О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 243
С., 08.11. 2011 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на шести ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 373 по описа за 2011 г. взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба, подадена от П. Г. Г. чрез адв. А. И. от АК П. против решение № 1782/15.12.2010 г. на Пловдивски окръжен съд по гр.д. № 2524/2010 г.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата.
В отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК насрещната страна възразява, че въззивното решение не подлежи на касационна проверка на осн. чл. 280, ал. 3 ГПК в редакцията след изм. ДВ бр. 100/2010 г. Излага още съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е подадена е срока по чл. 283 ГПК от легитимна страна и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Жалбата е депозирана на 25.01.2011 г. и спрямо нея важи ограничението по чл. 280, ал. 3 ГПК за касационно обжалване на искове по граждански дела с цена на иска до 5000 лв.
В случая са предявени при обективно кумулативно съединяване искове по чл. 45 ЗЗД за причинени на В. С. от П. Г. вреди – съответно неимуществени в размер на 5500 лв. и имуществени в размер на 500 лв.
Следователно, касационната жалба е недопустима и следва да бъде върната в частта й срещу въззивното решение, постановено по иска с цена от 500 лв.
В останалата част касационната жалба и образуваното по нея производство са допустими.
С въззивното решение П. Г. е осъден да заплати на В. С. обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на побой, който му нанесъл на 29.03.2006 г., както и лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба, ведно с разноски съразмерно уважената част от иска.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
В жалбата от 12.01.2011 г. и допълнението към жалба от 25.01.2011 г. касаторът обосновава допускането на касационното обжалване с „точното приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД при разглеждане на иска за обезщетение за неимуществени вреди, който е съществен, тъй като от него зависи решаването на спора за размера на обезщетението и по-точно имуществените вреди могат да бъдат намалявани, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите”. К. е цитирал като приложими хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, като е приложил и четири съдебни акта, постановени от състави на Върховния касационен съд.
Въпросът за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не е обуславящ, защото съдът е приел, че липсва съпричиняване, нито е изследвал факти и обстоятелства, сочещи на подобно заключение. Несъгласието с фактическите и правни заключения в обжалваното решение само по себе си не е основание за допускане на касационно обжалване.
В заключение, касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане.
К. трябва да заплати на насрещната срана сторените в производството пред Върховния касационен съд разноски – платен адвокатски хонорар в размер на 100 лв.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба, подадена от П. Г. Г. чрез адв. А. И. от АК П. против решение № 1782/15.12.2010 г. на Пловдивски окръжен съд по гр.д. № 2524/2010 г. в частта по иска с цена 500 лв. за присъждане на обезщетение на причинени имуществени вреди
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ решение № 1782/15.12.2010 г. на Пловдивски окръжен съд по гр.д. № 2524/2010 г. в частта, с която П. Г. е осъден да заплати на В. С. С. обезщетение за причинени неимуществени вреди, лихви и разноски.
ОСЪЖДА да П. Г. Г. заплати на В. С. С. 100 лв. – сторени в производството пред Върховен касационен съд съдебноделоводни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: