О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 243
[населено място], 22.05.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №1102 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.3 изр.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Л.“ АСДИЦ, [населено място], срещу определение №283/24.01.2018г. по гр.д. №5904/2017г. на Софийски апелативен съд, 7 състав, с което е оставена без уважение подадената от него частна жалба срещу разпореждане от 03.08.2017г. по т.д. №7985/2013г. на Софийски градски съд, за връщане на частна жалба вх.№78679/12.06.2017г.
Частният касационен жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК. Поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, като е приел за правилен извода на СГС, че са налице основания за връщане на частната жалба, без да вземе предвид факта, че дължимата държавна такса е внесен в определения от първоинстанционния съд срок.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] не изразява становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил разпореждане от 03.08.2017г. по т.д. №7985/2013г. на Софийски градски съд, за връщане на подадената от „Л.“ АСДИЦ, [населено място], частна жалба №78679/12.06.2017г. по същото дело. Въззивният съд е приел, че частният жалбоподател е бил уведомен редовно на 05.07.2017г. с призовка, изпратена на пълномощника му адвокат В., за указанията, дадени от първоинстанционния съд за внасяне на държавна такса по частната жалба в размер на 15 лева, като не е изпълнил тези указания в срок.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1 /19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правният въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Правният въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от касатора. В настоящия случай частният касационен жалбоподател само формално е изпълнил изискването на чл.284 ал.3 т.1 от ГПК за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като в него не е посочил кой точно е разрешеният от въззивния съд материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на спора. Твърдението, че въззивният съд, при постановяване на определението си, не е взел предвид обстоятелството, че жалбоподателят е внесъл в срок дължимата държавна такса в определения за това от първоинстанционния съд срок, само по себе си не съставлява въпрос, а оплакване за необоснованост на определението. Съответно то би съставлявало основание за касиране на въззивния акт като неправилен – чл.281 т.3 от ГПК, но не и основание за допускане на касационен контрол на решението.
Непосочването на правен въпрос, обуславящ изхода на спора по конкретното дело, съгласно цитираното тълкувателно решение, съставлява самостоятелно основание да не бъде допуснат касационен контрол на атакувания акт, без да се разглеждат сочените от касатора допълнителни предпоставки по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Софийски апелативен съд.
Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, на основание чл.274, ал. 3, изр. 1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №283/24.01.2018г. по гр.д. №5904/2017г. на Софийски апелативен съд, 7 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.