4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 243
гр.София, 09.03.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 6836 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Б. Б.-Н.” Е. против решение № 5476 от 21.07.2014 г., постановено по гр. д. № 11695 по описа за 2013 г. на Софийския градски съд, Въззивно отделение, ІІ „в” състав, с което е потвърдено решение № ІІ-123-36 от 5.6.2013 г. по гр. д. № 41322 по описа за 2012 г. на Софийския районен съд, 123 състав, за отмяна на уволнението на М. К. Д., за възстановяването и на заеманата преди уволнението длъжност и за осъждане на касатора да и заплати 1065,36 лв. обезщетение за оставането и без работа в резултат от незаконното уволнение.
Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е недопустимо, необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните проблеми:
1. Въззивният съд се е произнесъл по съществото на спора, въпреки че исковата молба е била нередовна поради противоречие между обстоятелствената част и исковата молба.
2. Въззивният съд въобще не е оценил посочените във въззивната жалба конкретни доказателства.
3. Налице ли е правен интерес от водене на производство срещу договори, поискани с нарочна молба за преназначаване на съвсем нова длъжност, подписана от работника и уважена от работодателя?
4. По въпроса дали може да се сключва срочен трудов договор, когато е съществено изменена трудовата функция на работника обжалваното решение противоречи на цитираната от касатора задължителна практика на ВКС.
Моли настоящата инстанция да допусне касационно обжалване на решението на Софийския градски съд по поставените въпроси.
Ответникът по жалбата М. К. Д. счита, че решението на Софийския градски съд не следва да се допуска до касационно обжалване, оспорва жалбата по същество и претендира за заплащане на 500 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
М. К. Д. е работила по силата на трудов договор в ответното дружество от 27.09.1990 г. като лаборант-аналитик и санитар-лабораторен работник. Според допълнително споразумение № 157 от 20.12.2007 г. тя е изпълнявала по силата на безсрочен трудов договор длъжността „санитар-лабораторен работник” в отдел „Производство”. С молба от 6.12.2011 г. М. Д. е поискала да бъде преназначена от лаборатория „Хранителни среди” в служба „Домакинство” на длъжността „санитар-лабораторен работник”. Въз основа на молбата с допълнително споразумение № 115 от 1.01.2012 г. тя е била назначена на длъжност „санитар лабораторен” в административно стопански и технически отдел-служба „Домакинство”, но не безсрочно, а до 30.06.2012 г., след което трудовото и правоотношение е прекратено поради изтичане на уговорения срок.
В исковата молба М. Д. е поискала възстановяване точно на длъжността „санитар лабораторен”, от която е била уволнена. Макар да не е посочен отделът, конкретизацията на искането е достатъчна, за да се приеме, че исковата молба е редовна, поради което въззивното решение е допустимо и не може да бъде допуснато касационното му обжалване по първия въпрос на касатора.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е взел предвид наведения в жалбата довод, че преминаването към срочен договор е станало по взаимно съгласие на страните, но правилно е преценил, че това съгласие не може да послужи за заобикаляне на императивните разпоредби на чл.68, ал.2 и ал.3 от КТ и за избягване на санкцията на чл.68, ал.4 от КТ, която превръща сключените в нарушение на тези разпоредби срочни договори в договори за неопределено време. В този смисъл е трайната практика на ВКС, цитирана в обжалваното решение и отразена в решение № 104 от 23.02.2010 г. по гр. д. № 453/2009 г. на ІІІ ГО на ВКС, решение № 41 от 22.02.2010 г. по гр. д. № 3504/2008 г. на І ГО на ВКС и много други. Следователно по втория въпрос на касатора също не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Софийския градски съд.
Третият въпрос на касатора касае т.1 от петитума на исковата молба, по който производството е прекратено. Ето защо този въпрос също не е относим към спора и не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване.
Цитираната от касатора задължителна практика на ВКС към четвъртия въпрос касае всъщност възможността да се сключи втори трудов договор с изпитателен срок. Настоящият казус се отнася за срочните трудови договори по чл.68 от КТ, а не за договори по чл.70 от КТ. Ето защо по четвъртия въпрос няма противоречие между практиката на ВКС и обжалваното решение, поради което и по този въпрос касационно обжалване не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на М. К. Д. 500 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5476 от 21.07.2014 г., постановено по гр. д. № 11695 по описа за 2013 г. на Софийския градски съд, Въззивно отделение, ІІ „в” състав.
ОСЪЖДА „Б. Б.-Н.” Е.,[ЕИК], да заплати на М. К. Д., [ЕГН], сумата 500/петстотин/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: