7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№243
гр.София, 19.06.2013 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на единадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 2622/2013 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Р. И. Н., И. Й. М., В. Й. И.-С., И. Г. М. и Б. В. Г. са подали касационна жалба вх.№ 64482 от 11.07.2011 год. срещу въззивното решение от 02.06.2011 год. по гр.дело № 10226/2010 год. на Софийския градски съд, ІV-в отделение, с което е потвърдено решението от 20.04.2010 год. по гр.дело № 10691/2008 год. на Софийския районен съд, 36-ти състав за отхвърляне на предявения от касаторите и от Е. Г. В., Й. Е. Г., И. Г. К., С. Г. М. и Г. В. Г. иск по чл.108 ЗС срещу Университета за национално и световно стопанство/У./,гр.С. за предаване владението върху нива от * кв.м., *-та категория, находяща се в строителните граници на [населено място], м.”К.-Р.”, имот № * от кадастралния план от * год. при граници/съседи/: Я. С., М. И. и Б. С..
Поддържат се оплаквания за съществени процесуални нарушения, необоснованост и нарушение на материалния закон.
Като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение се сочи противоречиво разрешаван от съдилищата въпрос: доколко преценката за наличие на пречка за възстановяване на собствеността по смисъла на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ следва да се извършва с оглед установените в чл.24 ЗСПЗЗ критерии и дадените в разпоредбите на § 1 от ДР на ППЗСПЗЗ легални определения. Твърди се, че въззивният съд не се е произнесъл по въпроса какво представлява проведеното мероприятие, което не позволява възстановяването на собствеността. Като примери за противоречива практика по въпроса се сочат: от една страна-решение № 1992 от 21.01.2002 год. по гр.дело № 317/2001 год. на ВКС, ІV г.о. и решение № 410 от 15.05.2000 год. по гр.дело № 1504/1999 год. на ВКС, ІV г.о., а от друга – решение № 1082 от 15.12.2008 год. по гр.дело № 2570/2007 год. на ВКС, ІІ г.о. и решение № 1084 от 12.11.2008 год. по гр.дело № 4506/2007 год. на ВКС, ІІ г.о. К. поддържат, че въззивният съд не е съобразил факта, че съгласно действащия към момента на издаване решението на ОСЗГ „О. купел” регулационен план, УПИ * е отреден за комплексно обществено обслужване/КОО/. Твърди се, че за процесния имот има валидна административна преписка, издадена заповед от кмета, с която се потвърждава подлежащата на възстановяване свободна площ и е издадено решение на ОСЗГ”О. купел”. Според касаторите, актът за държавна собственост е съставен през 2006 год., след изменението на регулационния план и се явява последващ факт, целящ да се промени влязъл в сила регулационен план.
К. се позовават и на тълкувателно решене № 1 по гр.дело № 11/1997 год. на ОСГК на ВКС и на решение № 65/11.02.2011 год. по в.гр.дело № 772/2010 год. на Пловдивския апелативен съд. Поддържат, че от експертизата не става ясно дали теренът е моделиран съобразно вертикална планировка, внесени ли са растителни видове, характерни за паркова среда или се касае за естествено образувала се растителна среда – решение по адм.дело № 1318/2010 год. на Административния съд-гр.В..
Поддържа се, че мотивите на въззивния съд са неправилни в частта им, че първоинстанционното решение е влязло в сила по отношение на необжалвалите го страни. Твърди се, че в производството по иск за собственост всички съсобственици са необходими другари и се конституират като страни в съдебното производство, което е направено и в производството пред въззивния съд. Според касаторите, това е необходимо, тъй като не може да има различни решения по отношение на един съсобствен имот.
Ответникът по касация У.-гр.С. е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
От фактическа страна е установено, че с решение № 9520/ 155; 175; 269 от 17.09.2007 год. на ОСЗГ”О. к.” е възстановено във възстановими стари реални граници правото на собственост на Р. И. Н. и на наследниците на Г. и Й. И. Н. върху нива от * дка, част от имот № * по кадастралния план от * год. на [населено място], м.”К.-Р.”. Съгласно приложената към решението на ОСЗГ скица от 09.07.2008 год., бившият имот № * попада в границите на урбанизирана територия, определени с Ч. на [населено място], м.”С. град”, кв.* и кв.*, от * год. и 2001 год. В заповедта на кмета на район „С.” от 09.07.2007 год. е посочено, че бившият имот № * в м.”Н. поле” е застроен, а незастроена част от * кв.м. може да бъде възстановена. На 31.10.2006 год. е съставен акт за публична държавна собственост № * за УПИ * с площ * кв.м., кв.*-* по Ч. на м.”С. град”, вписан на 01.11.2006 год., в който за бивш собственик е посочена държавата, М., в графата по-рано съставени актове са посочени А. № */*/ от * год. и А. № * от * год., а в графа „предоставени права за управление”-У.. Представени са и цитираните по-рано съставени актове за държавна собственост, с които празни места, съответно от * кв.м. в м.”С. град” и от * кв.м. в същата местност са били предоставени за оперативно управление на Министерството на народната просвета/с първия акт/ и на Министерството на културата, науката и просветата/с втория акт/. От съдебно-техническите експертизи по делото е видно, че имотът, защрихован в зелен цвят на скицата, представлява УПИ *, обособен от кв.*, който е отреден за У. и е част от двора на университета, а към датата на издаване решението на ОСЗГ – 17.09.2007 год., част от имот № *, к.л.* по плана от * год. попада в новоотредения с Ч. през 2001 год. УПИ *, отреден за КОО и част от тревната площ на У. с изцяло изпълнена вертикална планировка – озеленяване, ограда, водопровод и кабели-ниско напрежение.
При тези данни въззивният съд е приел, че решението на ОСЗГ”О. купел” не е съобразено с императивните норми на чл.24, ал.2 и ал.6 ЗСПЗЗ. Посочено е, че след като мероприятието, за което е бил отчужден бившия имот № * е реализирано, последващото изменение с Ч. от 2001 год. и обособяване на незастроена част от урегулирания поземлен имот не променя това обстоятелство. Според въззивния съд, без значение е дали има последващо застрояване на терена, за който е предвидено мероприятието, ако то вече е било реализирано. Посочено е по-нататък, че отразеното в скицата на имота, послужила като основание за част от него, че същият е извън застроената част от УПИ*-за нуждите на учебното заведение, не променя това обстоятелство. Градският съд е приел и че не са налице изискванията на чл.11 ЗСПЗЗ, тъй като частта от бившата нива попада в урбанизирана територия, която обаче не е предвидена за обществено мероприятие и комплексно жилищно, вилно и курортно строителство, а е била държавна собственост, предоставена за управление на Университета за национално и световно стопанство. Към датата на постановяване на решението на ОСЗГ”О. купел”-17.09.2007 год., имотът е бил публична държавна собственост – А. № */* год. и е предоставен за нуждите на учебно заведение/У./, поради което, според градския съд, собствеността се запазва като държавна, а съобразно чл.24, ал.6 ЗСПЗЗ бившите собственици се обезщетяват по реда на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Жалбоподателите не се позовават на задължителна практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и не сочат тълкувателни решения или постановления на Пленума на Върховния съд; тълкувателни решения на общите събрания на гражданската и търговската колегии на ВКС или решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, на които да противоречи разрешението, дадено от въззивния съд с обжалваното решение.
Липсва предпоставка и по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. По твърдението в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК за наличие на противоречиво разрешаван от съдилищата материалноправен въпрос, а именно: доколко преценката за наличие на пречка за възстановяване на собствеността по смисъла на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ следва да се извършва с оглед установените в чл.24 ЗСПЗЗ критерии и дадените в разпоредбите на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ легални определения, е постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 552 от 15.12.2010 год. по гр.дело № 1226/2009 год. на Върховния касационен съд. С това решение, представляващо част от задължителната практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК е прието, че разпоредбите на чл.24, ал.2, 3 и 4 ЗСПЗЗ намират приложение когато е налице съответно отреждане или проведено мероприятие, касаещо съответния обществен интерес, т.е. служи за задоволяване на важни държавни нужди, нужди на науката, културата, на сигурността и отбраната на страната, екологични и благоустройствени нужди на държавата и общините. Посочено е също така, че ако върху земите е проведено друг вид мероприятие, а именно мероприятие, свързано с дейността на производствено предприятие, разпоредбите на чл.24, ал.ал.2, 3 и 4 ЗСПЗЗ не намират приложение, тъй като производствената дейност удовлетворява друг тип нужди на обществото, различни от тези по чл.24 ЗСПЗЗ. Според решението, в такива случаи преценката дали съществува възможност за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ се извършва по критериите, установени в чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ-доколко вследствие на проведеното мероприятие имотът е запазил характера си на земеделски, продължава да се използва като такъв или предназначението му е променено, изградените в него съоръжения представляват част от производствената структура на предприятието и обслужват част от производствения му процес по начин, че премахването им би нарушило нормалното му протичане, вкл. когато върху имота са извършени строителни дейности по смисъла на § 1в, ал.1 от ДР на ППЗСПЗЗ. Решението по чл.290 ГПК преодолява противоречието в съдебната практика, и то именно с оглед разрешенията в посочените и от жалбоподателите решения на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./.
Следователно, въззивното решение е съобразено с разграничението, направено с решение № 552 от 15.12.2010 год. по гр.дело № 1226/2009 год. на ВКС, ІІ г.о. относно приложението на чл.10б, ал.1 и чл.24, ал.2, 3 и 4 ЗСПЗЗ, поради което не е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Решението на апелативния съд е в съответствие и с решение № 168 от 30.03.2011 год. по гр.дело № 392/2010 год. на ВКС, І г.о., в което в производство по реда на чл.290 ГПК за аналогичен случай е прието, че след като имотът е бил предоставен за мероприятие на държавата на В.”Л.”, сега Технически университет, и това мероприятие е било реализирано, съгласно чл.89, ал.2 от Закона за висшето образование, той има статут на публична държавна собственост. Посочено е по-нататък, че макар и да е създадена едва през 2009 год., новата алинея четвърта на чл.7 З., съгласно която не подлежи на възстановяване собствеността върху имоти публична държавна собственост, разпоредбата не е нова по своето съдържание. Съставът на ВКС, І г.о. е приел, че текстът е израз на по-общата забрана за възстановяване на собствеността върху имоти, които са застроени или върху които са проведени мероприятия на държавата по смисъла на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ във връзка с § 1в, ал.1 и ал.2 ППЗСПЗЗ, както и на забраната да се възстановява реално собствеността върху имоти, които след 25.02.1992 год. са превърнати в публична собственост със закон или с решение на Министерския съвет – чл.2, ал.1 и ал.7 З.. Според решението, независимо от това кога и по какъв ред е била отнета собствеността, във всички случаи тя не може да бъде възстановена нито по реда на ЗСПЗЗ, нито по реда на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ.
Като основание по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК не може да бъде преценявано решение № 65 от 11.02.2011 год. по в.гр.дело № 772/2010 год. на Пловдивския апелативен съд, доколкото жалбоподателите не са удостоверили, че същият съдебен акт, подлежащ на обжалване пред ВКС е влязъл в законна сила.
В контекста на чл.280, ал.1, т.2 ГПК не може да се преценява и решението на Административния съд [населено място] по адм.дело № 1138/2010 год. Обхватът на съдебните актове, съставляващи задължителна практика по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, както и на съдебните актове, които се включват при въвеждане на понятието за противоречива практика по чл.280, ал.1, т.2 ГПК не съдържа постановените от административните съдилища актове, нито съдебни актове на районни или окръжни съдилища, постановени по спорове относно законосъобразността на обжалвани административни актове. Преодоляването на противоречия в съдебната практика по административни дела е от компетентност на Върховния административен съд /срвн., чл.258 и чл.259 АПК/. В случаите, когато приложението на гражданскоправна норма има преюдициално значение за разрешаване на административно дело, формираната практика обхваща и тези въпроси, като при наличие на противоречива практика по въпроси, обуславящи крайния изход на делото, редът на уеднаквяването й е по чл.124, ал.2 ЗСВ-чрез приемане на съвместно тълкувателно решение от общото събрание на съдиите от съответните колегии на ВКС и ВАС /срвн., т.3 от тълкувателно решение № 1/2009 год. от 19.02.2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на О. на ВКС/.
Мотивите към решението не подлежат на отделно обжалване, а с диспозитива на съдебния акт градският съд изцяло е оставил в сила първоинстанционното решение. Предвид на това, за касаторите не е налице правна възможност да обжалват мотивите на въззивното решение, в които е било констатирано, че в частта, с която е отхвърлен иска за собственост спрямо необжалвалите ищци, решението на първата инстанция е влязло в сила. Отделно от това, съдебната практика приема, че е налице обикновено, а не необходимо другарство при искове, предявени от съсобственици за ревандикиране на общата вещ /срвн., определение № 148 от 05.10.2009 год. по гр.дело № 1469/2009 год. на ВКС, І г.о./, а правилото на чл.271, ал.3 ГПК не важи за обикновените другари и съдът не може да отмени решението по отношение на необжалвалите обикновени другари на жалбоподателя.
В обобщение, не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 02.06.2011 год. по гр.дело № 10226/2010 год. на Софийския градски съд, ІV-в отделение по жалба вх.№ 64482 от 11.07.2011 год. на Р. И. Н., И. Й. М., В. Й. И.-С., И. Г. М. и Б. В. Г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/