в исковата молба да не е отделно формулиран петитум за прогласяване нищожност на упълномощаването, съдът следва да се произнесе и относно нея, тъй като това искане е направено в обстоятелствената част на исковата молба. Съдът няма право вместо страната да формулира нейни искания и да се произнася по непредявени изрично искания.частието в процеса на И. Н. би било задължително при наличието на фигурата “необходимо другарство”, каквото в случая не е налице. Предявеният иск касае само нищожността на договора за продажба и страните по него, но не и пълномощника на продавача. Съдът е оправомощен да констатира в обстоятелствената част на решението си евентуалната нищожност на упълномощаването, но за нищожността на договора за продажба следва да се установи твърдението за липса на съгласие на продавача за извършването на продажбата.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, както и в частната касационна жалба, касаторите сочат, че въззивният съд се произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, не отчитайки, че следва да се произнесе по направените искания независимо от формата им. Заключението на съда относно кръга на предявените с исковата молба искове е в противоречие със закона и с практиката на ВС и ВКС, обективирана в четири решения на техни състави /едно от които представено, а от останалите са посочени цитати/ и в едно решение на ОСГК по гр.д. № 26/1988г., както и в едно решение на ОС Я. /с посочен цитат от него/, според която практика съдът е длъжен да изведе искането на страната от обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на исковата молба.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.2 от ГПК /тъй като се сочи само незадължителна съдебна практика/ предпоставки за допускане на касационно обжалване – произнасяне от въззивния съд в атакувания акт по материалноправен или процесуалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата.
В соченото от касаторите решение № 2224/28. ХІІ.1984г. по гр.д. № 1120/1984г. на ВС, ІІ ГО, е прието, че правната квалификация на иска се определя само от съда въз основа на изложените в историческата част на исковата молба обстоятелства. Ищецът не е длъжен да квалифицира иска си, а дадената от него правна квалификация не задължава съда.
В решение № 75/15.VІІІ.1988г. по гр.д. № 26/88г. на ОСГК на ВС е прието, че ищецът е длъжен да изложи фактическите основания на претенцията си, а съдът определя приложимият закон.
В решение № 92/01.ІІ.1999г. по гр.д. № 3107/1997г. на ВКС, ІVІ ГО, е прието, че съдът се произнася по предявен иск, като изхожда от действително изразената воля, а не от буквалното формулиране на петитума на исковата молба.
В решение № 262/2006г. по гр.д. № 1361/2005г. на ВКС ІV ГО е прието, че ищецът не е длъжен да сочи квалификацията на претенцията си, което е право и задължение на правораздавателния орган.
В решение № 1564/19.VІ.1979г. по гр.д. № 290/1979г. на ВС І ГО е прието, че основанието на иска се определя от обстоятелствата, изложени в исковата молба, а не от посочената правна квалификация.
Посоченото от касаторите решение на ОС Я. от 27.ІІ.2007г. по гр.д. № 45/2007г. няма данни да е влязло в сила, само каквито решения съставят съдебната практика по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК. Поради това решението не следва да се взема предвид при произнасянето по допустимостта на касационното обжалване на атакувания съдебен акт.
В посочените решения на състави на ВС и на ВКС не се съдържа разрешение на въпросите, по които се е произнесъл въззивния съд в разглеждания случай. Разрешението в тях касае само въпросът за правомощието на съда да определя правната квалификация /основанието, приложимият закон/ на предявената претенция въз основа на обстоятелствената част и петитума, заявени в исковата молба, но не и че е длъжен да изведе искането на страната /петитума/ от изложението в обстоятелствената част. Ето защо касаторите не са установили наличието на противоречива практика на съдилищата по решаващите изводи на въззивния съд в атакувания акт, което обуславя недопускане на касационното му обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на пределението на Бургаския апелативен съд № 89 от 27.ІV.2009г., постановено по ч.гр.д. № 70/2009г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: