О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 244
София, 12.02.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети януари……………………..
две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря………………………………..….……………………………………………..в присъствието на прокурора ………….………………………………………..изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………..
гр.дело N 5782/2013 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 505 от 28.06.2013 година по гр.д. N 543/2013 година на Русенския окръжен съд. Жалбоподателят С. Д. И. от [населено място], чрез пълномощника си адв. С. В. от АК-Р., изразява недоволство от въззивното решение в частта, с която искът му за обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука с правно основание чл.200 КТ е отхвърлен за разликата между уважения размер от 7 000 лева и претендирания такъв от 12 000 лева. Недоволен от решението е останал и ответникът П. „А. А.” – Р., който го обжалва чрез пълномощника си адв. П. И. в частта, с която искът е уважен в посочения размер от 7 000 лева.
Касационните жалби са постъпили в срока по чл.283 ГПК. Те са процесуално допустими, тъй като са подадени от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на иска над 5 000 лева.
1. Жалбоподателят С. Д. И. от [населено място] е изготвил формално изложение на основанията за допускане на касационно обжалване – изискване по чл.284, ал.3, т.3 ГПК. В него не са формулирани конкретни въпроси, на които касационният състав да даде отговор в съответствие с правомощията си по чл.280, ал.1 ГПК. Посочил е, че „Материално правния въпрос е: приложението на чл.52 ЗЗД за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост”. По-нататък се поддържа, че окръжният съд е подценил степента на увреждане на касатора, тъй като то е трайно и пречи на упражняването на каквато и да е физическа дейност, променило е характера му, не е съобразил възрастта му – т.е. въведени са оплаквания за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон – касационно основание за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Не излага съображение за наличие на някое от допълнителните основания по чл.280, ал.1 ГПК, но прилага П № 4/23.12.1968 г. ПлВС и решение № 67/16.03.2012 г. по гр.д. № 1101/2011 г., ІІІ г.о., от което може да се направи извод, че според касатора въззивното решение противоречи на задължителна практика на ВС и ВКС, свързана с приложението на чл.52 ЗЗД – чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Касационно обжалване не трябва да се допуска поради следното:
Както се посочи, липсва материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който Върховният касационен съд да обсъди в контекста на някое от допълнителните основания по чл.280, ал.1 ГПК. В касационната жалба се съдържа общо позоваване на нормата, която регламентира начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане /чл.52 ЗЗД/. Представените актове потвърждават последователната съдебна практика за начина, по който се определя обезщетението за неимуществени вреди, което във всеки случай е конкретно и зависи от много фактори, но се стреми към удовлетворяване на общото изискването на чл.52 ЗЗД за справедлив еквивалент. По съществото на спора се изразява недоволство от определения размер на обезщетението, което след произнасянето на въззивния съд е намалено от 8 000 лева на 7 000 лева. В тази насока въззивният съд е изложил подробни, а не формални съображения за обстоятелствата, от които зависи размера на репарацията – характера на получените травматични увреждания, които сега се обезщетяват допълнително, данните от съдебно медицинската експертиза за тяхната тежест, последици и перспектива, свидетелските показания и др.
2. По жалбата на П. „А.А.” – [населено място]. Този касатор е формулирал процесуалноправния въпрос „След като решението по делото е обезсилено и върнато за ново разглеждане, длъжна ли е въззивната инстанция да изготви доклад и да определи предмета на спора, който разглежда?” Счита, че той трябва да се разгледа на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като липсвала практика по приложението на чл.146 ГПК.
Въпросът е формулиран неточно, тъй като първото въззивно решение не е обезсилено, а е отменено от ВКС с указания относно предмета, който подлежи на разглеждане по делото. Независимо от това с приемането на ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 го ОСГТК се отстраниха колебанията по приложението на чл.146 ГПК и практиката на съдилищата вече е уеднаквена.
Питането „Дължи ли служебно произнасяне съдът при съпричиняване на вредоносния резултат от страна на работника или служителя по смисъла на чл.201, ал.2 КТ? Следва ли съдът да изложи самостоятелни мотиви по възражението за съпричиняване, след връщането на делото за ново разглеждане от ВКС?” в първата му част не кореспондира с данните по делото. Съдът се е произнесъл по възражението на работодателя за наличието на съпричиняване от пострадалото лице, но го е намерил за неоснователно. Изложил е и съображения за това – тъй като то е останало недоказано, като е обосновал становището си с липсата на надлежни доказателства и недостатъчна процесуална активност на страната, която носи доказателствена тежест.
Въпросът „Кои вреди подлежат на обезщетяване при трудова злополука?” намира отговор в разпоредбата на чл.51, ал.1 ЗЗД, която се прилага субсидиарно по правилото на чл.212 КТ. Що се отнася до размера на репарацията, може да се има предвид отговорът, даден на същия въпрос по жалбата на другата страна.
Дали непровеждането на лечение на увреждането, настъпило в резултат на трудовата злополука, представлява съпричиняване от страна на работника, следва да се определи във всеки конкретен случай съобразно доказателствата по делото. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС, включително в приложеното решение по гр.д. № 432/29.06.2010 г. по гр.д. № 392/2009 г. на ІV г.о.
При този изход на делото съдът не присъжда разноски за касационното производство на никоя от страните – жалбоподатели.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 505 от 28.06.2013 година по гр.д. N 543/2013 година на Русенския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.