О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№243
София.30.04. 2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седми април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1129/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Министерство на о. ,чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 126 от 15.12.2008 г. по т.д. № 2323/2007 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, с което след отмяна на постановеното от Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-4 състав по т.д. № 979/1998 г. в частта за отхвърляне на предявен от Е. „Кодика – К. К. иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сума в размер на 11 500 лв., Министерство на о. е осъдено да заплати на Е. сумата от 11 500 лв. – за извършен ремонт на багер марка „Б” 195 RSB, ведно със законната лихва от 14.12.1998 г. и 1776.51 лв. разноски по делото. В останалата отхвърлителна част до 22 000 лв. решението на първостепенния съд е оставено в сила.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението поради съществено нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че въззивният съд не е преценил всички обстоятелства по делото и неправилно е възприел техническата експертиза, изготвена само въз основа на представени от ищеца писмени доказателства. По съображения в жалбата се иска отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на ново решение по същество, с което да се отхвърлят изцяло исковете на едноличния търговец, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на решението, касаторът се позовава на чл.280, ал.1 т.3 ГПК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по значим за изхода на делото материалноправен въпрос – относно приложното поле на неоснователното обогатяване в хипотезата когато някой се е обогатил без основание за сметка на другиго. Твърди се, че при произнасяне по този въпрос, чрез тълкуване на закона ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правната норма.
По делото е подадена и насрещна касационна жалба от К. Д. К. , действащ в процеса като ЕТ”К”в отхвърлителната част на решението. Касаторът – ищец, чрез процесуалния си пълномощник, поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост. Навежда доводи за неправилно възприемане на особеното мнение на един от експертите от тричленната експертиза, довело до неточно определяне размера на обезщетението.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че е налице основание за допускане касационното обжалване по чл.280 ал.1, т.1 и т.3 ГПК по процесуално правен въпрос – за границите на правомощията на въззивния съд за преценка на събраните по делото доказателства и обосновката на фактическата и правна страна на спора, с оглед приложение на чл.157, ал.3 ГПК/отм./ и чл.188 ал.1 и ал.2 ГПК/отм./ Твърди се, че въззивното решение е постановено в отклонение от задължителна съдебна практика – ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС – т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, а от друга страна, че произнасянето на ВКС по повдигнатия въпрос би допринесло за еднообразното тълкуване на процесуалните норми, гарантиращи конституционното изискване за установяване истината в рамките на процеса и би превенирало противоречива съдебна практика, което би било принос в развитието на правото по смисъла на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните доводи по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Първоначалната касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С постановеното от Софийския апелативен съд решение, след цялостна преценка на правнорелевантните факти, е приета за частично основателна исковата претенция по чл.59 ЗЗД, предвид наличието на обедняване на ищеца с разходите за ремонт на вещ, намираща се в оперативно управление на ответното министерство към момента на обедняването, респ. обогатяване на МО с увеличената стойност на вещта в резултат на ремонта, като обедняването и обогатяването са в причинна връзка с общия факт на осъществен без договорно правоотношение, при непротивопоставяне на ответника, ремонт на процесния багер. При определяне на увеличената стойност на багера след ремонта, решаващият състав е кредитирал особеното мнение на вещото лице А. Маринов, като е изложил изключително подробни съображения в тази насока, включително и за начина на възмездяване при иск с правно основание чл.59 ЗЗД. При осъществяване на решаващата дейност по спора, въззивният съд е преценил всички събрани доказателства, вкл. приетите технически експертизи и е обсъдил доводите на страните, в изпълнение на вмененото му задължение по чл.188, във вр. с чл.211 ГПК/отм./
Настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, намира, че касационно обжалване не следва да се допуска.
За да е налице поддържаното от първоначалния касатор основание за допускане на касационно обжалване по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, е необходимо правният въпрос, разрешен в обжалваното решение да е от значение за изхода на спора и разглеждането му да допринася за промяна на създадена неправилна съдебна практика или за осъвременяването й, както и при необходимост от създаване на съдебна практика по прилагането на закона – при непълнота, неяснота или противоречия в закона. В този смисъл са и задължителните указания, дадени с акт на нормативно тълкуване – Тълкувателно решение № 1/2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд. В случая обаче липсва основание да се приеме, че по приложението на чл. 59, ал.1 ЗЗД е необходимо създаване на нова съдебна практика по тълкуване на разпоредбата. По поставения от касатора материалноправен въпрос съществува значителен обем непротиворечива практика на Върховния касационен съд, включително и задължителна практика – ППВС № 1/1979 г., съобразена напълно от въззивния състав, което е достатъчно за да се изключи допускане на касационно разглеждане на делото на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Предвид недопускането на касационно разглеждане на делото по първоначалната жалба, насрещната касационна жалба, която съставлява средство за корективна и последваща защита, следва да се остави без разглеждане.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 126 от 15.12.2008 г. по т.д. № 2323/2007 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав по подадената от Министерство на о. касационна жалба.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Е. „К” насрещна касационна жалба срещу същото решение в отхвърлителната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: