4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№244
[населено място], 10.06.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 2335 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 6888 от 16.10.2013г. постановено от Софийски градски съд, ІV-г състав, по гр.д. № 13620/2012г., с което е оставено в сила решение от 30.12.2011г. по гр.д.№5132/2006г. на Софийски районен съд, 35 състав за отхвърляне иска на Ю. Х., К. Д.-С., Х. И., Х. Д. и П. Д. срещу [фирма] по чл. 108 ЗС за предаване владението върху магазин в [населено място], на [улица], партерен етаж, застроен на 160 кв.м., заедно с 9,26% ид.ч. от общите частни на сградата и правото на строеж върху мястото.
Срещу решението са подадени две касационни жалби. Първата жалба е от ищците К. Н. Д. и Ю. Н. Х.-Д. чрез пълномощника адв. И.. Като основание за допускане на касационно обжалване е посочен правния въпрос: настъпва ли реституция когато одържавениата сграда е разрушена и е построена друга, надвишаваща по площ съществуващата такава, при преобладаващо запазване на външни стени и очертания, както и със запазване на предназначението й. По този въпрос се поддържат и трите допълнителни основания на чл. 280, ал.1 ГПК .
Втората касационна жалба изхожда от И. П. И., М. И. И., /наследници на Х. Й. И./, Х. Н. Д. и П. Н. Д. чрез адв. А.. В тази жалба е поставен същия правен въпрос, като се поддържа разрешаването му в противоречие с практиката на ВКС и съдилищата.
Ответникът по жалбата [фирма] в писмения си отговор поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Подпомагащите страни Холдинг [фирма] и Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие чрез Областния управител на Област С. в писмените си отговори вземат становище за недопускане на касационно обжалване.
П. страна НК „Железопътна инфраструктура” не е представила писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск за собственост на магазин в [населено място]. Ищците, като наследници на Н. С. Д., починал 1970г. и Н. Г. Д., починал 2004г., претендират, че са собственици на имота по наследство и реституция. Установено е, че през 1949г. по ЗОЕГПНС от Н. С. Д. са отчуждени 6 магазина във втората постройка на [улица]/сега [улица]/ № 103, със съответните идеални части от сградата и мястото; одържавен е и втори етаж от жилищно помещение на същия адрес със застроена площ 140 кв.м. През 1962г. е съставен акт за държавна собственост за сграда на пет етажа с партер, девет апартамента и магазин, която е собственост на Министерство на транспорта. През 1999г. е съставен акт за частна държавна собственост на магазин в партера на жилищна сграда, застроен на 160 кв.м., заедно с 9,26% ид.ч. от общите части на сградата, който е предоставен за стопанисване и управление на Министерство на транспорта”- НК„Б.”. С договор от 27.04.2001г. имотът е продаден от НК „Б.” на [фирма]. При тези данни съдът е приел, че към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ процесният имот е бил собственост на държавата и е предоставен за стопанисване и управление на държавно предприятие. Спорна е последната предпоставка за реституцията – имотът да съществува реално по смисъла на закона.
Установено е, че одържавените по ЗОЕГПНС шест магазина са били с размери 5м на 4м. всеки, т.е. с обща площ 120 кв.м. Приетите няколко технически експертизи сочат, че сградата е била съборена преди 1956г. и на нейно място е построена друга сграда в същия парцел. Понастоящем съществуващия един магазин е с площ 180,50 кв.м., който като очертания отчасти съвпада със съществуващите преди шест магазина. Експертите сочат, че контура на новата и старата сграда се разминава – около 27 кв.м. от площта на старата сграда, остават извън площта на новата сграда, съотв. на процесния магазин.
При тези обстоятелства въззивният съд е приел, че съществуващия в момента един магазин е създаден чрез събаряне на старата сграда и изграждане на нова, което означава, че е различен от отчуждените шест магазина; също така липсва съвпадение на контурите на двете сгради. От съществено значение е, че несъвпадането не се дължи на преустройства или пристроявания, а на факта, че старата сграда е разрушена и е построена нова, която не е идентична със старата. По тези съображения съдът е приел, че отчуждения имот не съществува реално към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ, което е пречка за реституцията.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК Върховният касационен съд намира следното:
К. извежда като единствен решаващ за изводите на съда следния въпрос: настъпва ли реституция когато отнетият обект на собственост е разрушен и на негово място е построен същия по вид и предназначение обект, надвищаващ по площ стария, при частично съвпадение на очертанията на сградите. Счита, че въпросът е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
К. се позовава на противоречие с Тълкувателно решение № 1/1995г. на ОСГК на ВС, Тълкувателно решение № 6/2005г. на ОСГК на ВКС, както и на решения постановени по реда на чл. 290 ГПК и на такива по отменения ГПК. В първото посочено Тълкувателно решение се приема, че правото на собственост се възстановява и при промяна на предназначението на отчуждения обект, а при извършено надстрояване и пристрояване, собствеността се възстановява само върху частта, която е съществувала към одържавяването. В настоящия случай не е извършена промяна на предназначението, а разрушаване на стара сграда и изграждане на нова, различна от предишната, поради което разрешението е неотносимо. Второто Тълкувателно решение изобщо не съдържа произнасяне по въпроса за обема на възстановяване при извършени промени в отчуждения обект.
В останалите представени решения не са разгледани хипотези на възстановяване на собствеността, като настоящата. В голямата си част решенията касаят случаи на извършени преустройства в сградите или надстрояване и пристрояване, които съществено се различават от фактическата обстановка по настоящия казус. Решение № 82 от 16.03.2011г. по гр.д. № 688/2010г. на І г.о. разглежда претенция за възстановяване по ЗВСОНИ на тавански етаж, който след одържавяването е бил разрушен и след надстрояване на сградата е бил отново изграден. Решение № 711/10 от 13.03.2011г. по гр.д. № 1791/2009г. на ВКС, І г.о. разглежда хипотеза на преустройство на отчуждения обект, изразяващо се в промяна на предназначението, премахване на стени и изграждане на нови, направа на стълби и асансьор, които съдът е приел, че не препятстват възстановяването на собствеността. В същия смисъл са Решение № 100 от 21.07.2011г. по гр.д. № 1000/2010г. на ІІг.о. и Решение № 370 от 02.06.2010г. по гр.д. № 5041/2008г. на ІІІг.о., според които вътрешните преустройства, колкото и значителни да са те, не водят до създаване на нов обект на собственост. Решение № 289 от 28.03.1994г. по гр.д. № 1796/93г. приема, че при извършване на надстрояване на отчуждена сграда, на реституция подлежи съществуващия първи етаж, заедно със земята, но не и надстроения обект. Решение № 102 от 15.07.2013г. по гр.д. № 683/201г. на ІІг.о. е в същия смисъл.
Според Решение № 14 от 04.02.2011г. по гр.д. № 1286/2009г. на ІІг.о. от съществено значение е дали към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ съществуват основните и ограждащи стени на отчуждения обект. Затова в решението се приема, че при цялостната подмяна на конструкцията на сградата от полумасивна в масивна, при която ограждащите стени не са запазени, е налице изграждане на съвършено нов обект на собственост, който не може да се реституира. Това разрешение е близко до настоящето, което му съответства по краен резултат.
Предвид горните констатации по приложената съдебна практика не се установява разрешаване на правния въпрос в противоречие с практиката на ВКС или противоречивото му разрешаване от съдилищата.
Липсва основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК. По приложението на изискването на чл.2, ал. 3 ЗВСОНИ имотът да съществува реално до размера, в който е отчужден, е създадена богата съдебна практика, основана на целта на закона – да се възстанови собствеността върху тези имоти, отнети на посочените в закона основания, които към момента на влизане в сила на закона са собственост на държавата, общините, обществените организации или техни фирми или еднолични търговски дружества по чл.61 ТЗ и към този момент не са променени до степен, че да представляват друг имот /така Решение № 567 от 21.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1112/2009 г., I г. о., ГК, Решение № 40 от 2.08.2012г. по гр.д. № 1455/2010г. на І г.о./. Разрешението в обжалвания съдебен акт съответства на тази практика. Следва да се изтъкне, че противно на твърденията на касаторите, в случая не е установено запазване на стени, основи и зидове, и изобщо на части от конструкцията на старата сграда, за да се иска отговор на въпроса дали в тези случаи отчужденият обект съществува реално.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6888 от 16.10.2013г. постановено от Софийски градски съд, ІV-г състав, по гр.д. № 13620/2012г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: