5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 243
гр. София, 16.03.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1914 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Р. Р. срещу решение №448/12.03.2015г. по гр.д. №383/2015г. на Пловдивски окръжен съд, Гражданско отделение. С него е потвърдено решение №4672/04.12.2014г. по гр.д. №4856/2014г. на Пловдивски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от П. Р. Р. срещу Всестранна потребителска кооперация „Напредък“, [населено място], иск с правно основание чл.58 от Закона за кооперациите за отмяна на взетите решения на проведеното на 17.03.2014г. редовно общо годишно събрание на кооперацията. Касационната жалбоподателка поддържа, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Поддържа, че още пред първата инстанция е навела доводи за извършено престъпление от лицето Р. Ч. – служител на кооперацията, който е положил подписи вместо нея и сина й, както и вместо други лица, в представения по делото списък на получилите покани член – кооператори за провеждането на квартални събрания на В. „Напредък“ на 25.04.2014г. Твърди, че въззивният съд неправилно е приел за преклудирано искането й за събиране на доказателства относно етапа, на който се намира досъдебното производство, образувано при РУ„Полиция“, [населено място], за същото престъпление. Счита, че това са престъпни обстоятелства, от които зависи изхода на производството по чл.58 от ЗК, доколкото опорочават редовното свикване на общото събрание на кооперацията. Също поддържа, че съдът неправилно е отказал да обсъди доводите й в допълнението към въззивната жалба, тъй като според нея то има характер на писмено становище по основателността на жалбата. Твърди също, че неправилно е разпределил доказателствената тежест по отношение членството в кооперацията на лицата Методи В., Н. Г., П. Р., П. Б., Руска Б., С. Б., Т. П. и Х. С..
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК поддържа основанията по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за достъп на решението до касация по следните въпроси, обусловили изхода на спора: Могат ли да се сочат доказателства във въззивното производство, касаещи безспорни факти, които не са били оспорени и относно които не са дадени указания в доклада на съда? Следва ли производството да бъде спряно, когато изходът на гражданския спор зависи от разкрити по делото престъпни обстоятелства, при въведено твърдение за престъпление и при изрично искане за спиране на производството? Поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение на първия процесуалноправен въпрос е в противоречие със задължителната практика, обективирана в решение №417/12.07.2010г. по гр.д.№788/2009г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и решение №253/18.05.2011г. по гр.д.№1919/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о., с които е прието, че въззивният съд е длъжен да събере доказателства, които не са събрани в първата инстанция в резултат на процесуални нарушения. Поддържа, че вторият въпрос е разрешен в противоречие с решение №116/15.05.2013г. по гр.д.№745/2012г. на ВКС, ГК, ІV г.о., с което е прието, че съдът винаги спира производството на основание чл.299 ал.1 т.5 от ГПК, когато по делото се разкрият престъпни обстоятелства и изходът на гражданския спор зависи от установяването им по надлежен ред.
Ответникът Всестранна потребителна кооперация „Напредък“, [населено място], оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че не са налице посочените основания за допускане на касационен контрол по чл.280 от ГПК, съответно за неправилност на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е изложил, че в хода на процеса ищцата се опитва да въведе нови фактически твърдения, различни от посочените в исковата молба основания за незаконосъобразност на оспорените решения на кооперацията, а именно твърдяната неавтентичност на собствения й подпис и този на сина й Г. Р. в представения по делото списък на получилите покани член – кооператори. Развил е съображения, че доколкото ищцата сама се е позовала на този документ, доводът за неистинност на документа е следвало да бъде изложен още в исковата молба, но дори и да се приеме, че тя своевременно е оспорила подписа си в документа и е поискала изготвяне на графологична експертиза в първото съдебно заседание, като районният съд е пропуснал да се произнесе по заявеното оспорване и по направеното доказателствено искане, ищцата е следвало да изложи оплаквания за това нарушение, за да може да иска събиране на нови доказателства във въззивното производство. Въззивният съд е изтъкнал, че във въззивната жалба липсват доводи за допуснати от районния съд процесуални нарушения, в рамките на които евентуален порок да бъде поправен, вкл. чрез събиране на съответните доказателства по реда на чл. 266 ал.3 от ГПК, поради което не може чрез снабдяване с данни от досъдебните органи за действителното авторство на документа да се заобикалят процесуалните правила на ГПК за оспорване на истинността му. Също така е посочил, че за гражданския съд е без значение кой е действителният автор на документа, т.е. кой е деецът, осъществил документното престъпление, а само дали подписът принадлежи на лицето, което се сочи за негов автор – въпрос, касаещ доказателствената стойност на документа, който се изследва именно по реда на чл. 193 от ГПК, а не чрез намеса на разследващите органи и то след като са пропуснати процесуалните срокове за това. Поради това е стигнал до извода, че единственият изложен в жалбата довод не може да се отрази на правилността на решението, а останалите доводи, изложени в представеното от жалбоподателката „допълнение към въззивна жалба”, постъпило след преклузивния срок за подаване и уточняване на жалбата и не в изпълнение на дадени от съда указания за конкретизирането й, са преклудирани и не могат да бъдат предмет на коментар. Изрично е посочил, че не констатира неправилно приложени от районния съд императивни материално правни правила. Напълно е споделил изводите на районния съд за неоснователност на твърдението на ищцата, че лицата Методи В., Н. Г., П. Р., П. Б., Руска Б., С. Б., Т. П. и Х. С. не са били член-кооператори към датата на избирането им за пълномощници по смисъла на чл.15 ал.1 от ЗК и към датата на участието им в общото събрание като делегирани пълномощници, като е разязснил подробно въз основа на кои от доказателствата по делото прави този извод.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
Поставените от касационната жалбоподателка въпроси, са свързани с предмета на спора, но по отношение на тях не е доказано наличието на допълнителната предпоставка за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Даденият от въззивния съд отговор на тези въпроси не е обусловен от тълкуване на определени правни норми в противоречие със задължителната практика на ВКС, а от преценка на фактите и доказателствата по конкретното дело. Въззивният съд не е изразил становище, че производството не следва да бъде спирано, когато изходът на спора зависи от разкрити по делото престъпни обстоятелства. Отказът на въззивния съд да събере доказателства за етапа, на който се намира досъдебното производство, образувано при РУ„Полиция“, [населено място], за същото престъпление и да спре въззивното производство до приключване на досъдебното производство, се дължи на преценката му, че твърдението за липса на редовно връчени покани за провеждането на квартални събрания на В. „Напредък“ за избор на пълномощници по смисъла на чл.15 ал.1 от ЗК за проведеното на 17.03.2014г. общо събрание на кооперацията, не е въведено с исковата молба в преклузивния срок по чл.58 ал.3 пр.2 от ЗК като отделно основание за незаконосъобразност на решенията на общото събрание, поради което извършването на престъпление от неизвестни лица /съставяне на неистински документ – протокол за връчване на покани/ не би било от значение за основателността на предявения конститутивен иск по чл.58 от ЗК. Преценката на въззивния съд за това, че дадено доказателство не е от значение за установяване на правно релевантните факти, не подлежи на проверка в производството по чл.288 от ГПК, а има значение за правилността на постановения съдебен акт.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
При този изхода на спора касационната жалбоподателка следва да бъде осъдена да заплати на ответника по касация разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 500 лева.
Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на №448/12.03.2015г. по гр.д. №383/2015г. на Пловдивски окръжен съд, Гражданско отделение.
ОСЪЖДА П. Р. Р. [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], да заплати на Всестранна потребителна кооперация „Напредък“, с адрес [населено място], пл. „Обединение“ №10, юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 500 лева /петстотин лева/.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.