8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 243
гр. София,09.04.2020г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1951 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба на „ Застрахователно акционерно дружество ОЗК – застраховане“ АД срещу решение №1068/08.05.2019г. по т.д. №1035/2019г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав. С него е потвърдено решение № 2362 от 28.11.2018г. по т.д. №2683/2017г. по описа на СГС, ТО, VI – 2 състав, в обжалваната част, с която е уважен предявеният от община Асеновград срещу „Застрахователно акционерно дружество ОЗК – застраховане“ АД иск по чл.405 от КЗ за сумата 36 750,52 лв. – застрахователно обезщетение за настъпил риск увреждане на застраховано имущество – бивша инфекциозна болница, находяща се на адрес [населено място], [улица], с идентификатор 00702.532.172.1, вследствие на пожар на 08.06.2017г., дължимо по договор за застраховка полица № 0110-420-2017-00001/26.01.2017г., ведно със законните лихви върху главницата, считано от 13.09.2017г. до окончателното й изплащане, и в частта за присъдени разноски на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, както и е необосновано. Прави оплаквания, че съдебният състав е формирал крайните си изводи по съществото на спора, като е приел за доказани определени факти, но е игнорирал други установени по делото обстоятелства, както и не е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната цялост. Твърди,че съдът не е съобразил събраните категорични доказателства, че достъпът до сградата не е бил ограничен, което представлява съществено нарушение при експлоатацията й, водещо до категоричен извод за безстопанственост на имуществото. Счита, че са налице хипотезите по чл.3 ал.2 т.3 и чл.3 ал.1 т.7 от Общите условия към застрахователния договор, съгласно които застрахователят не покрива вреди, изразяващи се в преки и косвени загуби при неправилно или безстопанствено съхранение на застрахованото имущество. Изтъква, че установеният от експертизата редовен нерегламентиран достъп до сградата, води до извода, че правилата за пожарна безопасност са били грубо нарушени. Също поддържа, че съдът е определил прекомерно завишен размер на обезщетението.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 и ал.2 предл.3 от ГПК. Касаторът в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК поддържа, че съдът се е произнесъл по следните въпроси, обусловили изхода на спора: 1.Може ли съдът да обоснове решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди поотделно и в съвкупност целия събран по делото доказателствен материал? 2. Следва ли съдът, предвид разпоредбата на чл.408 ал.1 т.3 от КЗ, аналогична на чл.211 ал.2 от КЗ /отм./ да извършва преценка на интереса на застрахователя, при условие, че е налице изрично определен от страните по договора изключен риск? 3. Кои точно са факторите, които дават израз на критерия „значително“, употребен от законодателя в разпоредбата на чл.408 ал.1 т.3 от КЗ, аналогична на чл.211 ал.2 от КЗ /отм./ и обусловено ли е прилагането на цитираната правна норма от доказването на причинно – следствена връзка между неизпълнението на конкретното задължение на застрахования, обявено за значително по условията на договора за застраховка, от една страна, и настъпването на събитието, от друга? 4. Следва ли да се прави преценка дали увреждането е умишлено или е достатъчно установяването на небрежност и неполагане грижата на добър стопанин по отношение на застрахованото имущество от страна на застрахования, за да намери приложение разпоредбата на чл.408 ал.1 т.3 от КЗ? Поддържа, че първият въпрос е решен в противоречие с Решение № 24/28.01.2010г. по гр.д. №4744/2008г. на ВКС, ГК, I г.о., Решение № 166/03.08.2011г. по гр.д. №1065/2010г. на ВКС, ГК, III г.о., Решение № 221/15.04.2002г. по гр.д.№677/2001г. на ВКС, ГК, I г.о. Твърди, че по втория въпрос съдът се е отклонил от практиката, обективирана в решение №207/13.01.2017г. по т.д.№3394/2015г. на ВКС, ТК, I т.о., решение №49/29.07.2013г. по т.д.№840/2012г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение №211/06.12.2012г. по т.д.№1029/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., а по третия – в решение №211/06.12.2012г. по т.д.№1029/2011г. на ВКС, ТК, II т.о. По четвъртия въпрос поддържа основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, като сочи, че по него не е формирана практика. Позовава се и на основанието по чл.280 ал.2 предл.3 от ГПК.
Ответникът община Асеновград поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Счита жалбата за неоснователна, а въззивното решение за правилно, законосъобразно и обосновано.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е установил, че между страните е сключен договор за застраховка на имущество с дефиницията му по чл. 399 от КЗ, вр. чл. 343 от КЗ по полица № 0110-420-2017-00001 от 26.01.2017г., ведно с приложен опис на застрахованото имущество към същата. По силата на последния договор страните са се съгласили ответникът „ Застрахователно акционерно дружество ОЗК – застраховане“ АД да носи риска от загуба и увреждане на описаните в приложението сгради, частна общинска собственост на застрахования община Асеновград, като покритите по договора рискове са съгласно клаузи А, Б2, Б3,Б4,Б5 И Д5, както и срещу рискове „Пожар и природни бедствия“ съобразно Общите условия на застрахователя. От събраните по делото доказателства – преписката по ДП 458/2017г., постановление за спиране на наказателно производство, свидетелските показания и заключението на назначета по делото комплексна пожаротехническа експертиза, съдът е установил, че в периода на покритие на застраховката – на 08.06.2017г., е реализиран застрахованият риск – увреждане след пожар на застрахованото имущество – сграда на бивша инфекциозна болница. Въззивният съд е счел за неоснователни въведените от въззивния жалбоподател възражения, че с оглед неизпълнение от страна на застрахования на задължението за посочване на данни съобразно чл. 4, б. Б и чл. 5 от ОУ и конкретно за състоянието на застрахованите сгради и на задължението застрахованото имущество да се експлоатира в съответствие с установените норми и стандарти, застрахователят на основание чл. 3.7. и чл.3, ал. 2, т. 3 от раздел III от ОУ не дължи заплащане на застрахователно обезщетение. Изложил е съображения, че застрахователят не е упражнил правото си да зададе на застраховащия/застрахования въпрос досежно състоянието на застрахованите сгради, включително досежно достъпа до същите, предвид на което и с оглед дефиницията на чл. 362, ал. 2 КЗ, последните въпроси не са били съществени за риска според застрахователя, и същият не може да основе отказа си да плати застрахователно обезщетение на недекларирането на последните обстоятелства от застрахования, в какъвто смисъл е и изричното правило на чл. 362, ал. 2, изр. 2-ро от КЗ. За да приеме, че не е налице неизпълнение на задължение чл. 20.т.4 от ОУ към процесния договор за застрахования „да спазва всички изисквания за безопасност, произтичащи от законодателството, както и стандартите и предписанията на компетентните органи и на застрахователя за експлоатация на подобни обекти“, съдът се е позовал на данните от приетата комплексна пожаротехническа и оценителна експертиза, съгласно която процесната сграда – бивша инфекциозна болница, като строителна конструкция отговаря на изискванията за пожарна безопасност, същата не е имала ел. инсталация, нито е използвана, по която причина съобразно заключението на вещото лице не е било налице изискване същата да разполага с пожароизвестителна инсталация, както и монтирани пожарогасители. Изложил е доводи, че при доказателствена тежест за въвелия възражението ответник по делото не се установява от застрахователя или други институции, в кръга на възложените им по закон компетенции, да са давани предписания към застрахования във връзка с експлоатацията и стопанисването на застрахованата сграда – бивша инфекциозна болница, които застрахованият да не е изпълнил.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280 ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 – т. 3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият поставен от касатора въпрос не отговаря на общия критерий за достъп до касация, тъй като не съответства на извършените по делото процесуални действия и не е обусловил изводите на въззивния съд. В настоящата хипотеза въззивният съд е достигнал до извод а неоснователност на възраженията на ответника като се е позовал на заключението по събраната по делото комплексна пожаротехническа и оценителна експертиза, както относно съответствието с изискванията за пожарна безопасност, така и относно вероятните причини за настъпилия пожар, обсъдил е свидетелските показания, коментирал и съдържанието на попълнения от застрахования въпросник от 26.01.2017г., взел е предвид представените от ищеца договор за охрана и фуктури, за да установи,че процесната сграда е била охранявана от наета от застрахования охранителна фирма. Евентуалната неправилност на приетите за установени факти и обстоятелства по спора, както и на формираните правни изводи на база на тълкуване на доказателствата, биха обусловили необоснованост на въззивния акт и подлежат на проверка съгласно чл.281 т.3 от ГПК, само след допускане на касационното обжалване, основано на разрешаването на значим материалноправен или процесуален въпрос.
Вторият и третият въпрос в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК също не изпълняват изискването към общото основание за допускане на касационен контрол. Въпросите са поставени с оглед оплакването на касатора, че съдът неправилно е извършил преценка дали неизпълнението от страна на застрахованото лице на сключения договор се явява значително с оглед интереса на застрахователя, след като именно това неизпълнение представлява предпоставка за реализиране на вредоносните последици. Те обаче не съответстват на правните изводи на въззивния съд. Съставът на САС подробно е обсъдил твърденията на застрахователя за наличие на изключен риск на основание чл. 3.7. и чл.3, ал. 2, т. 3 от раздел III от ОУ, както и за неизпълнение на установени в чл.5 и чл.20 т.4 в общите условия към договора за застраховка задължения, които според чл.6 б. „в“ и чл. 21 от ОУ съставляват основание да бъде отказано изплащане на застрахователното обезщетение. Съдът е приел, че неизпълнение на задължението за посочване на данни за състоянието на процесната сграда не може да послужи като основание за отказ за изплащане на обезщетението, предвид изричната норма на чл.362 ал.2 изр.2 от КЗ, съгласно която когато застрахователят е поставил въпроси, той не може да откаже плащане по претенция въз основа на обстоятелства, които са били налице преди датата на сключване на застрахователния договор и за които не е поставил писмено въпрос. Съдът е установил,че застрахователят не е поставил въпроси относно състоянието на застрахования имот и достъпа до сградата. Следователно по отношение на задължението за посочването на данни, е налице изрична предвидена от законодателя хипотеза на значително неизпълнение, което съдът е съобразил. По отношение на твърдяното от касатора неизпълнение на задължението по чл.20 т.4 от ОУ е приел, че такова не е налице. Съответно изводите на съда за липса на предпоставките по чл.408 ал.1 т.3 от КЗ не са обусловени от преценка на значителността на установено неизпълнение, поради което поставените от въпроси не се явяват обуславящи за изхода на спора.
По поставените въпроси не е налице и допълнителната предпоставка за достъп до касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Относно предпоставките, обуславящи правото на застрахователя по чл.408 ал.1 т.3 от КЗ /чл.211, т.2 от КЗ /отм./ да откаже заплащането на застрахователно обезщетение, е формирана практика на ВКС с Решение №105/11.07.2017г. по т.д.№ 1325/16г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение №49/29.07.2013г. по т.д. №840/2012г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение №32/11.08.2014г. по т.д. №1262/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение №124/04.08.2015г. по т.д. №440/2014г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение №167/07.02.2017г. по т.д.№1655/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. В същите се приема, че приложението на чл.211, т.2 от КЗ /отм./ е обусловено от установяването на пряка причинно – следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение, визирано в Общите условия към застраховката, като значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от същото”. Според решение №32/11.08.2014г. по т.д.№1262/2013г. на ВКС, ІІ т.о., понятието „значително“ включва такова по вид и характер задължение, което въздейства пряко върху размера на риска, върху обхвата и размера на вредите или възпрепятства доказването им, т.е. без чието изпълнение биха се създали съществени пречки за застрахователя да осъществява дейността си. Прието е също, че ако конкретното неизпълнено договорно задължение на застрахования, дори и укоримо, не се е отразило неблагоприятно върху проявлението на риска или върху възможността за ограничаване и предотвратяване на вредите, респ. на техния обем, до степен, която не позволява застрахователят да го носи, то липсва основание да се приеме, че за последния е възникнало правото на отказ да плати застрахователната сума или обезщетение. Установявайки, че липсва неизпълнение на установени в застрахователния договор задължения, което да е в причинна връзка с настъпването на вредите, въззивният съд не е допуснал отклонение от цитираната от касатора на практика на ВКС, а правилността на тези констатации не е предмет на проверка в производството по чл.288 от ГПК.
Четвъртият правен въпрос в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК е неясно формулиран, доколкото същият допуска смесване на хипотезата на чл.408 ал.1 т.3 от КЗ, с хипотезите на чл.408 ал.1 т.1 и т.2 от КЗ, които въвеждат като основание за отказ за изплащане на застрахователното обезщетение умишленото увреждане на застрахованото имущество от трето ползващо се от застраховката лице или от застраховащия. В хипотезата на чл.408 ал.1 т.3 от КЗ не е поставено изискване относно формата на вината, доколкото правно релевантно за правото на застрахователя да откаже плащане на застрахователното обезщетение е всяко виновно неизпълнение на договорните задължения от страна на застрахования, което е съществено и предвидимо и последиците от него да са значителни с оглед интереса на застрахователя. Изцяло в съответствие с изричните разпоредби на закона е становището на въззивния съд, че умишленото причиняване на вреди на застрахованото имущество от лице, чуждо на застрахователното правоотношение, е ирелевантно за обема на застрахователна отговорност и не може да послужи като основание за нейното изключване. Съдът е изтъкнал, че ответникът изобщо не е въвел твърдения за извършени умишлени действия от застрахования или трето ползващо се от застраховката лице, които да се намират в причинна връзка с настъпилия риск – пожар, и увреждане на застрахованото имущество, предвид на което и само на последното основание възражението му е неоснователно. Поради изложеното настоящият състав намира, че не са установени предпоставките за допускане на касационно обжалване и по четвъртия поставен от касатора въпрос.
Неоснователни са и доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК. Според цитираната норма въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. В настоящия случай не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК, доколкото доводите на касатора за очевидна неправилност възпроизвеждат доводите за неправилност в касационната жалба.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 и ал.2 предл.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
На ответника по касация не следва да се присъждат разноски, доколкото не е направено такова искане.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1068/08.05.2019г. по т.д. №1035/2019г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.